През първата половина на ХХ век в Европа се пръкнаха ужасяващ брой некадърни монарси и политици, та дори и политически чудовища. В съпротивата срещу националсоциализма и комунизма обаче се възправиха личности, които спасиха континента: Чърчил, Де Гол, Аденауер, Валенса, Сахаров и Горбачов. Йоан Павел ІІ не заемаше политически пост, ала неговата дейност имаше политически и в още по-голяма степен – морален характер. Самото му съществуване вдъхваше кураж на полските опозиционери.
Вечерта на 16 октомври 1978 г., когато Карол Войтила бе избран за папа, Едвард Герек – първият секретар на Полската обединена работническа партия, казал на жена си, че това решение на Ватикана е добро за полската нация, но лошо за социалистическата система. Съветските функционери от онова време, узнавайки за изненадващия избор на папата, също умърлушено поклащали глави. И наистина, Йоан Павел ІІ скоро се превърна във втората, тайната власт в Полша. Той не притежаваше дивизии, а само няколко десетки швейцарски гвардейци, но имаше авторитет, какъвто комунистите не бяха имали никога. Бидейки първият славянин, възкачил се на папския престол, Йоан Павел ІІ допринесе много за сегашното единение на Източна и Западна Европа.
Само двама папи са работили по-дълго време като глави на католическата църква, отколкото Йоан Павел ІІ. Никой друг папа не е предприел толкова пътувания, никой не се е проявявал толкова често пред обществеността като обикновен, скромен човек, никой не е криел толкова малко крехкостта и старческата си уязвимост, както го правеше той. Той търсеше диалога с православните християни, евреите и мюсюлманите, както не го бе правил никой друг понтифекс (човек, който гради мостове) преди него.
При все това той пораждаше раздразнение у мнозина, най-вече в Западна Европа, където го смятаха за прекалено тесногръд по въпросите на сексуалния морал, а и защото не бе съгласен с ръкополагането на жени за свещеници. Църквите в Европа започнаха да се опразват и някои хвърляха отговорността за това върху папата, защото бил твърде малко склонен „да се модернизира”. Йоан Павел ІІ не вярваше, че църквата може да жъне по-големи успехи, ако чисто и просто се поддаде на натиска на времето, ако не изисква нищо от вярващите - нито въздържание, нито стоицизъм, нито солидарност.
Днес Европа вече не е безспорният център на християнството - нито на католицизма, нито на протестантството. Християнството все по-осезаемо се разраства към Третия свят, докато все повече хора в Европа напускат църквата. Странното е, че тъкмо журналисти и публицисти, обърнали гръб на християнството, изискват от един модерен папа техните либерални идеи да бъдат възприети от Рим.
Ситуацията на католицизма в Европа наистина е тежка. И тъй като в германските или френските църкви се усеща недостиг на католически свещеници, на помощ се притичат полски, африкански и дори иракски свещенослужители. Европа се превърна в земя, нуждаеща се от мисионери.
Във всяко едно отношение Йоан Павел ІІ беше личност, която безстрашно се възправяше срещу хода на времето, срещу комунизма, срещу несправедливостите на капитализма, срещу войната в Ирак, срещу материализма, срещу консуматорското общество.
И все пак дори и младежите го почитаха по своя си начин, даже когато той говореше неща, които не им допадаха. Милиони млади хора се стичаха, щом той ги призовеше. В негово лице те виждаха идеал, макар и да не съумяваха да го следват във всичко. Йоан Павел ІІ смяташе себе си и своите верни следовници за последната, и – както бе убеден – непревземаема крепост.
Той използваше медиите, за да могат хората да го чуят, а пък медиите виждаха в негово лице благодатна тема, дори по време на борбата му със смъртта. Десетки и десетки телевизионни канали в много страни предаваха пряко за всичко, случващо се на площад „Свети Петър” в Рим, докато Йоан Павел ІІ беше на смъртно легло. Показваха кадри на католици в църквите на Китай, Филипините, Краков, Кьолн. Това внимание към един папа, който не винаги бе достатъчно ценен и почитан - и който и днес не винаги е подобаващо оценен, може до известна степен да е само медиен спектакъл. Но едва ли е само това. Може би хората усещат, че Йоан Павел ІІ олицетворяваше ценности на старата Европа, които, наистина, са трудно осъществими, но от които не можем да се лишим.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
25 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Както вече написах, нямам желание под статия за смъртта на един истински духовен водач, на истински християнин, да влизам в спор за теченията в християнството. Още по-малко - да оспорвам клишираните ви и неверни твърдения. Само ще отбележа, че като използвате дума като "малоценност" ми става ясно, че говорите всъщност за идеология, а не за религия.
Що за разбиране имате за Православието? Влияние на дуализма върху него?! Не знам откъде имате тази информация, но ако сте го прочели някъде да знаете, че авторът на такова твърдение е невежа без никаква представа за Православие. Липса на апостолство?! При църквата, която разпространи благовестието от Ирландия до Владивосток и от Етиопия до северния полярен кръг? "По-малко следване на Христа"?! Какво ще значи това при наличието на св.отци от ранга на св.Василий, св.Йоан Златоуст, Св.Григорий Богослов …
и т.н.?Що се отнася до по-активната политическа роля на римокатолическата църква. Това е така, но не виждам в това някакво предимство. Историческите корени на този факт стигат до 11 век, когато след отпадането на Рим от Православието на запад се развила неоправданата богословски концепция за земна власт на папите, които освен епископи са и реални земни царе, с държавна власт. Обществената обстановка им позволила да проведат и на практика тази концепция. Затова и до днес има държава Ватикан, която сега се състои от няколко згради, но е имало периоди в които е обхващала по-голямата част от Италия, имала си е съвсем реална армия и водела реални войни със съседите си! Що се отнася до съвременното състояние на нашата църква - да, има сериозни проблеми, но не виждам причина за пораженческото ви изявление, че "обсъждането му било обида за великия папа". Първо, без да го подценяваме, няма мужда и да го надценяваме. Вътрешните проблеми на католическата църква съвсем не са по-малко и по-лесни за решаване от нашите. Няма никаква полза да казваме, че ние сме зле, пък на запад са по-добре. А пък в църковно отношение това не е и вярно! Освен това, колкото и да е готин като човек, папата си е еретик и това равнение по него е нелепо. Повече самоуважение и уважение към вярата на предците ни! Можем спокойно да обсъждаме църковните си проблеми, без никакво чувство малоценност.
Напълно вярно е, че православната църква не играе активна обществена роля. Причините са много: и исторически - свързани с подчинеността й на силната светска власт, докато католическата църква се е създавала при разрушената Римска империя и е поемала социални и политически функции; и светогледни - по силно влияние на дуализма, повече есхатология и по-малко "следване на Христос", повече анахоретство и по-малко апостолство. Но толкова по-въпроса, защото така ще стигнем до днешното състояние на нашата …
църква, а обсъждането му ще е обидно за паметта на такъв истински духовен човек и велик папа, какъвто беше папа Йоан Павел II. И моите съболезнования към Кася за смъртта на нейния велик сънародник.
нямат сетива за разликата между ДОБРО и ЗЛО. От там наглостта да сравняват несравними неща.
Neka ne zabraviame, che stava duma za chovek, koito dori ne priemashe prezervativite i abortite. Ne e bil kofti chovek, no da ne go i sakralizirame. Pravilno namekna Mravoiad, che ako pravim geroi ot vseki, tova ne govori dobre za nasheto sebeuvazhenie i nashite sposobnosti. Triabva da imame viara nai-veche v sebe si, stiga sme se upovavali na geroi, spusnati otgore.
Интересно, че критиките срещу папата са за нещата в които той не се е отклонил от християнството - отношението към убийството на неродени (аборта), към хомосексуалистите и т.н. А хвалбите към него са за неща, които нямат пряка връзка с християннството - хуманизъм, европеизъм, глобализъм, антикомунизъм. Аз на такива хвалби много не бих се радвал. Римокатолическата църква много заиграва по някои въпроси с угаждане на общественото мнение. При нас, православните, по разни причини, това засега не е така. Но и нас скоро ще опитат да ни "модернизират".
Навремето Маргарет Тачър по повод на преклонението на източноевропейците пред всичко западно саркастично беше заявила, че "ако те (източноевропейците) чуят, че някъде се основава "европейски съюз на рибарите с въдици" ще си строшат краката от бързане да се запишат и те" :-).Тая медийна истерия у нас с папата влиза в същото русло. Папата бил велик, пък ние за нищо не сме били ставали. Глупости. Не бива да забравяме, че ако в други неща сме много след запада, в религиозно отношение сме облагодетелствани …
от това, че живеем в православна държава. И вярата на предците ни, а и нашата (доколкото сме съпричастни към нея) е същата като на светите апостоли, без еретическите нововъведения на католици и протестанти. С две думи, нашата вяра стои по-високо от всички останали. Който се срамува от нея, нещо се е объркал :-).
Има погрешна информация, която се разпространява по средствата за масова информация... и тя е " че обединил католическата младеж?!?" Няма как да обедини нещо цяло, нали? Истината е, че Папа Йоан Павел ІІ направи всичко възможно да обедини всички християнски младежи- католици, источно прославни и т.н. като ежегодно се организираха младежки срещи в различни градове на Европа. Присъствала съм на някои от тях и уверявам ви това ще ми остане за цял живот! Намерих приятели от цяла Европа с които се разбирам …
даже по-добре отколкото с българи и то само защото изповядваме общи морални и духовни принципи за начин на живот и дух- нещо, което сред българската младеж липсва! Всичко, които са били- не повече от 100 души от България през последните 10 години знаят за какво говоря. Тава е Барселона- 1996,Варшава-2000 Париж, 2002, Рим, 2002, Хамбург-2001 и т.н. Събират се стотици хиляди млади- живеят заедно в продължение на седмица и разбират че приликите и проблемите са еднакви, че не е важно дали живееш в София, Страсбург, Краков или Киев, а в това кои са приятелите ти, как се държиш с околните, твоето отношение към бедните и болните, децата и възрастните...че различията са много по-малко от колкото сте предполагали преди да се запознаем...предвид стандарта на живот и възможностите на Изток и на Запад...Желанието ни бе и България да посрещне гости, но това едва ли ще стана... скоро, за жалост. Дано и новият Папа бъде достоен приемник и продължи работата си с младите хора по света!
В днешното потребителско общество, където парите и вещите са всичко, остават като морален стожер само религиите. С това те са важни за днешното време. Моето мнение по въпроса е, че не може църквата да стои на нивото, традициите, практиките, начините на общуване и пр. с масите от времето на Иисус Христос и Свети Петър.Живота и науката се развиват, следователно и църквата трябва да се развива.Трябват авторитетни и високоморални и вярващи духовни лидери в ръководството на всички религии. Хора новатори …
и реформатори. Както света върви към глобализация, към единно управление, така и църквите трябва да обединяват човечеството на базата на религиозните ценности, които в своята основа са едни и същи, а не да ги противопоставят.Мисля, че ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ бе един добър папа, пример и добро начало за реформи в църквата.
Много интересно, упрекват папата, че не приел презервативите и абортите, жените-свещеници и хомосексуализма и прочие – ами именно за това иде реч в горната статия. Ако ги беше приел нямаше да е папа, а активист на NGO, базирано в Сан Франциско. Сравняват почитта пред паметта на папата сега с истеричната скръб за разните соцбащици – ами да, за неспособните да отсеят ценностното, сигурно е все едно и също. Същият тип мислене като лицето Петьо Блъсков пред Коритаров – ама дайте сега да не ровим за комунизма …
и ДС, стига сте изнервяли хората, не ги настройвайте и т.н. Нека всички на това мнение си припомнят, че ако не им харесва “истерията за поредния бащица”, имат дистанционно на телевизорите си и винаги могат да обърнат на ТВ Планета.