Овчаров: Без паника за синьото гориво

Няма основание за паника и истерия около цените на природния газ от Русия, защото всякаква аналогия между договорите за Украйна и за България е безпочвена, ние купуваме горивото на пазарни цени. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на спешно свикана пресконференция в сряда вечерта.

Часове преди това от Русия дойдоха две противоречиви информации относно дискутираната още от края на декември евентуална промяна на дългосрочния договор за доставките на синьото гориво за България.

Руският посланик у нас Анатолий Потапов заяви пред БНР, че е логично да се очаква увеличение на цените на руския газ за България през 2006 г. Според него е рано да се прогнозира с колко процента ще е поскъпването, но има протоколи, в които е записано, че през тази година цените за транзит и доставка на газ в България ще се преразгледат. Руският посланик уточни, че министърът на енергетиката Румен Овчаров е поканен от руския си колега (б. ред. Виктор Христенко) на неофициален разговор.

В същото време от “Газпром” отрекоха повишаване на цените на газа за България, става ясно от информация на БГНЕС. От пресслужбата на руската газова компания са заявили пред агенцията, че договорът с нашата страна не може да бъде преразглеждан. В изявлението си, че цената на газа за България, Румъния и Унгария ще се движи в диапазона между 230-260 долара за 1000 куб.м. през 2006 г., направено в понеделник от пресаташето на газовата корпорация Сергей Куприянов, говорителят е посочил само примери с държави в Източна Европа, между които и България, в които цените биха могли да са сходни, казаха от “Газпром”.

За да е съвсем пълна мистерията относно това кой какво предлага и иска от страна на София и на Москва, енергийният министър Румен Овчаров заяви, че в момента България купува природния газ на цена от 257 долара за 1000 куб. м., докато през 1998 г. е внасяла суровината за 87 долара. Това доказва, че договорът е изцяло подвластен на пазарни механизми и няма никаква причина да се променя, коментира Овчаров. Той допълни, че към него не е отправяна нито официално, нито неофициално покана за визита в Москва по въпроса за газа, коментирайки изявлението на Потапов.

Така кашата в българо-руските претенции около договора за доставките на газ съвсем заприлича на развален телефон. Не е ясно защо говорителят на “Газпром” коментира едва ли не наизуст евентуални цени, след като се оказва, че купуваме руското синьо гориво точно в диапазона на цитираните от него стойности, нито защо представителят на Кремъл у нас ще дезинформира българското общество.

Българският енергиен министър посочи, че единственото писмено искане от страна на “Газпром” е било за преразглеждане на сделката за транзита и то е постъпило преди Коледа. Този договор за преноса на газ през българска територия е бил губещ за България през 1998 и 1999 г., но година по-късно става печеливш заради променената пазарна конюнктура, коментира Овчаров. Нямаме никакво основание за преразглеждане на условията за транзита, това е неприемливо и отговор в този смисъл ще бъде пратен до дни на “Газпром”.

В момента Русия не ни плаща транзитните такси за преноса на природен газ през наша територия, а в замяна ни предоставя синьо гориво на същата стойност, което на практика позволява на “Булгаргаз” да държи цени доста по-ниски от пазарните. Само преди дни от Държавата комисия за енергийно и водно регулиране одобри цени на природния газ за първото тримесечие на 2006 г. в размер на 297 лв. за 1000 куб. м, което е двойно по-евтино от цитираната от Овчаров цена по договора от 257 долара. Още преди няколко месеца стана ясно, че “Газпром” иска да се развали бартерната сделка за газ срещу транзитни такси и вече България да си плаща всички количества, а Русия съответно – за преноса.

Затова и страната ни има интерес да запази статуквото в договора и да получава известни количества безплатен газ вместо транзитни такси, които да компенсират другата част гориво, която плащаме по пазарните цени, за да може да се държи ниската цена на синьото гориво. Промяна на схемата би била от фискален интерес за държавния “Булгаргаз” и за бюджета, но ще удари силно стопанските и битовите потребители.