"От Ленин насам руската власт трови своите врагове"

"От Ленин насам руската власт трови своите врагове"

Руският историк и журналист Аркадий Ваксберг е автор на книгата “Лабораторията за отрови” (Buchet Castel, 2007)

След убийството на Литвиненко вашата книга се оказа изключително актуална.

Не съм се стремил към такава актуалност. Моята книга вече беше дадена за печат, когато през ноември Александър Литвиненко беше отровен с полоний -210. Но за разлика от западното обществено мнение, аз не бях изненадан. Тъй като съм работил дълги години в съветските архиви, много от които днес са разсекретени, аз приех това като пореден случай на държавен тероризъм, какъвто Кремъл систематично практикува от времето на Ленин, за да ликвидира своите реални и въображаеми врагове. В книгата се опитах да покажа приемствеността в тази поредица от политически убийства, тъй като тя хвърля светлина върху някои страни на днешната руска действителност.

Както и други скорошни случаи - отравянето на бизнесмена Иван Кивелиди, на известния журналист Юрий Шчекочихин, даже на украинския президент Виктор Юшченко, убийството на Литвиненко показва, че "Лабораторията за отрови", създадена по заповед на Ленин през 1921 г. и работеща под разпореждането на най-висшето държавно ръководство, работи и до днес. В книгата на Литвиненко "Лубянската престъпна групировка" се твърди, че тази лаборатория работи и до днес и дори се дава нейният адрес в Москва, на улица “Краснобогатирска”. Аз не знам дали информацията е точна. Но нямам съмнение кой е наредил убийството. Често се питам кой е следващият.

Вие смятате, че руските власти са убили Литвиненко, въпреки неговата политическа незначителност?

Аз не мога юридически да подкрепя своите предположения и не мога да кажа кой е дал заповедта, Путин или някой друг. Но ако разсъждаваме логически, това престъпление носи печата на руските спецслужби. Само тези структури могат да имат достъп до такъв секретен материал като полоний-210, който струва десетки милиони долара и може да бъде получен само в процеса на ядрена реакция.

Припомням, че руската власт издаде указ, който дава пълномощия на ФСБ да убива на всяка точка по Земята "терористичните врагове" на Русия - както разбирате, кой е такъв, определя самата власт. Убийството на Литвиненко на мен ми напомня за отмъщение над ренегат и противник, както това вече е ставало много пъти в миналото, особено в чужбина. КГБ винаги се е интересувал от руската емиграция, даже ако опасността, която са си представяли, е била преувеличена, практически нищожна. С натрапчиво упорство съветските спецслужби преследваха руските емигранти в Париж, Лондон, Брюксел. В книгата си разказвам много от малко известните епизоди на тази тайна история, например за убийството на генерал Врангел, един от водачите на Бялата гвардия, отровен в Брюксел в собствения си дом от иконома си чрез туберкулин, добавен в храната му.

Интересно, че използваните от руските власти отрови се изменят с времето, за да е по-трудно да бъдат разпознати, но начинът на действие остава неизменен. Това не е учудващо, защото ФСБ, наследник на КГБ, се завръща на власт.

В потвърждение на опитите за усъвършенстване на отровите привеждате писмо, намерено в архивите на бившия ръководител на "Лабораторията за отрови" Майрановски, което той е написал в затвора преди смъртта си. Надявайки се да спаси кожата си, той заявява, че е разработил революционна отрова, която предизвиква смърт чрез просто вдишване. В книгата се разказва, че тази технология е била изпитвана в началото на 60-те, в частност (неуспешно) върху Солженицин, след това и върху други със същия ефект…

Тази технология все още не е била изобретена през 1965 г., но няколко години по-късно има поредица от смъртни случаи в резултат на вдишване на отрови. Например, банкерът Кивелиди, а може би и бившият кмет на Петербург и наставник на Путин Анатолий Собчак, който скоропостижно почина през 2000 г. Използването на полоний-210 за убийството на Литвиненко също свидетелства за усъвършенстването. За осъществяването на радиоактивно отравяне е необходим научен подход и много професионална техника.

Но това усъвършенстване не попречи на убийците да оставят следи из цяла Европа…

Имате право. В това е разликата с миналото. Лубянските отровители бяха професионалисти. Днес имаме работа с дилетанти. Нищо изненадващо - тази комбинация от авторитаризъм и дилетантство маркира целия руски политически живот. Означава ли тази бъркотия, че спецслужбите са автономни и са действали самостоятелно в случая с Литвиненко? Дори да е така и заповедта да не е дадена от Кремъл, това е слабо утешение.

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: