Още няколко думи за папата

През първата половина на ХХ век в Европа се пръкнаха ужасяващ брой некадърни монарси и политици, та дори и политически чудовища.  В съпротивата срещу националсоциализма и комунизма обаче се възправиха личности, които спасиха континента: Чърчил, Де Гол, Аденауер, Валенса, Сахаров и Горбачов. Йоан Павел ІІ не заемаше политически пост, ала  неговата дейност имаше политически и в още по-голяма степен – морален характер. Самото му съществуване вдъхваше кураж на полските опозиционери.

Вечерта на 16 октомври 1978 г., когато Карол Войтила бе избран за папа, Едвард Герек – първият секретар на Полската обединена работническа партия, казал на жена си, че това решение на Ватикана е добро за полската нация, но лошо за социалистическата система. Съветските функционери от онова време, узнавайки за изненадващия избор на папата, също умърлушено поклащали глави. И наистина, Йоан Павел ІІ скоро се превърна във втората, тайната власт в Полша. Той не притежаваше дивизии, а само няколко десетки швейцарски гвардейци, но имаше авторитет, какъвто комунистите не бяха имали никога. Бидейки първият славянин, възкачил се на папския престол, Йоан Павел ІІ допринесе много за сегашното единение на Източна и Западна Европа.

Само двама папи са работили по-дълго време като глави на католическата църква, отколкото Йоан Павел ІІ. Никой друг папа не е предприел толкова пътувания, никой не се е проявявал толкова често пред обществеността като обикновен, скромен човек, никой не е криел толкова малко крехкостта и старческата си уязвимост, както го правеше той. Той търсеше диалога с православните християни, евреите и мюсюлманите, както не го бе правил никой друг понтифекс (човек, който гради мостове) преди него.

При все това той пораждаше раздразнение у мнозина, най-вече в Западна Европа, където го смятаха за прекалено тесногръд по въпросите на сексуалния морал, а и защото не бе съгласен с ръкополагането на жени за свещеници. Църквите в Европа започнаха да се опразват и някои хвърляха отговорността за това върху папата, защото бил твърде малко склонен „да се модернизира”. Йоан Павел ІІ не вярваше, че църквата може да жъне по-големи успехи, ако чисто и просто се поддаде на натиска на времето, ако не изисква нищо от вярващите - нито въздържание, нито стоицизъм, нито солидарност.

Днес Европа вече не е безспорният център на християнството - нито на католицизма, нито на протестантството. Християнството все по-осезаемо се разраства към Третия свят, докато все повече хора в Европа напускат църквата. Странното е, че тъкмо журналисти и публицисти, обърнали гръб на християнството, изискват от един модерен папа техните либерални идеи да бъдат възприети от Рим.

Ситуацията на католицизма в Европа наистина е тежка. И тъй като в германските или френските църкви се усеща недостиг на католически свещеници, на помощ се притичат полски, африкански и дори иракски свещенослужители. Европа се превърна в земя, нуждаеща се от мисионери.

Във всяко едно отношение Йоан Павел ІІ беше личност, която безстрашно се възправяше срещу хода на времето, срещу комунизма, срещу несправедливостите на капитализма, срещу войната в Ирак, срещу материализма, срещу консуматорското общество.

И все пак дори и младежите го почитаха по своя си начин, даже когато той говореше неща, които не им допадаха. Милиони млади хора се стичаха, щом той ги призовеше. В негово лице те виждаха идеал, макар и да не съумяваха да го следват във всичко. Йоан Павел ІІ смяташе себе си и своите верни следовници  за последната, и – както бе убеден – непревземаема крепост.

Той използваше медиите, за да могат хората да го чуят, а пък медиите виждаха в негово лице благодатна тема, дори по време на борбата му със смъртта. Десетки и десетки телевизионни канали в много страни предаваха пряко за всичко, случващо се на площад „Свети Петър” в Рим, докато Йоан Павел ІІ беше на смъртно легло. Показваха кадри на католици в църквите на Китай, Филипините, Краков, Кьолн. Това внимание към един папа, който не винаги бе достатъчно ценен и почитан - и който и днес не винаги е подобаващо оценен, може до известна степен да е само медиен спектакъл. Но едва ли е само това. Може би хората усещат, че Йоан Павел ІІ олицетворяваше ценности на старата Европа, които, наистина, са трудно осъществими, но от които не можем да се лишим.

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?