Оперативната програма за рибарство все още е застрашена от провал

Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА) все още е застрашена от провал. Програмата е на стойност около 107 млн. евро, като помощта от ЕС по линия на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) възлиза на над 80 млн. евро.

Причините са няколко – нежеланието на собствениците на рибарски пристанища да кандидатстват с проекти по програмата, липсата на нормативна уредба за категоризацията на рибарските съоръжения, както и несъгласието на рибарските асоциации с наредбите, изработени от Министерството на земеделието и храните, които регламентират как ще се кандидатства и как ще се усвояват евросубсидиите.

В момента в Брюксел са ръководствата на изпълнителните агенции "Пристанищна администрация” и "Рибарство и аквакултури”, както и министерски съветници. Целта им е да получат съдействие и помощ за успешния старт на ОПРА. Експерти коментираха, че ще търсят съдействието и на вицепремиера Меглена Плугчиева.

Спънките обаче са много. Една от мерките по програмата предвижда 16 млн. лева за модернизацията на четири рибарски пристанища. Според ЕС не ни трябват повече, заради броя и тонажа на риболовните ни кораби. Тези пристанища трябва да бъдат в Созопол, Несебър, Варна ("Антон Иванов") и Каварна, тъй като там се регистрират най-големите обеми улов на риба.

В Созопол обаче централният порт ще се отдава на концесионер, който да развива яхтен туризъм. Местната власт не ще и да чуе да се откаже от идеята, за сметка на развитието на рибарско пристанище с парите на ЕС. Изглежда, че и от Министерството на транспорта, което е наредило проучване на възможността за отдаване на концесионер, също клонят към идеята за яхтено, вместо рибарско пристанище, тъй като не са се отказали от стартирането на процедурата. В края на юни кметът на Созопол Панайот Рейзи дори предложи да се построи ново рибарско пристанище в Созопол, но експерти оцениха идеята като безумна.

Ако не тръгне мярката, записана в Приоритет 3 на ОПРА, за модернизацията на рибарските портове, финансирането по цялата програма ще бъде прекратено. Срокът е края на септември, началото на октомври.

Все още липсва нормативна уредба за категоризацията на рибарските съоръжения. Само узаконени "рибарско пристанище", "стоянка за лодки”, "закрита стоянка за лодки” и "място за разтоварване на риба”, могат да кандидатстват за пари по ОПРА. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата е записано само какво е "рибарско пристанище". За да бъде определено като такова, обаче, едно съоръжение трябва да отговаря на редица тежки изисквания, свързани с безопасността и управлението на отпадъците, и малко са общините, които могат да си позволят да преминат през процедурата.

В края на февруари от Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България казаха, че ще "саботират" програмата за рибарство, ако Министерството на земеделието не промени наредбите за кандидатстване за евросубсидиите.

В проектите за наредби, според асоциацията, е пълно с неща, изглеждащи несериозно от професионална гледна точка. Предложенията на експертите от организацията са пренебрегнати, защото са антикорупционни. Едно от ключовите им предложения е по примера на Естония срещу фактури да се извършват междинни плащания по проектите. Така няма да има натиск върху кандидатите, за какъвто се говори, че е имало при реализацията на програма САПАРД.

Всички тези проблеми и недоразумения трябва да бъдат решени, иначе България ще се прости с възможността да развие рибарската си индустрия с европейски средства.