"Пакт за бюджетна стабилност""- разтегливо понятие

Фактът, че политиката измести икономиката вчера в Брюксел, не е изненадващ. Икономическият и валутен съюз /ИВС/ по начало е политическа креатура. Спомнете си: през 1990 г. Франсоа Митеран и Жак Делор предложиха ИВС като начин да се попречи на обединена Германия и на силната германска марка да възвърнат водещата си роля на континента. После Митеран и Делор убедиха Хелмут Кол,че ИВС бързо ще доведе Европа до политически съюз.

Ако еврото пропадна на първия си изпит, това се дължи на факта, че никой не бе очаквал икономическата слабост на Германия да се окаже най-големия проблем на еврозоната. Този вече по-сериозен въпрос е по-голям повод за безпокойство от опасенията, че Европейската комисия май получи плесница в лицето. Той потвърждава, че от самото си начало общата валута се е основавала на погрешни политически презумпции.

Слабостта на Германия не е само последица от валутния съюз.

За десета поредна година икономическият ѝ растеж изостава от средния показател за Европейския съюз.

При обединението на страната бяха поети рискове от историческо значение и в областта на финансите . Настояването на канцлера Хол слабата източна марка да бъде конвертирана по курс 1:1 и въведеното буквално за ден изравняване на западногерманските заплати и социални облаги с тези в източните провинции бяха погрешни жестове, адресирани към политическото помирение. За тях трябваше да се плати с растящ вътрешен дълг, болезнено увеличаване на данъците и големи загуби на работни места - отначало в неконкурентноспособната източна част, а после и в проспериращия запад.

Ако тогава Германия бе либерализирала силно икономиката си, вместо да я разширява на изток, тя щеше да си възвърне отчасти предишния стремителен растеж, преди да е загубила контрола над икономическата си политика чрез включването на марката в еврото.

Проблемите на Германия са създадени предимно от самата нея, но валутният съюз ги усложни. И отново политиката носи отчасти вината за това. За Германия бе икономическо безумие да позволи марката да бъде обвързана с останалата част от еврозоната при курс, поставящ я в перманентна неконкурентноспособност спрямо Франция и Италия. Политиката /този път с цел успокояване на германците, че спестяванията им няма да пострадат от еврото/ бе и причина Германия да настоява в еврозоната да бъде наложена фискална дисциплина чрез непогрешимия на теория Пакт за бюджетна стабилност*.

Този пакт, изглежда, е толкова безкомпромисен, че почти не прави разлика между безразсъдната финансова разпуснатост и изцяло оправданата контрациклична политика, стимулираща растежа, която допуска временно увеличаване на дефицита в период на рецесия.

Затова не е чудно, че финансовите министри от ЕС искаха да направят правилата по-гъвкави в полза на Германия, а не най-безразсъдно да я принудят да вземе фискални мерки, които със сигурност биха довели най-голямата европейски икономика до дълбока рецесия. Но от опасения да не се покажат слаби - и да не отслабят още повече новороденото евро, те направо паднаха между двата стола.

Министрите не предоставиха на Германия достатъчно възможности за гъвкавост, за да компенсира тя неспособността си да определи подходящи за нея лихвени равнища или да обяви девалвация. На страната бе дадена само една година фискална отсрочка - последната арена за национална свобода на действие в еврозоната. Еврото обаче ще отслабне двойно повече, ако надеждността на пакта се окаже заложена на икономическото възстановяване на Германия, а то не се осъществи.

Смекчаването на нормите на Пакта за бюджетна стабилност не оправя структурните дефекти на Икономическия и валутен съюз. Поддръжниците на общата валута твърдяха, че ако германската икономическа политика бъде подложена на строг надзор, "дисциплината" на пакта ще принуди страната да се заеме с реформите, които протака от години.

Този мит вече се сблъска с действителността. Но още по-вредна е измислицата, че Европейската комисия /чиято миналогодишна критика към Ирландия за експанзивната ѝ икономическа политика бе оборена от събитията като изцяло несъстоятелна/ вижда в бъдещето по-добре от упорито проявяващата късогледство Европейска централна банка с президент Вим Дуйзенберг. Победата на Германия е фалшива - такава е и догмата за фискална сигурност, която не взима под внимание икономическите реалности.

* Приет на 13 декември 1996 г. на състоялата се в Дъблин среща на високо равнище на ЕС. - Бел. реп.

По БТА