Очертава се път към мира в Близкия изток

Ако към мирната близкоизточна инициатива на Саудитска Арабия се подходи с грижа и внимание, смятат аналитиците, тя би могла да предостави жизненоспособна рамка за мирния процес. Но успехът на инициативата зависи от това каква подкрепа ще срещне тя от арабските държави, американското правителство и "мирния лагер" в Израел, т.е от тези, които подкрепят решението на конфликта с палестинците да стане чрез преговори.

Никой не е оптимист, че всички тези елементи могат да се съчетаят едновременно, но мирната инициатива, лансирана преди три седмици, поне не е загубила инерцията си. Американският президент Джордж Буш и египетският му колега Хосни Мубарак обсъдиха идеята във Вашингтон тази седмица, а външните министри на арабските държави ще разгледат въпроса този уикенд в Кайро. Американският вицепрезидент Дик Чейни ще обърне внимание на мирното предложение по време на обиколката си в Близкия изток, която започва в неделя.

"Всяка инициатива, която идва от арабските държави, засилва оптимизма ми, защото тя има потенциала да намали психологическите бариери, с които много израелци се сблъскват, когато трябва да се правят отстъпки в замяна на мир" казва Зеев Маоз, израелски политолог.

Насилието достигна най-високата си точка от началото си преди повече от 17 месеца. Израелският премиер Ариел Шарон заяви, че иска да "бие" палестинците, докато те замолят за примирие. Израелската армия използва военни самолети, хеликоптери и танкове, за да избива заподозрени палестински активисти, да нахлува в палестински бежански лагери и да разрушава структурите, свързани с оглавявана от Ясер Арафат Палестинска власт.

Палестинците извършиха многобройни самоубийствени атентати, нападения със снайпери и безразборни стрелби тази седмица. Реториката на палестинските активисти подсказва, че те остават верни на стратегията да използват сила, за да се противопоставят на израелската окупация на техните земи. Общият брой на жертвите от началото на Интифадата приближава цифрата 1400, от които повече от три-четвърти са палестинци. Почти 120 души загинаха в резултат на насилието през последната седмица. В разгара на кръвопролитието Арафат и Шарон не казват почти нищо за идеята, огласена от саудитския престолонаследник принц Абдула ибн Абдул Азиз ас Сауд: ако Израел се изтегли напълно от ивицата Газа и Западния бряг и позволи на палестинците да имат своя столица в Ерусалим, арабските държави ще сключат мир с Израел.

Докато инициативата в крайна сметка се върти около израелско-палестинско мирно споразумение, аналитиците идентифицират три ключови сили, чието отношение към инициативата на този етап може да определи нейната съдба.

АРАБИТЕ: Във вторник сирийският президент Башар Асад подкрепи саудитския план, с което нараснаха шансовете арабските лидери да постигнат консенсус в полза на мирното предложение по време на срещата си в Бейрут в края на март. Асад изрази "задоволството си" след срещата си с принц Абдула, на която сигурно е чул успокоителни думи за двете основни тревоги на Сирия: да не се прави компромис с връщането на сирийската земя, която сега е в ръцете на Израел, и да се спази правото на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си в Израел.

Тези деликатни въпроси са потенциални подводни камъни за мирно споразумение в Близкия изток. Усилията на Сирия и Израел да постигнат мир пропаднаха в началото на 2000 г. заради стратегическия, но миниатюрен сектор земя - според оценките на Маоз става въпрос за 240 кв ярда, които са част от сирийската територия, завзета от Израел по време на арабско-израелската война от 1967 г.

Масовото завръщане на палестинските бежанци, част от които се намират в Сирия, е неприемливо за Израел. Под бежанци се разбират тези, които са избягали или са били принудени да напуснат Израел през 1948 г., както и техните потомци. Завръщането на голяма част от бежанците обаче ще превърне евреите в Израел в малцинство. Невъзможността да се реши този въпрос бе главна причина за провала на опитите да се постигне израелско-палестинско мирно споразумение през 2000 г. и в началото на 2001 г. Поради това коментарът на израелския външен министър Шимон Перес, който е водещ привърженик на постигането на мир чрез преговори с палестинците, прозвуча доста уморено. Тази седмица той определи саудитската инициатива като "положителен подход", но изрази опасения, че тя е опит на много страни да прибавят старите щекотливи въпроси и да превърнат предложението в невъзможно.

При все това палестинският политолог Али Джарбауи казва: "Много е важно за арабите да покажат на света, че ние сме искрени в мирните предложения и това е нашият план." Джарбауи изрази надежда, че арабските държави ще изложат поетапен план, който да доведе до мир. Планът обаче трябва да е валиден за ограничен период от време, например шест месеца. Това според него ще окаже натиск върху Шарон и САЩ "да действат".

САЩ: Повечето политически аналитици се съгласни, че участието на САЩ е от решаващо значение за успеха на саудитския план и че реакцията на Вашингтон до този момент далеч не е ентусиазирана. Основната надежда е, че стремежът на Буш да свали режима на иракския президент Саддам Хюсеин, може да наложи по-съгласувани усилия да се постигне мир между израелци и палестинци.

САЩ съумяха да водят война срещу талибаните и Ал Каида без значително участие от страна на арабските държави. Но продължаването на войната срещу тероризма без тяхна помощ ще бъде по-трудно, ако Ирак стане втората мишена на антитерористичната кампания, казва Уилиям Квант, специалист по въпросите на Близкия Изток в университета Вирджиния.

ИЗРАЕЛСКАТА ЛЕВИЦА: Маоз, който преподава в университета Тел Авив, смята че привържениците в Израел на мирно споразумение чрез преговори се прегрупират, тъй като започват да осъзнават, че политиката на прилагане на сила без политическа визия не води до никъде.

Израелски и палестински наблюдатели гледат на това развитие като на положителен знак, защото усилията за постигане на мир са възможни единствено с широката подкрепа на израелското общество. Същевременно броят на израелците, агитиращи за преговори, сега е много по-малък отколкото масовата подкрепа за израелско-палестинския мирен процес през 90-те години.

При все това саудитското мирно предложение отговаря на едно отдавнашно безпокойство на Израел: страхът, че преговори на двустранна основа, само между израелци и палестинци, просто ще дадат на палестинците по-силна опора, от която да продължат с нападенията си срещу Израел. Сега когато целят арабски свят предлага да гарантира израелско-палестинския мир, подобни опасения губят основанието си.

По БТА