Параграф 22 на българската енергийна ефективност

Налице е поредно недоразумение с приемането и начините на изпълнение на европейските и националните политики в областта на енергетиката. То излезе наяве с наближаването на срока, в който трябва да се отчетат спестяванията на енергия в страната за 2017 и 2018 г., за да няма наказания. Методиката, по която се предвижда да става това, обаче не е адекватна, приетите схеми за повишаване на енергийната ефективност не работят реално и цялата каша може да коства милиони.

Става въпрос за ангажименти, поети от България пред ЕС през 2016 г. за кумулативно намаление на енергийното потребление с 2.5 процента. Правителството решава, че отговорни за покриването на тези цели ще са 89 задължени лица, сред които търговците на електроенергия, топлоенергия и природен газ. На всяко от тях е предоставена конкретна двугодишна квота за спестяване, като отчитането на изпълнението на първия период е 30 март 2019 г., пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).

Оказва се обаче, че задължените лица от две години се мятат в дяволски кръг, по думите на Калина Трифонова, вицепрезидент на мрежовия оператор и доставчик на ток в Югоизточна България ЕВН, която представи проблема пред журналисти в четвъртък.

Грешки още в началото

Според нея причините за този "Параграф 22" и "игра на пинг-понг с институциите" са много. Една от тях е нормативната уредба. Тя държи отговорни снабдителите с ток, парно и газ за това техните клиенти да намаляват потреблението на електроенергия, но в същото време не отчита по подходящ начин реалните спестявания. На доставчиците на енергия не са дадени никакви финансови механизми за постигане на намалението, а в същото време са заплашени от глоби до 500 хил. лв. до спазване на изискването.

Съгласно разписаните задължения клиентите на ЕВН, която у нас управлява и пловдивската топлофикация, за предишните две години е трябвало да спестят 214 гигаватчаса. Единият начин е компанията да агитира потребителите си за подмяна на дограма, електроуреди и осветление с енергоефективен клас, или за изолация на жилищата, или да инвестира в такива мерки.

"Това означава да се оцени енергийното потребление на едно жилище или блок, да се финансират мерки за намалението му и след като бъдат приложени да се оцени отново икономията и това спестяване да се претендира пред АУЕР и тя да издаде удостоверение, че то е налице", обясни Трифонова. 

Кой ще плати сметката

"За спестяването на един мегаватчас са необходими инвестиции между 1000 и 2000 лв. Това означава минимум 214 млн. лв., с които компанията ни не разполага", поясни тя.

Освен това Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не желае да признае предварително каквато и да било инвестиция за енергийна ефективност в цената на тока. От две години ЕВН предлага подобна тарифа, като според компанията тя дори може да отива в специален целеви фонд, управляван от държавата, който да финансира безвъзмездно домакинствата за саниране или купуване на нови енергоспестяващи уреди. Регулаторът обаче отказва подобен подход и дори не признава счетоводно доказани разходи за проведени обществени кампании как да се пести електроенергия.

Трифонова даде за пример как през 2009 г. тримата доставчици на ток и три търговски вериги се обединяват в кампания за купуване на енергоефективни уреди с 10 процента отстъпка, която реално е била платена от снабдителите с електроенергия. "Много хора се възползваха от това, но КЕВР  отказа да признае разходите ни, които реално са довели до намаляване на енергопотреблението", коментира Трифонова.

Друг проблем е, че АУЕР няма методика, която да отчита адекватно спестените от домакинствата количества енергия. Прилага се методика, разработена за индустрията. Всъщност именно предприятията могат да се окажат големите печеливши от цялата ситуация. Защото когато те инвестират в енергоефективни производствени машини и други мерки, за да си намалят разходите за ток или газ, получават удостоверения за спестяванията от АУЕР, а не са задължение да правят такива. Купуването на точно тези удостоверения е другият начин търговците на ток, газ и топлоенергия да отчетат изпълнение на вменените и задължения. Дори вече започват да се обявяват търгове за продажба на такива удостоверения с индикативни цени от 30 лв. за мегаватчас, обясни Трифонова.

Бизнес с лъжи

От ЕВН обаче смятат тази възможност за отчитане на енергийни спестявания като некоректна. Ако подходим по този начин, ние всъщност ще излъжем, макар нашите клиенти да са постигнали някакви икономии, но АУЕР отказват да ги признаят, смятат в компанията.

Освен това купуването на такива удостоверения би струвало на компанията над 6 млн. лв., които КЕВР няма да признае в цената на тока. "И това е правилно, защото тези пари не сме ги инвестирали в енергийна ефективност, а сме ги дали на някой друг, който е сторил това", коментира Трифонова.

Тя посочи, че още от 2016 г. предлагат на държавата да се преработи целият механизъм за постигане на целите на енергийната ефективност. Според нея икономисаната енергия трябва да се оценява на национално ниво. Трифонова припомни множеството кредитни линии с ниски лихви, подпомагани от еврофондовете, за закупуване на енергоефективни уреди за отопление или за саниране. Може да се изчисли през покупката на такива уреди и замяната на старите през последните две години до какви спестявания са довели те. Трябва да се направи и корелация на ръста на брутния вътрешен продукт с енергийния интензитет, допълни представителката на ЕВН. Тя уточни, че предоставените от бюджета 2 млрд. лв. за саниране на панелките и постигнатият от тях ефект са приспаднати от националните цени за 2017 и 2018 г., но трябва нова преоценка на реално икономисаните количества енергия.

Като бързо решение на проблема с наближаващия срок за отчитане на (не)изпълнението на целите за предишните две години и задаващите се глоби, достигащи до 500 хил. лв., от ЕВН предлагат Министерството на енергетиката да направи анализ на спестяванията и да отчете направените от индустрията. Това обаче надали ще се хареса на едрия бизнес, който съвсем резонно иска да спечели допълнително, търгувайки удостоверенията за направените икономии на енергия.

Има ли други начини

Анна Димитрова, отговаряща за международните проекти в ЕВН, коментира, че предпочетената от България схема за изпълнение на европейските цели за енергийна ефективност се прилага в по-малко от половината държави от Евросъюза. Повечето от тях в момента преразглеждат задълженията си и планират да преминат към активни мерки, които насърчават намаляване на енергийното потребление и отчитането му накрая на държавно ниво.

"При хибриден пазар като нашия (пазарни цени на тока за бизнеса и определяни от държавата за бита) е трудно да се предприемат наистина ефективни мерки за намаляване на енергийното потребление", каза Димитрова. "При изцяло либерализиран пазар доставчиците на енергия имат много повече възможности и са гъвкави в предлагането на различни оферти към клиентите си, които да стимулират намаляване на потреблението и дори смяна на електроуреди. Търговците си калкулират цената и в условия на конкуренция я предлагат и могат да постиган целите си", посочи тя.

От ЕВН дадоха пример как в Белгия веднъж годишно бюджетът финансира предоставянето на екочекове от 200 евро към заплатата на всеки и тези чекове могат да се използват само за мерки за енергийна ефективност. Друг пример е Франция, където от всеки продаден киловатчас се отчислява 1 евроцент във фонд за енергийна ефективност, който определя приоритетите за безвъзмездно финансиране на домакинствата.

"Най-лесно е да искаме 1 или 2 стотинки от цената на тока да отиват в подобен фонд, но има и по-добри начини за стимулиране на гражданите към енергийна ефективност", каза Трифонова. Като такъв тя посочи освобождаване от данък сграда за известно време при инсталиране на фотоволтаици на покрива.

От ЕВН заявиха, че държавата не предприеме нищо за решаване на проблема, компанията ще представи своята позиция по него пред Европейската комисия, която и без това вече е поискала от енергийното министерство разяснения как е било разпределено изпълнението на целта между задължените лица у нас и по каква методика.