Отпускането на медикаменти за онкоболни тласка към корупция

Отпускането на медикаменти за онкоболни тласка към корупция

Процедурата, по която Министерството на здравеопазването (МЗ) отпуска скъпоструващи лекарства, голяма част от които са за онкоболните, създава условия за корупция.

Това е едно от заключенията в извънредния одит на Сметната палата за реда за предписване и получаване на скъпоструващи лекарства, които се заплащат от МЗ. Докладът на одиторите бе представен от Валери Апостолов, член на Сметната палата, пред журналисти във вторник.

Ревизията обхваща периода от началото на 2001 година до края на 2005 година. По думите на Апостолов Сметната палата се е самосезирала през лятото на 2005 г. заради големия обществен интерес и серията от публикации в медиите по проблема.

Тогава нередовната доставка на скъпоструващи медикаменти за лечение на рак доведе до масови протести на онкоболни пред Народното събрание и Министерството на здравеопазването. В България има над  200 хиляди регистрирани болни от рак. Злокачествените заболявания са и една от основните причини за смъртността у нас.

Проверката е констатирала, че в много случаи един служител сам решава как да бъдат преразпределени лекарствата в районите, където те не достигат. Често обаче решенията се вземат въз основа на личната преценка, без да бъдат аргументирани.

Апостолов поясни, че през петте години, обхванати от ревизията на палатата, здравното ведомство не е направило нито една проверка за дейността на лечебните заведения, които предписват и отпускат скъпоструващи медикаменти. Такава инспекция бе извършена едва през октомври 2006 година, когато бяха установени серия от нередности.

Наложените санкции на фирмите изпълнителки, които са забавили доставките на лекарствата за онкоболните, са били чисто формални, а прекратяване на договори с тях не е имало. Не са взети и мерки, които в бъдеще да подобрят механизма за доставка на медикаментите, чиято липса застрашава лечението и живота на болните от рак, които са претърпели операция.

Според доклада на ревизорите недостигът на медикаменти за онкоболните от своя страна става причина за общественото недоволство и за завеждането на четири дела срещу държавата.

В края на ноември една от потърпевшите – болната Теодора Захариева - осъди МЗ да ѝ плати 80 000 лева обезщетение, защото не е получавала животоспасяващи лекарства редовно, от което състоянието ѝ се влошило. В момента здравното ведомство обжалва решението.

Здравното министерство е направило и редица закононарушения

Одитът на Сметната палата показва и пропуски в самата нормативна база. Известната наредба 34 на МЗ, регламентираща заплащането на лечение на болести, извън задължителното здравно осигуряване, включва отпускането на лекарства, а не самото лечение на пациентите.

Така, според Захариева, също се пораждат условия за корупция. Ако състоянието на болния от рак се влоши, той влиза в болница на свои разноски, допълни тя, като уточни, че едва отскоро има клинична пътека за химиотерапия.

Апостолов отбеляза, че наредбата не предвижда и финансиране на скъпоструващото лечение и от общините, а не само от държавния бюджет.

Ревизията е показала и липса на здравна политика в тази сфера.

Не мога да си представя как работи едно министерство, ако няма ясни цели и приоритети, коментира Апостолов.

Препоръките към МЗ са осем, като до края на март министърът на здравеопазването трябва да ги изпълни.

Междувременно от МЗ посочиха, че повечето от посочените пропуски са вече отстранени или са в процес на отстраняване. От здравното министерство информират, че вече се разработват редица мерки за по-ефективен контрол, като за тази цел е сформирана постоянна комисия, която да следи отпускането и получаването на скъпите лекарства.

МЗ няма и информационна система за онкоболните у нас

Здравното ведомство няма систематизирани и надеждни данни за онкоболните, които се лекуват със скъпоструващи лекарства. Няма информация и за разпределението им видове и по години, заключава Сметната палата.

Това се потвърждава и от здравните чиновници. Въпреки че такава информационна система се разработва, тя все още е готова. Все пак от МЗ твърдят, че разполагат с данни за всички болни, които получават лекарства по наредба 34.

Не се анализират и прогнозират тенденциите за развитието на онкологичните заболявания. Така не се планират и реално необходимите средства за доставка на скъпоструващи лекарства, а често заделените пари не се харчат ефективно, се посочва в доклада.

Анализът показва, че за периода 2001-2005 година средно годишно броят на нуждаещите се от скъпоструващо лечение е нараствал с 3.4%, а този на онкоболните - с 10%.

Разчетите за изразходваните средства за скъпоструващи лекарства не са отделени от общия бюджет на ведомството, което затруднява оценката дали те са похарчени ефективно.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?