Папа Франциск се ръкувал с отхвърления като посланик Кирил Маричков в знак на "сдобряване"

Под наслов "Ватикана се сдобри с бившия български посланик, изгонен заради неодобрен роман" италианският седмичник "Еспресо" предлага в новия си брой вариант с продължение на историята с неуспешната кандидатура на Кирил Маричков-син за посланик при Светия престол, предава БТА в сряда от Рим.

"След като бе номиниран за посланик на България при Светия престол, по времето на Бенедикт Шестнадесети му бе отказан ватикански агреман (съгласие), защото бе автор на роман за света на нелегалната имиграция, в който на няколко страници бе описано гей сношение срещу заплащане. Папа Франциск обаче го прие почти в израз на голям жест на "сдобряване" след предишната проява на "неуважение" от страна на папската курия (монархически двор).

Неволен герой в тази история, която през 2012 година предизвика криза в дипломатическите отношения между Ватикана и българското правителство, стана адвокатът и писател Кирил Кирилов Маричков, на 42 години, с дипломи по право, политически науки и международни отношения, получени в Италия, където от години живее и работи със семейството си. Автор на есета и романи, той написа през 2005 година романа "Clandestination" (така е в италианския оригинал), в който разказва по действителен случай историята на имигрант от Източна Европа, търсещ нов живот на Запад. Това му струва поста на посланик във Ватикана," пише "Еспресо".

Според седмичника връзката между романа и липсата на агреман за кандидатурата на Маричков за посланик била направена за първи път от италианския всекидневник "Република" (от издателската група "Еспресо") през 2012 година и новината обиколила света, като предизвикала много критики по адрес на папската курия и конкретно на тогавашния държавен секретар (съпоставим с премиер в светска държава) кардинал Тарчизио Бертоне. Твърди се, че неназован бразилски сайт дори поставил романа на десето място в класация на съвременни произведения, цензурирани от Ватикана, редом с "Шифърът Да Винчи" и "Хари Потър".

"Преди няколко дни Маричков, придружен от съпругата му и двете им деца на осем и десет години, бе приет от папата в края на общата аудиенция (на площад "Свети Петър"), която се провежда всяка сряда. Той бе допуснат в изключителната селекция за церемонията по целуване на ръка на папата, превърната от Франциск в приятна размяна на прегръдки и ръкостискания с гостите, при което накратко се осведомява "как вървят работите" на всеки, който му бъде представен.

Точно така постъпи и с Кирил, като топло му стисна ръката и даде благословия на него и на цялото му семейство. Това бе атмосфера, съвсем различна от начина, по който бе третиран посланик Кирил от ватиканската йерархия през последните месеци от понтификата на папа Рацингер (Бенедикт Шестнадесети), когато на масата на Държавния секретариат (правителството) бе поставен на вниманието на кардинал Бертоне подробен и критичен доклад за личността на Кирил, написан от апостолическия нунций (посланик) в България епископ Януш Больонек. В него се приканваше папата да не приема кандидатурата на адвоката за български посланик във Ватикана, макар че неговото правителство многократно потвърди назначението му в отговор на отхвърлянето от страна на Светия престол.

Монсиньор Больонек цитираше поименно романа в досието, като даже посочваше номерата на инкриминираните страници. Оттук дойде и окончателното "не" на кандидатурата на Кирил за представител на българското правителство във Ватикана. Едва през октомври 2013 година, след правителствени промени в София, на негово място бе посочен друг дипломат, който бе одобрен от курията и отношенията между България и Светия престол отново станаха ведри.

Кирил обаче е в добра компания. Между случаите на отказ на агреман за посланик от висшите прелати в курията по времето на понтификата на Рацингер фигурира този с Каролайн Кенеди, дъщерята на президента ДФК (Джон Фицджералд Кенеди), назначена от Обама и отхвърлена от Държавния секретариат (на Ватикана), след което замина (като посланик) за Токио. Трима са отхвърлените френски посланици - двама, назначени от (президента) Саркози и един от Оланд. Нито един от тези пропуснати посланици при Светия престол не е бил приет впоследствие във Ватикана. Кирил Маричков бе първият допуснат до папата в знак на помирение, твърди италианският седмичник.

Запознат със случая ватикански източник, който не е оторизиран да прави публични изявления, споделил за БТА, че твърденията на "Еспресо" не съвпадат с фактите. "Ще започна от последното твърдение. Не е вярно, че никой от посланиците, които не са получили агреман от Светия престол, не са били приети впоследствие във Ватикана с изключение на споменатия български кандидат. На 22 април тази година папа Франциск прие на лична аудиенция Лоран Стефанини, който на 5 януари бе назначен за посланик на Франция, но така и не получи агреман.

Светият престол никога не излиза с официален отказ, а се придържа към световната дипломатическа практика, като оставя без отговор искането на агреман за акредитация на извънреден и пълномощен посланик. Дипломатическо мълчание, продължило повече от три месеца, се тълкува като отказ и сигнал към изпращащата държава да предложи нова кандидатура.

Кандидат за посланик, който не е получил съгласието на Светия престол, остава частно лице и не може да бъде дискриминирано, още по-малко лишено от достъп до публични изяви на Светия отец. В крайна сметка, човек не издига сам кандидатурата си за посланик, който трябва да отговаря на определени изисквания. Презумпцията е, че самата изпращаща държава внимателно прецежда кандидатурите.

Всеизвестно е, че традиционната обща аудиенция на площад "Свети Петър" (или на закрито при лошо време) е достъпна за всички. Необходим е пропуск само за ограниченото пространство в непосредствена близост до папата. Такъв пропуск се получава безплатно срещу поискване до изчерпане на местата.

Що се отнася до цитирания роман, информация за него се появи най-напред на български сайт в Канада, а не в италиански вестник.

Накрая, когато се преценява кандидатура за посланик при Светия престол се вземат предвид много и различни детайли - възраст, обществено положение, професионална заетост и опит, страна на постоянно пребиваване и прочие. Ватикана не допуска, например, посланик, който е акредитиран в Италия, да представлява своята страна и при Светия престол. Това произтича от конкордата, който регламентира отношенията между Ватикана и Италия. В този смисъл всяка "италианска" кандидатура става предмет на друго, бих казал непривилегировано, тълкуване," поясни ватиканският източник.