Осиновени в Дания южнокорейци искат разследване за нередности при процедурата

Десетки южнокорейци, изпратени на датски родители като деца през 70-те и 80-те години на миналия век официално поискаха правителството на Южна Корея да разследва обстоятелствата около осиновяванията им, предаде Асошиейтед прес. Според осиновени процедурата е била съпроводена със системни практики на фалшифициране или прикриване на произхода на децата.

Комисията за истина и помирение в Сеул разполага с до четири месеца, за да реши дали да одобри колективен иск, подаден днес от 53 осиновени южнокорейци. В иска се посочват редица оплаквания и се подчертава, че много деца са били отнети от техните семейства поради небрежност или без това да е било необходимо, в условията на слаб правителствен контрол и липса на надлежни проверки. Вероятно най-същественото оплакване е, че специалните закони в страната, чиято цел е била насърчаването на осиновявания, на практика са позволили на ориентирани към печалбата агенции да манипулират архивите и да заобикалят законовите изисквания за отказ на родители от децата им, посочва агенцията, цитирана от БТА във вторник.

Около 200 хиляди южнокорейци са били осиновени в последните шест десетилетия основно от бели родители в САЩ и Европа.

Повечето от изпратените за осиновяване в чужбина южнокорейци са били регистрирани от агенциите като сираци, намерени изоставени на улицата, въпреки че те често са имали роднини, които лесно са можели да бъдат идентифицирани и открити. Това е позволило децата по-лесно да бъдат изпратени за осиновяване в чужбина, тъй като агенциите са искали да изпратят на Запад повече деца колкото се може по-бързо.

"Никой от нас не е сирак", заяви Петер Мьолер, адвокат и съръководител на Датско-корейската групата по правата, включваща хората, попълнили заявления за разследването.

"Ако това беше вярно, е лесно да се пресметне, че през 1970-те и 1980-те години Сеул е трябвало да бъде залят от кошници с изоставени деца по улиците, мазетата на полицейските управления трябваше да са пълни с доклади за изгубени деца", посочва Мьолер.

В разгара на осиновяванията в края на 70-те и средата на 80-те години на миналия век, агенциите агресивно набирали новородени или малки деца от болници и сиропиталища, често срещу заплащане. Те управлявали и родилни домове, където на самотни майки бил оказван натиск да се откажат от бебетата си. Служители на агенциите за осиновяване обикаляли районите около заводи и квартали, в които живеели хора с ниски доходи, за да търсят семейства в затруднение, които биха могли да бъдат убедени да се откажат от децата си.

Агенциите били ръководени от хора, близки до лидерите на военните, които по онова време били на власт в страната. Военните смятали осиновяванията за инструмент за намаляване на населението, което трябва да изхранват, както и за премахване на нежелани елементи от обществото, като децата на неомъжени майки.