От варена царевица до джаз, София предлага всичко

Проектът Sofia's Foreigners For Sofia European City of Culture представя пред чуждестранна аудитория качествата на София като Европейска столица на културата за 2019 г. Поредица от интервюта на английски език, изготвени и публикувани в оригинал в англоезичното списание Vagabond, представят значими фигури в културния живот на София и България. Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg. Mediapool.bg е български партньор по проекта.

Проектът е финансиран от Столична програма "Култура" на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.

Капка Касабова е отраснала в София и след падането на Берлинската стена емигрира с родителите си в Нова Зеландия, където изкарва късното си юношество и 20-те си години, завършва френска литература и творческо писане и започва да публикува на английски поезия, пътеписи и проза. Тя е автор на мемоара за България "Улица без име" (2008, с издания и на български и шведски), и на романа "Вила Пасифика" (2011, с издания и на български, и испански). Последната ѝ книга, Twelve Minutes of Love, е история на аржентинското танго, на обсебеността и търсенето на дом и чувство за принадлежност. След години в Единбург, Капка живее в шотландските планини и пише в кабинет с гледка към усамотена градина, в близост до язовир.

София космополитен град ли е?

Да, по балкански стандарти. Тя винаги е имала своите традиционни етнически малцинства и става все по-космополитна благодарение на експатриатите и предприемачите от чужбина. Българите, които са живели в чужбина или живеят извън страната през част от времето, добавят друго измерение, със своите смесени бракове и може би с по-спокойното си чувство за културна и национална идентичност.

Кои са любимите ти места в София?

Аз съм лакома, затова неизбежно тези места са свързани с храна.

Улица "Пиротска" и околностите ѝ, по сантиментални причини. В моето детство за мен това беше "истинската" София, и продължавам да мисля така. Предния ден си купих кочан царевица от симпатичен ром с липсващи зъби. Още първата хапка ме накара да се разплача, първите 17 години от живота ми преминаха пред мен. Кълна се, че тази царевица е различна от царевицата където и да е другаде по света. Трябваше да седна, за да я доям.

"Пиротска" още съхранява своята фасада от годините на бел епок, и нейните очарователни запуснати магазинчета по вътрешните дворове. Ще помислите, че целият ви живот може да бъде натаманен в безистените на "Пиротска", заедно с часовника ви, чантата, колелото, очилата. Харесвам и спокойната атмосфера на улицата, която се простира до Женския пазар, Халите и околните улици. Все едно си по задните улички на Марсилия - можеш да усетиш с всичките си сетива онази страна от характера на София, в която Изтокът и Западът се срещат. Тук има нещо откровено.

Второто място: пекарната и вегетариански ресторант "Слънце и Луна", на ул. "Гладстон", за обяд, кафе, вечеря, хляб. Толкова е хубаво, че дори месоядец като мен го харесва. Предлагат отлични неща без млечни продукти, много добро кафе. Тук можете да видите, че с мисъл и грижа всичко може да бъде постигнато.

Баничарница "Софийска баница" по трамвайната линия, на една пресечка от площад "Славейков". Това е място от отминала ера, където купуваш на килограм пухкави, хрупкави и не много мазни баници. Когато съм там, обичам да гледам минувачите и трамваите, докато поглъщам спаначника си.

Три неща, които смяташ за впечатляващи в София.

Нейната многозначност. В София минало и настояще, Европа и Балканите, гротескната фантазия и сивата действителност се срещат в безсрамна прегръдка. Психологически, София е град на хаоса, и това също създава странен дестабилизиращ ефект.

Нейната непосредствена близост до зашеметяваща природа - Витоша, разбира се, но също Искърското дефиле, Рила и дори простичките села и хълмове около Перник са все прекрасни места за разходка.

Това, че София още запазва в своите традиционни квартали духа на истинската, селска България - там можете вечер да видите хората, седнали пред къщите си с дворове пълни с рози; и този провинциален дух, който кара хората да спират и да си говорят, да си пият кафето, седнали под някое дърво, и бавно да обядват.

Три неща, които не харесваш в София.

Софийските таксиметрови шофьори, които пускат силна музика, обясняват ти расистките си гледни точки и разпространяват, най-общо казано, лошо настроение. (Разбира се, има и приятни шофьори, срещала съм и двата вида.)

Агресивното присъствие на американски вериги за бързо хранене като McDonalds и KFC. Притесняват ме и моловете, които изместиха малките магазини, които придаваха на София спокоен дух, духа на някогашна Европа.

Оскверняването на бул. "Витоша", който загуби характера си заедно с емблематичните си оранжеви трамваи.

Заслужава ли София да бъде избрана за Европейска столица на културата през 2019 г.?

Да, заслужава. София е европейски град, който е едновременно стар и развиващ се, и притежава добра културна традиция. Ще бъде добре за самочувствието на софиянци, и вероятно ще предизвика някои подобрения в градската инфраструктура и обществените пространства. Тази година Марсилия е Европейска столица на културата. Живяла съм там в продължение на година след като завърших френска литература. През лятото канализацията миришеше до небесата и инфраструктурата беше почти като от Третия свят. В интерес на истината, това не ме притесняваше, защото мястото беше интересно. София е град с човешко измерение, сравнително сигурен и дружелюбен, и притежава добри културни средища. Ще е идеална за Европейска столица на културата.