Палестинците изправени пред израелска икономическа блокада

Израелското правителство очерта в петък какво би струвала икономическата блокада на Палестинската автономия, след като парламентът, в който Хамас спечели мнозинство, положи клетва в събота.

След като САЩ и другите международни донори подкрепиха Израел в намерението му да изолира ислямското движение, което спечели решителна победа на изборите на Западния бряг и Ивицата Газа миналия месец, финансовите власти на Палестинската автономия предупредиха, че териториите са изправени пред икономическо бедствие.

3.5 милиона жители на териториите са зависими от комбинацията от чуждестранна помощ и вътрешни приходи за поддръжка на икономика, при която половината от населението вече живее под границата на бедността, тоест с 2 долара на ден.

Някои от страните донори заплашиха да прекратят директната си помощ, освен ако Хамас отстъпи пред исканията да признае Израел, по същото време, когато се очаква израелското правителство да прекрати месечните плащания от около 50 млн. долара от данъци и мита, които събира за Палестинската автономия.

“За нас е много важно Израел да превежда тези пари, иначе тук ще настъпи катастрофа”, казва Халем Юсеф, оглавяващ митническите служби в палестинското министерство на финансите.

Данъчните постъпления, свързани с палестинския внос и износ, които преминават през Израел, покриват половината от месечните заплати на 135 хиляди бюджетни служители, включително и на персонала, който се грижи са сигурността. Тези заплати, от своя страна, издържат около един милион палестинци.

В първите две години на палестинската интифада, когато Израел също отказваше да превежда данъчните постъпления, арабските държави и ЕС покриваха дефицита в бюджета. “ Сега нещата, може би, ще са различни, защото някои страни не искат да си имат работа с Хамас”, казва Юсеф.

През 2001-2003 година, когато трансферите бяха прекратени, Израел продължаваше да взима месечни такси за вода, ток, канализация и други услуги, извършвани на териториите.

Палестинската автономия беше заплашена от финансова криза даже преди победата на Хамас да постави под съмнение бъдещото финансиране. През януари автономията, която обикновено харчи 161 млн. долара на месец, беше изправена пред бюджетен дефицит от 67 млн. долара, като нетните вътрешни доходи достигнаха едва 13 млн. долара.

Такъв беше размерът на дефицита дори след като Палестинската автономия получи забавените януарски данъчни постъпления от Израел. Дефицитът ще бъде само частично покрит от обещаните от Саудитска Арабия 20 млн. долара и 13-те млн. долара, давани от Катар.

Докато новият парламент е изправен пред задачата да състави бюджета за 2006 година, застъпващото правителство вече е изправено пред годишен дефицит от 1,1 млрд. долара, който може да нарасне с 50%,  ако данъчните постъпления от Израел бъдат прекъснати.

Единствената добра новина за палестинските финансисти е, че икономическата блокада върху правителството на Хамас ще окаже много малко влияние върху хуманитарната помощ. Международните донори, включително САЩ, харчат около 340 млн. долара годишно за Агенцията за подпомагане на палестински бежанци, която оказва образователни и социални грижи за палестинските бежанци.

Допълнително десетки милиони долари пристигат от частни чуждестранни дарители през неправителствените агенции, които работят независимо от палестинското правителство.

“Най-големият риск от палестинска гледна точка е отношението на американските хуманитарни агенции”, казва Карл Содерлинд, координатор на местна програма на Асоциацията на агенциите за международно развитие. “

Но, ако пренебрегнем американския сектор, не смятам, че паричният поток ще бъде засегнат в близкото бъдеще”, добавя той.

Много от бъдещите инфраструктурни проекти обаче е по-вероятно да бъдат отложени, докато се изяснят отношенията с новото палестинско правителство.

“Всички започнати проекти продължават”, казва Кайро Арафат от палестинското министерство на планирането. “Но по отношение на бъдещи проекти отношението е “нека изчакаме, за да видим”. Всички са скръстили ръце, за да видят какво ще се случи”.

Сред изброените от Арафат инфраструктури проекти, които могат да бъдат  отложени, ако се прекъсне двустранната помощ, влизат строежът на училища и създаване на програми за заетост на населението. Палестинците обаче няма да бъдат единствените губещи. Много проекти, включително такива, подкрепяни от Агенцията за международно развитие на САЩ, включват договори с частни фирми, които често се намират в страните донори.

Сегашната финансова криза може да предвещава връщане към хуманитарните програми, с които се характеризираха първите години на палестинската интифада, когато донорите насочиха усилията си от строежи на държавни учреждения към извънредни мерки за предотвратяване на икономическия крах.

“Ние се движихме по посока на програма за развитие”, заяви Арафат, позовавайки се на доскорошни стратегии за възраждане на палестинската икономика. Но с Хамас начело, тези стратегии могат да бъдат отложени за обозримото бъдеще.

Споделяне

Още от Свят