Огромен пожар в петролно депо в Русия след украинска атака с дрон

Украински безпилотен самолет днес е ударил склад за петрол в Западна Русия, което е предизвикало огромен пожар, съобщиха официални лица, цитирани от Асошиейтед прес.

Това се случва в момент, когато силите на Киев очевидно разширяват атаките си на руска територия преди започването на третата година от войната.

Четири петролни резервоара с обща вместимост 6000 куб. м са били подпалени, след като дронът е достигнал Клинци - град с население около 70 000 души, разположен на около 60 км от украинската граница, съобщи местният губернатор, цитиран от ТАСС.

Ударът очевидно е последният от засилените напоследък усилия на Украйна да изнерви руснаците и да подкопае твърденията на президента Владимир Путин, че животът в Русия тече нормално преди президентските избори на 17 март, посочва АП.

Нефтобазата Клинцовская принадлежи на компанията Брянскнефтепродукт, която е част от Роснефт, отбелязва The Moscow Times. През май 2023 г. губернаторът на Брянска област вече съобщи за атака срещу това петролно депо. Тогава частично са пострадали бетонната основа и резервоарът за съхранение на петролни продукти.

Източници на украинските издания Hromadske и "Украинская правда" в специалните служби на страната заявиха, че ударът с дрон по нефтеното депо в Клинци е поредната спецоперация на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна на руска територия. Те твърдят, че освен петролната база в Брянск, от дронове е атакуван и Тамбовският барутен завод в град Котовск.

Telegram каналите Shot и Mash съобщиха, че през нощта на 19 януари украински дрон е паднал на територията на Тамбовския барутен завод. Губернаторът на Тамбовска област Максим Егоров каза, че предприятието работи нормално и се вземат всички мерки за безопасността на жителите на региона.

"Путин е съсредоточил най-много системи за радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана в украинските окупирани територии; военните съоръжения на територията на Руската федерация ще продължат да се развиват", каза източник на "Украинска правда". Официално украинските власти не коментираха атаката.

През последните два дни това е втората известна атака на украински дронове срещу петролно депо в Русия. През нощта на 18 януари обект на атаката беше петербургският нефтен терминал - на територията на предприятието бяха открити останките от свален дрон. Медиите писаха, че може да има няколко безпилотни самолета, но руското министерство на отбраната съобщи, че само един самолет е бил свален в района на Санкт Петербург.

Собственикът на терминала каза, че е избегнато мащабно разрушение. Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов каза, че "във връзка с инцидента, станал в Ленинградска област", никой не е пострадал.

Министърът на стратегическите индустрии на Украйна Александър Камишин каза, че дронът, атакувал Санкт Петербург, е прелетял 1250 километра. Той твърди, че устройството е създадено в Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски обеща да удари повече цели в руските гранични райони през тази година. Противовъздушната отбрана на Русия е съсредоточена в окупираните региони на Украйна, твърдят официални лица от Киев, което прави по-отдалечените цели вътре в Русия уязвими на фона на това, че Украйна разработва дронове с по-голям обсег.

Руският град Белгород, който също е близо до украинската граница, отмени традиционните си православни празненства за Богоявление в петък поради заплахата от украински удари с дронове.

Германският министър на отбраната предупреждава, че войната в Украйна може да обхване и съседни страни

Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди, че войната между Русия и Украйна може да се разшири и да обхване и съседните страни, предаде ДПА.

"Чуваме заплахи от Кремъл почти всеки ден - най-новият такъв случай бе срещу приятелите ни от балтийските страни", казва Писториус в интервю, публикувано днес във в. "Тагесшпигел", точно година откакто зае поста.

"Необходимо е бързо да подсилим отбранителните си способности предвид спешността на заплахата", подчертава министърът, говорейки за въоръжените сили на страната. "Трябва да имаме предвид, че (руският президент) Владимир Путин може да нападне дори страна от НАТО някой ден", допълва Писторус, като наред с това отбелязва, че ако това стане, то ще е "след пет до осем години".

Писториус посочва, че с призива си Бундесверът да се приведе в готовност да води война иска "да разтърси обществеността" в страната си.

Министърът очаква до април предложения за връщане под някаква форма на задължителна военна служба, отменена през 2011 година. Той каза, че е отворен и за идеята във въоръжените сили да служат и войници без германски паспорт.

Писториус смята също, че отбранителната промишленост трябва да стане по-ефективна. Той се изказа в подкрепа на реформирането на т.нар. "дългова спирачка" в името на сигурността. "С дълговата спирачка в този ѝ вид няма да минем през тези кризи невредими", каза той.

В интервюто Писториус отхвърля призивите за повече германска военна помощ за Украйна, като изтъква, че Бундесверът не може да "вложи всичко" и да остави Германия беззащитна.

Ако Украйна не победи, би било лошо за Европа, предупреди външният министър на Литва

Ако Украйна не нанесе поражение на Русия, това ще завърши зле за Европа, заяви снощи в Давос литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис, цитиран от Франс прес.

Ръководителят на дипломацията на балтийската държава направи това изявление в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, където войната в Украйна е водеща тема. Украинският президент Володимир Зеленски присъства лично за първи път от близо две години насам на срещата, опитвайки се да получи по-голяма подкрепа.

Ландсбергис заяви, че Европа "не е успяла да осъзнае реалността", че това, което се случва в Украйна, е "войната на Европа". Външният министър призова континента да направи повече, за да се подготви за евентуална бъдеща руска агресия срещу други европейски държави.

"Няма сценарий, при който, ако Украйна не победи, това да завърши добре за Европа", предупреди литовският министър, предупреждавайки, че "е възможно Русия да не бъде спряна в Украйна".

Един от начините Европа да направи повече, за да се защити, би бил да направи "съвместни покупки, бихме могли да си набавим нещата, от които се нуждаем, за да защитим Европа", добави външният министър.

"Някои от нас може да са си мислили, че е работа на някой друг да го направи или да се справи с тежките задачи. Но това е войната на Европа", подчерта Ландсбергис.