Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа. Това заяви премиерът Росен Желязков в изказване по време на конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната". 

Събитието, организирано от Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ), събра ключови фигури в света на финансите в София. У нас гостуват президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис и др.

Росен Желязков: Повечето българи избират Европа със сърцете си 

По думите на Желязков решението за присъединяването на България към еврозоната има огромно политическо, икономическо и обществено значение. Това е признание за последователната работа на поколения български политици, на много експерти, на гражданите и на гражданското общество, смята той. Според него това е символ на доверие, което европейските партньори са показали към страната ни.

"Този път не беше и не е лесен – той започна още с присъединяването на България към Европейския съюз, когато беше поет ангажиментът, че страната ще е част от еврозоната", коментира Желязков.

По думите му успехът на въвеждането на еврото зависи не само от усилията на институциите, но и от доверието на гражданите: "Това доверие тенденциозно беше и е подкопавано през годините от антиевропейски политически играчи. Въпреки това мнозинството българи продължават да избират със сърцето си европейския път. Към момента сме 7 процентни пункта в полза на доверието", убеден е Желязков. 

"Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние. Добрата парична политика е предусловие за сближаване с еврозоната. Задължението, което идва с еврото, е отговорността, гласът на България в еврозоната. Как да се справим? С отговорни политики, които да опазят икономическата стабилност и производителността на частния сектор", каза Кристалина Георгиева – управляващ директор на Международния валутен фонд, цитирана от бТВ.

Тя изреди и ползите за Хърватия, когато страната беше приета в еврозоната през 2023 година.

"България е още по-готова, повече от готова, благодарение на Валутния борд, мерките, които сме взели, държавната политика за осведоменост за преминаването от лева към еврото. Има лека носталгия. Това, което е по-притеснително е политизирането на тази носталгия. България обаче ще има още по-големи ползи от присъединяването към еврозоната, каквито вече има от евроинтеграцията. Това, което е значимо за България, е дисциплината. Макроикономическите показатели да бъдат поддържани в отлично състояние", отбеляза тя

В навечерието на конференцията Министерството на финансите публикува и първия български бюджет в евро, в който е заложен дефицит от 3.65 милиарда евро или точно 3% от БВП, но в същото време възможност за нов дълг от 10.5 милиарда евро.

"На този етап не сме виждали по-подробна чернова, но нашето разбиране е, че българските власти се стремят към бюджетен дефицит под 3% или в рамките на 3 на сто за следващата година.

Друг важен фактор е, че България поиска да бъде задействана националната клауза за дерогация, а да увеличи разходите за отбрана. което също така осигурява известна фискална гъвкавост", коментира преди срещата пред БНР Валдис Домбровскис.

Политиката на 3-процентен дефицит, която според повечето експерти е неправилна, не е нова за България. Още преди да бъде публикуван проектобюджетът за догодина, управителят на БНБ Димитър Радев заяви пред БНТ:

"Има лош и добър дълг. Добрият дълг е когато ти взимаш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж, който от своя страна не само ще върне дълга, а ще генерира допълнителни доходи. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т.е. да финансираме потреблението".

Кристалина Георгиева: Внимавайте за прегряване на икономиката заради кредитите 

Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт, заяви в София и управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

По думите ѝ сега задачата е да се възприеме еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на следващо ниво. Като минимум, нека България се стреми към устойчиво по-високи темпове на растеж, така че в рамките на следващото десетилетие доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз.

Георгиева каза, че България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, смята Георгиева.

Тя обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето, посочи Георгиева.

Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика, с цел ограничаване на кредитния растеж и предотвратяване на прегряване на икономиката, коментира управляващият директор на МВФ. Георгиева припомни, че през 2024 г. Българската народна банка въведе уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но отбеляза, че сега тя трябва да бъде готова да ги затегне допълнително.

На трето място е необходимо ускоряване на структурните и управленските реформи. Присъединяването към Евросистемата означава, че българските банки ще могат да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка чрез основните операции по рефинансиране, а при крайна необходимост – и чрез механизма за спешна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава възможност на България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност – най-голямата регионална финансова спогодба в света, обясни още Кристалина Георгиева.

По думите ѝ напредъкът на Европа в насока възвръщане на динамиката и повишаване на конкурентоспособността е твърде бавен. "Никъде това не личи по-ясно, отколкото в идеята за Европейския банков съюз – област, която има пряко значение както за частното трансгранично споделяне на риска, така и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме държави, които са подчинили банковите си системи на висококачествения надзор на Единния надзорен механизъм, но не получават в замяна очакваните трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които все още не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме държави, които остават твърдо привързани към "слепи" за външния свят структури в банковия сектор", каза Кристалина Георгиева и заяви, че всичко това трябва да се промени.

Тя изрази мнение, че по-новите държави членки на ЕС, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, трябва да се позиционират в четвърта категория: като двигатели на промяната, които активно настояват за създаването на единен европейски съюз за спестявания и инвестиции.

Паскал Донахю: Подкрепата за еврото в страните, които го ползват, е над 80% 

Подкрепата за еврото в страните, които го използват, надхвърля 80%, заяви на конференцията председателят на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия Паскал Донахю.

Донахю очерта три фактора, които могат допълнително да повишат удовлетвореността от еврото. Първият е разрастването на еврозоната с новите членове Хърватия и България, което укрепва усилията за поддържане на стабилни публични финанси. Вторият фактор са постоянните усилия за насърчаване на инвестициите и за гарантиране на фискална устойчивост. Третият – реализирането на ключови бъдещи проекти като съюза на спестяванията и инвестициите и въвеждането на дигиталното евро.

Дигиталното евро е отговорът на Европа на необходимостта валутите в световен план да получат дигитално бъдеще, каза Донахю. Той посочи, че Еврогрупата вече е взела необходимите политически решения, а понастоящем датското председателство на ЕС подготвя правната рамка за проекта.

Валдис Домбровскис: Фискалната дисциплина трябва да продължи 

Еврото не е просто валута, то е мощен символ на европейска интеграция, заяви в София и еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис. По думите му присъединяването на България към еврозоната е невероятно постижение. 

Еврокомисарят подчерта, че поддържането на фискална дисциплина трябва да продължи и след въвеждането на еврото. Той е доволен, че дефицитът в Бюджет 2026 няма да надвиши 3% от БВП. Предоставяме по-голяма фискална гъвкавост на държавите членки, отчитайки увеличените разходи за отбрана, уточни той.

В отговор на журналистически въпрос относно мерките на Европейската комисия за намаляване на зависимостта от китайските вериги за доставки на редкоземни метали, Домбровскис заяви, че Брюксел поддържа диалог с китайските власти за справяне с краткосрочните предизвикателства. По думите му целта трябва да бъде диверсификация и разширяване на доставчиците за Европа, защото в момента Китай доминира пазара.