Според проучване на"Алфа рисърч":

Отлив при АБВ и Бареков, ГЕРБ води пред БСП, ДПС непоклатими

Една четвърт от избирателите са решили да отбележат предпочитан кандидат в изборната листа

Въпреки задълбочаващата се криза на доверие към институциите и около 60 процента недоволни от настоящото управление, водещите парламентарни сили ГЕРБ, БСП и ДПС запазват относително стабилни позициите си, а евроизборите през май засега не се очертава да доведат до съществено разместване на политическите пластове. Това показват данните от социологическото проучване на "Алфа рисърч" за месец март.

За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%). След началния спад, който левицата претърпя с реанимирането на проекта АБВ, сега подкрепата ѝ остава без промяна (15.2%).

С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила.

И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-та, АБВ и "България без цензура“ (ББЦ), имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на бившия президент Георги Първанов (от 6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на Николай Бареков (от 5.5% на 5.2%).

При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и "Атака" (2%).

"Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни – избирателната активност, високият дял "нерешили“, които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%", според анализа на "Алфа рисърч".

Не се задава нов електорален феномен сред извънпарламентарните формации

"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", посочват от "Алфа рисърч".

Както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.

АБВ губи подкрепа, симпатизанти на БСП разколебани заради позицията към Русия

В ляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.

Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.

Възможно е националистите да дръпнат проруски електорат

Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.

Подкрепата за Бареков спада, но не и влиянието му в малките населени места

Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Н.Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.

Една четвърт от избирателите са решили да отбележат предпочитан кандидат в листата

През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията.

Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат.

Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.

Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.

Започва да се клати и последната крепост на управляващите – пенсионерите и селата

Доверието към правителството и парламента остава критично ниско, както и оценките за развитието на страната през последната година.

Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава.

Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионери и жители на селата.

За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към ДПС сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.

Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки.

Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев – 29% одобрение и 27% неодобрение.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?