През 2024 г. се навършват 30 години от най-славното време за българския футбол – Световното първенство в САЩ през 1994 г. За изминалите десетилетия от големите успехи е останал само споменът.
Сега състоянието на българския футбол е критично. Страната е на 81-о място в световната класация на ФИФА, а българи футболисти не играят във водещите европейски отбори. България не е играла на голям форум от 20 години. С множеството проблеми в българския футбол няма и перспективи това да се случи скоро.
За паметния Мондиал'94 и за това как от този успех се стигна до настоящите проблеми Mediapool разговаря с Красимир Балъков и Наско Сираков:
Целите интервюта с Балъков и Сираков очаквайте скоро в YouTube канала на Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
За починал или добро или нищо. За сегашния българския футбол нищо!
"...Колко завърши мачът България - Швеция?" 0:4 Тогава бяхме много учудени, че интересът към футболерите ни след първенството бе мижав, почти нулев (с изключение на Стоичков), но май и специалистите забелязаха случайност в "успеха" ни.
Да, и варненския "Черно море" (ВМС) редовно падаше от ЦСКА, но имаше право да бие Левски във Варна. Изобщо някакъв случаен успех на провинциален отбор срещу софийски (не само във футбола), бе приеман като национална катастрофа.
Съгласен съм, че през 1994 имаше барем "нещо", а сега няма хептен "нищо". Но и кандидатите бяха по-малко. Да не забравяме, че СССР и Югославия се разпаднаха на множество държави, които през 1994 все още воюваха за своето самоопределение и изобщо не им беше до футбол. Помним, как през 70-те години Динамо-Киев спечели Суперкупата на Европа. А това днес е Украйна! Същото беше и с африканските държави, които в края на 60-те отхвърлиха колониалната зависимост и през 70-те и 80-те все още си избираха имена. Помним Конго-Киншаса и Конго-Бразавил. През 90-те този процес вече беше завършил и Нигерия ни спукаха от бой.
А относно футбола през "соца". Достатъчно е само да погледнем филма "Любимец 13". Как беше крилатата фраза: - Вие ще ги създавате, а ние ще ви ги вземаме. Като видим някой добър футболист от някой провинциален отбор, ще му дадем апартамент в София и софийско жителство ... Този процес на рушене на българския футбол започна още от 50-те години, със създаването на два отбора: единият на армията, а другият на милицията. А помните ли, защо в края на 80-те години излезе правилото: при 0:0 и двата отбора …
вземат 0 точки. Защото и двата отбора стояха в центъра на терена и си подаваха един на друг топката, като чакаха мачът да свърши. След това пак правеха това нещо, като накрая си разменяха по един гол, за да стане 1:1.
Нека да кажа и за отбора, на който аз симпатизирам - Ботев Пловдив. Помня, какво беше този отбор през 60-те години. Нали от него тръгна Георги Аспарухов (Гунди). После Левски даде на Гунди софийско жителство и апартамент. През 1966-67 Ботев стана шампион и беше разтурен с решение на ЦК на БКП. Излезнаха с номера, че да викаш "Само Ботев" било "култ към личността", а след смъртта на Сталин това беше страшно обвинение. Така Ботев беше преименуван на Армейско Физкултурно Дружество (АФД) Тракия и милицията …
следеше на стадиона да НЕ се вика името на Ботев. Така Ботев премина под "шапката" на ЦСКА и когато ЦСКА идваше в Пловдив, от София се обаждаха, с колко АФД Тракия трябва да падне. С Левски такъв проблем нямаше и когато Левски тръгнеха за Пловдив, още на "Църна маца" губеха с 1:0.
Доста глупусти (извинявай за думата) си изръсил. Да ти припомня някои факти (не зная на каква възраст си, но може някои неща и да не ги знаеш). Българските футболисти играеха в топ отбори в топ първенства в Европа. Германия, Испания, Франция и Португалия. Стоичков (не че ми е най-любимия) беше финалист за златната топка преди Световната купа. Стоичков спечели купата на Европейските шампиони с Барселона (!), Костадинов - купата на УЕФА с Байерн (!). Стоичков и Балъков бяха в идеалния отбор на Мундиала. …
В мача с Италия не свириха очевидна дузпа (google it), на мача с Швеция всички всички играеха за Стоичков, за да вземе голмайсторската титла и нямаше никакво значение дали си 3-ти или 4-ти. На Европейското резултатите: Spain-Bulgaria 1–1, Bulgaria-Romania 1–0, France-Bulgaria 3–1 (след нещастен автогол). По пътя за Европейското бихме Германия, след като водеха с 2:0. Наслаждавай се на видеото - https://www.youtube.com/watch?v=0GuoyucXaog
Остана дъртият Стоичков да рекламира баници в Кауфланд.
Вероятно си прав, че успехът се дължи на късмет, но , че сега футболът ни е много по-назад от преди 30 години също е вярно. Футболът в България никога не е бил на Световно ниво, но с повече късмет имахме някои добри постижения. Не може да се очаква добър футбол при положение, че той беше финансиран от държавата с мизерни пари които осигуряваха някаква заплата и премии за победа и равен. Имаше ведомствени отбори като Спартак, ЦСКА, Локомотив и Славия които имаха по -големи заплати. Треньорите бяха …
слаби и нямаше как да подготвят добри футболисти, но сега е по-трагично, защото собствениците на отбори губят пари и бързо се отказват от футбола. Футболът ни по време на соца беше приличен, но сега е трагичен.