още по темата

Ситуацията в Европа
От 6000 големи язовира в Европа най-много има в Испания /1200/, следвана от Турция, Франция, Италия и Великобритания. Водно електрическите централи осигуряват 86% от електроенергията в Албания, 46,5% от енергията в Босна и Херцеговина, 90% в Исландия и повече от 99% в Норвегия. През 2000 г. около 2460 MW допълнителни хидроелектрически мощности са се изграждали в 22 страни, като най-значимо е новото строителство на язовири в България, Босна и Германия.
( данни от сайта на Световната комисия по язовирите www.dams.org)

Тенденции
До 2015 г. почти половината от населението в света - повече от 3 милиарда души - ще живеят в страни, които ще изпитват недостиг на вода. От глобалната водна криза ще бъдат засегнати предимно Африка, Средния Изток, Южна Азия и северен Китай. В развиващите се страни 80% от водата се използва за напояване. До 2015 г. голям брой развиващи се страни няма да могат да могат да поддържат нивото на поливното си земеделие. Има голяма възможност от бъдещи конфликти, свързани с недостига на вода.
(данни от доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ за развитието на света до 2015 г www.cia.gov/cia/publications/globaltrends2015/index.html )

Причините за глобалното затопляне
Учените не са единодушни по отношение на причините за засушаването.
Една от тезите е, че затоплянето се дължи на естествени цикли, които се повтарят през 7- 9 години.
По-голям консенсус събира тезата, че глобалното затопляне се дължи на т.н. парников ефект.
Така или иначе, общото мнение е, че глобалното затопляне и недостигът на прясна вода в световен мащаб са едни от проблемите, пред които ще се изправи човечеството в близко бъдеще. Климатичните модели предвиждат температурите да се повишат с 1 до 3.5 градуса по Целзий до 2100 г. Според информация, публикувана в сайта на Рамковата конвенция на ООН по промяната в климата www.unfccc.de, тези стойности са по-високи от промяната в климата за последните 10 000 години.
Парниковият ефект се предизвиква от повишените емисии на въглероден двуокис, азотен оксид и метан. На Шестата Конференция на Партиите (COP 6) към Рамковата Конвенция на ООН по промяната в климата, състояла се през ноември 2000 г. в Хага, не бе постигнато съгласие за предприемане на спешни мерки. Европейският Съюз от една страна, и т.н. Ъмбрела груп, водена от САЩ, от друга не се разбраха за основните механизми за намаляване на емисиите парникови газове.