Опияненият Шрьодер

Беше ли Шрьодер в изборната вечер сериозно луд или просто се беше побъркал от радост?

Който гледа представянето на Герхард Шрьодер по време на дебата на политическите лидери в студиото на националната телевизия, стана свидетел на канцлер в пълно опиянение. Зрителят можа да разбере, кое беше доброто на досегашната червено - зелена коалиция: в момента, в който социалдемократът Герхард Шрьодер изпадна в ролята на дрогиран с хашиш бунтар, Йошка Фишер остана ледено спокоен, сякаш през живота си не е виждал джойнт отблизо. Герхард Шрьодер бе в състояние на пълна невменяемост. Той седеше и повтаряше, че е спечелил изборите, и че е негова задача да състави правителство. Всеки, който твърди противното, подстрекавал обществото срещу социалдемократите.

Много е писано и е говорено за загубата на чувството за реалност, от което страдат политиците. В изборната вечер този феномен можеше да бъде наблюдаван пряко. Федералният канцлер Герхард Шрьодер не бе на себе си. Неговият заместник пледира за прекъсване на предаването, защото "тази вечер и без това нищо няма да излезе". По -добре да беше хванал Шрьодер за ръката и да го беше предал на двама здравеняци в бели престилки.

Разиграваше се най-зловещата сцена, която някога е виждана по германската телевизия. Внезапно на Шрьодер му хрумна един от модулите на неговата предизборна реч и той го изрецитира набързо. Със съвършено същите жестикулации, които съпровождаха текста по време на кампанията му по площадите. В този момент зрителят настръхна от страх. В научно-фантастичните филми се случва, роботът, преструвал се дотогава успешно на човек, внезапно да се саморазкрие. Такъв беше моментът, когато Шрьодер занарежда изреченията от своята предизборна реч. Личеше му, че той не мисли тези изречения. Не той говореше думите, а думите го говореха него. Един голям момент в историята на телевизионната медия и в историята на Федералната Република.

Шрьодер често бе наричан "медийният канцлер". В изборната нощ за няколко минути можеше да се види каква цена е заплатил за това човекът Шрьодер. Той е постоянно скрит зад маска. Когато онзи ден не можа да я открие, той просто откачи, а когато все пак я намери, ние вече я разпознахме именно като маска. Това беше моментът, в който медийният канцлер умря пред очите ни. Ако има приятели,те би трябвало да го вземат и натикат в санаториум, да го изтръгнат от неговото опиянение.

Но това бе и опиянение от властта. Затова и предаването бе така страшно. То показа, че Шрьодер не го интересува победата, камо ли някой от мъчещите германците проблеми. Единствено важно за него е да бие противника си. Беше му все едно, че е получил по-малко гласове от Ангела Меркел. Той тържествуваше, защото му се бе удало да ѝ попречи тя да осъществи своя проект. В психологията едно време, когато още се е разсъждавало в подобни категории, са наричали това деструктивен характер.

Ето в какво се състоеше най-плашещото на онази вечер. За няколко минути можахме да надникнем зад кулисите на авторитетния и самоуверен държавник, който се захваща сърцато, макар и със закъснение с всеки сериозен проблем. И видяхме един персонаж, който губи контрол над себе си от мисълта, че е успял да препъне противника си. Ако срещнете този човек в метрото, бихте сменили моментално вагона и бихте информирали при първа възможност дежурния на перона. Изглежда немислимо, че такъв ни е управлявал досега, и че иска пак да ни управлява...