От 3 до 6 млрд. евро може да получат енергийно бедните българи до 2027 г.

България ще има достъп до европейски средства между 3 и 6 млрд. евро за пряко подпомагане на домакинствата в енергийна бедност до 2027 г. Парите са по Европейския социален фонд, стана ясно в петък по време на дискусия "Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход", организирана от Бюрото на Европейския парламент в България.

Според европейския индикатор, който измерва енергийната бедност за страните-членки по скалата от нула до 100, три държави от ЕС попадат в категорията на т.нар. "екстрена енергийна бедност".

България е на дъното на тази тройка с индекс от 0.7, а първите - Швеция и Финландия са с индекси над 95 и 97. Според енергийния експерт Минчо Бенов, това означава, че енергийната бедност у нас не засяга единствено социално слаби домакинства и уязвими групи, а е много по-широко разпространена.

"Затова е необходимо безотлагателно да бъде разработена дефиниция за енергийна бедност, която да позволи насочването на различни инструменти за подпомагане към домакинствата, които са в най-голяма нужда", заяви той.

Критерии за определяне на групите от енергийно уязвимите разработи още преди години Световната банка, но те и така не бяха приети от последното правителство на Бойко Борисов, а след това страната ни мина през редовни и два предстрочни парламентарни вота, а сформираният миналата зима кабинет на Кирил Петков издържа едва шест месеца, преди да бъде свален с вот на недоверие, подкрепен от доскорошния му коалиционен партньор "Има такъв народ".

Сега зам.-министърът на енергетиката в оставка Пламен Данаилов обяви, че правилата за определяне на енергийно бедните най-сетне ще бъдат одобрени до края на 2022 г.

Лиделът на КНСБ Пламен Димитров обаче не оптимист, че това ще стане, тъй като според него трите министерства, които изработват тези критерии – на енергетиката, на регионалното развитие и социалното, са стигнали до никъде с работата.

Парите по социалния фонд за България към момента са в размер на 3 милиарда евро, но към тях се прибавя и същият обем на национално съфинансиране до 6 милиарда евро, обясни евродепутатът Петър Витанов след дискусиите в Европейския парламент.

"И до най-бедните ще стигнат пари, свежи пари, с които да компенсират увеличените цени на почти всичко. Намаляване на данъци, свързани с отоплението, реновиране на сгради, саниране", посочи той.

В България енергийната бедност засяга между 27% и 35% от домакинствата, дакота на средноевропйско ниво потърпевши са между 6 и 7%. Доближаваме се до страни като Косово и Босна и Херцеговина, добави евродепутатът и отбеляза, че страната ни има огромен проблем с жизненото равнище на българските граждани.

Витанов обясни, че Социалният фонд за климата ще финансира както най-засегнатите от зелената трансформация, така и търговията с емисии. По думите му това може да се случи по два начина - чрез директно подпомагане и като се дадат средства на хората, на които са им се повишили сметките за отопление, осветление. Средствата, които се отпускат за директно финансиране, са до 40 % от фонда, отбеляза той, цитиран от БТА. Другата възможност е чрез различни инициативи и инвестиции – намаляване на данъци, реновиране на сгради, подпомагане за закупуване на електрически автомобили или тротинетки.

Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, определи Зелената сделка като инструмент, който цели да подкрепи уязвимите домакинства. Трябва да намерим трайни решения за изкореняване на енергийната бедност, заяви той.

Паралелно на форум, посветен на енергийната бедност, организиран от КНСБ и Фондация "Фридрих Еберет", синдикалният лидер Пламен Димитров припомни статистиката на Евростат, че около 2.100 млн. българи не отопляват като хората жилищата си. По думите му това се дължи на ниски доходи, ниска енергийна ефективност на сградите и високи цени на електроенергията. Достъпът до алтернативни енергийни варианти също е недоразвит, смята Димитров.

Без да имаме дефиниция за енергийно бедни, подпомагаме около 350 хил. лица и семейства с близо 500 лева за целия сезон. Нито толкова са енергийно бедните, нито пък това е подкрепата, която имат нужда да получат, смята той.

Димитров отбеляза, че с актуализацията на бюджета са добавени 50 млн. лв. за помощите за отопление през тази зима. По думите му това не решава въпроса, но е някакъв жест. Като ги определим енергийно бедните, идва големият въпрос как ще ги подпомагаме, с какво, така че да е значимо и според мен различно от сегашните 100 лева, които се падат на зимен месец, допълни Димитров.