Отлаганите от кабинета реформи

Много се коментира евентуалната възможност присъединяването на България към ЕС да бъде отложено поради забавяне на реформите. Доколкото това ще стане поради неспазване на определени изисквания, то често се пропуска какво българското правителството отлага като реформи.

Има няколко стъпки, които се възприемат като важни от всички, а правителството е декларирало, че ще ги извърши, но все не се случват по някакви причини.

Отлага се стартирането на търговския регистър за началото на 2007 година. Оказа се, че няма пари, няма техническа възможност, няма квалифицирани хора. Трудно може да се прецени доколко тези основания са реалистични, т.е. дали избраният подход за изграждане на регистъра бе най-добрият. Ако не стигат пари, може би целият дизайн е бил прекалено скъп. Ако няма техническа възможност, може би е бил прекалено сложен. Ако са необходими няколко седмици специално обучение на персонала, може би системата е била създадена прекалено объркана и затруднява работата. Всичко това поставя България на 85-то място в света по бързина на започването на бизнес, според годишното изследване на Световната банка.

Бавят се част от концесионните и приватизационните сделки – някои заради проблеми в установяването на собствеността на държавата (летище Пловдив), други защото държавата счита определени дейности за печеливши и не смята, че трябва да се оттегли на този етап (Пловдивския панаир). Не на последно място, приватизацията се отлага и защото правителството все още грешно разбира т.нар. социалните последици от нея (Булгартабак, БДЖ, Български пощи) или защото се прави, че мотивите са му такива.

Частното управление на магистрала Тракия и на летищата Варна и Бургас можеше да бъде реалност пред две години и потребителите вече да ползват резултатите.

Отлага се премахването на задължителните добавки за стаж – въпреки че беше постигнат консенсус и социалният министър “успя“ да убеди сидикатите, че това няма да засегне значително работещите, процесът на премахване е в „трета глуха”.

Не се прави по-сериозна реформа на пенсионната система.  Имаше предложение от „социалния министър” републиканският бюджет да поеме част от осигурителната вноска за пенсия, която в момента се плаща от работодателите. Това на практика щеше да понижи данъчното облагане върху труда (за да се покрие от други данъчни приходи). По този начин, използването на средствата от излишъка на бюджета за подобно ефективно намаление на данъците щеше да бъде най-добрият вариант за стимулиране развитието на икономиката.  Няма информация какво стана с тази идея.

Бави се съкращаването на броя на държавните служителите; въпреки, че би било пресилено да кажем, че има консенсус от страна на правителството, че е задължително намаляване на броя на администрацията, все пак изявленията на министъра на държавната администрация бяха в тази посока. Резултат обаче няма, поне за сега.

Изводът не е много приятен – докато има някакъв минимален шанс ЕС да отложи приемането на България, то българското правителство на практика отлага повишаването на благосъстоянието на гражданите. Кое ли е по-важно?