Малко повече от седмица след изборите призивите за тяхното касиране се засилват все повече. Причината са съмненията за манипулации и висок процент на контролиран и купен вот. Няколко репортажа на БНТ, показващи фалшификации и манипулации на вота при преброяването на бюлетините, също засилиха съмнението в честността на вота.

Невероятният резултат на партия "Величие", които останаха извън парламента заради липсата на 21 гласа, също породи сериозно съмнение, а една след друга политическите сили заговориха за повторно преброяване, частично или цялостно касиране.

Оказа се, че почти всички политически сили имат желание да сезират Конституционния съд заради изборните нарушения, а частичното или цялостно касиране на вота изглежда все по-вероятно.

Още по темата

Повторно броене или касиране на изборите: Партиите извън ГЕРБ, Пеевски и БСП ще сезират КС

4 ноември 2024 19:00

В понеделник коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" настоя за повторно преброяване на изборните резултати във всяка секция в цялата страна и обяви, че ще подкрепи всички конституционни жалби, без значение от коя формация или гражданска организация идват те. В замяна очакват подкрепа и за тяхното искане.

За цялостно касиране на вота настояват от най-новата партия в парламента – МЕЧ, от партия "Величие", както и от Алианса за права и свободи (АПС). Хората на Доган също изразиха готовност да подкрепят останалите жалби.

За повторно преброяване освен ПП-ДБ са и от "Възраждане", докато "Има такъв народ" иска частично касиране на вота.

Изглеждаше, че само ГЕРБ, "ДПС-Ново Начало" и "БСП-Обединена левица" са против. По-рано във вторник обаче от БСП съобщиха, че ще иницират дописка за сезиране на КС и касиране на изборите.

Въпреки че в понеделник Борисов звучеше така сякаш отхвърля възможността ГЕРБ да подкрепи касиране на вота, бившият финансов министър Владислав Горанов обяви във вторник, че партията ще подкрепи касиране на изборите.

Така единствено санкцонираният по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски остава против идеята за касиране на вота. 

По този начин изглежда сигурно, че народните представители ще сезират Конституционния съд заради съмненията за изборни манипулации и нарушения.

Какво следва?

"Оспорването на резултатите от изборите по съответната процедура, разписана по закон, не случайно е утежнена и не дава пряк достъп на партиите, чиито интерес на практика е нарушен, да търсят своето право директно пред Конституционния съд, а трябва да се мине през определени бариери. Това означава осмисляне от всички онези субекти, които имат правото да сезират Конституционния съд, да го направят", заяви в ефира на БНТ преподавателят по конституционно право д-р Орлин Колев.

Според Изборния кодекс споровете за законността на изборите могат да се решават единствено от Конституционния съд. Той може да бъде сезиран от президента, Министерския съвет, ВАС, ВКС, главния прокурор или поне 1/5 от депутатите – 48.

KС може да бъде сезиран до 15 дни след обявяването на окончателните резултати от изборите и имената на депутатите. ЦИК направи това на 31 октомври, следователно институциите могат да сезират КС до 15 ноември.

Има и по-кратък срок, който дава възможност на участници в изборите да обжалват резултатите пред институциите, които имат право да се обърнат към КС, до 7 дни след окончателните резултати. Сдружение БОЕЦ подаде жалба, подписана от трима кандидат-депутати, до всички гореизброени институции.

Според д-р Колев най-правилното решение е КС да бъде сезиран от народните представители, но той не изключва възможността и президентът да го направи. За да се случи това, са необходими 48 депутати, но с оглед заявената категорична подкрепа към всички жалби от АПС и ПП-ДБ, ще се намерят достатъчно подписи.

Има възможност и депутатите от действащото все още 50-ото Народно събрание да съберат необходимите подписи. Но ако новият парламент се събере на 11 ноември, той ще има достатъчно време да го направи, а и по-голямо мнозинство.

"Ако президентът свика на 11 ноември Народното събрание, народните представители имат време да сезират КС. Срокът за произнасяне на КС е двумесечен, но не следва да се обвързва с конкретен срок. Дори да се просрочи, няма да повлияе на решението", каза Орлин Колев в ефира на "България он еър".

Основното питане е частично или цялостно касиране на резултата ще има, ако КС установи изборни нарушения.

Частично или цялостно касиране?

В съвременната демократична история на България никога не се е стигало до цялостно касиране на изборните резултати, но има случаи на частично касиране.

През 2010 г. КС се произнася, след като е сезиран от тогавашния главен прокурор Борис Велчев и се стига до частично касиране на вота. След повторна проверка на резултатите от секции в Турция се стига до отнемане на местата на трима депутати – Рушен Риза от ДПС, Атанас Семов от "Ред законност и справедливост" и Мариана Даракчиева от СДС.

"Процедурата е много сложна поради мащаба на гласуването. Това не е единственият казус, разглеждан от Конституционния съд. Преди това имаше друг с 18 гласа в секция в Русе, които не бяха отчетени правилно, оказа се, че са отчетени за друга партия и бяха 3 мандата", припомни бившият конституционен съдия Пламен Киров пред БНР.

Според конституционалиста Орлин Колев президентът може да сезира КС, ако се иска касиране на изборите в тяхната цялост, защото попада в рамките на функцията му на обединител на нацията.

АПС също поиска от президента да сезира КС именно в ролята му на обединител на нацията. Румен Радев беше и сред първите политичекси фигури, усъмнили се в честността на вота, въпреки че вътрешният министър се похвали със свършената работа срещу купувачите на гласове.

По думите на Колев, ако има две или повече жалби, най-вероятно те ще бъдат обединени в едно производство.

"Процедурата за изцяло и частичното касиране на изборния резултат е еднаква. Въпросът е в крайния ефект и основанията, от които изхожда цялостното касиране и частичното. Ако Конституционният съд евентуално бъде сезиран, допусне производството и се окаже, че има достатъчно факти и основания за касиране изцяло, ще се проведат нови избори в срок от 2 месеца", каза Орлин Колев.

Според него, ако основанията не сочат към провеждане на нови избори, ще се стигне до частично касиране на изборите.

По думите му по-правдоподобно звучи тезата да се върви към евентуално частично касиране, но това не означава, че няма да бъдат засегнати голяма част от районите. До пълно касиране би се стигнало при опорочаване на резултатите в голяма степен в цялата страна.

Експертът поясни, че ако пък 51-ото Народно събрание се разпадне преди КС да се произнесе, то логичното решение ще бъде съдът да прекрати делото.

Подобна теза разви в ефира на бТВ и бившият финансов министър Владислав Горанов.

"Проблемът обаче е друг – да не се окаже, че докато се произнесе КС, да не сме в ситуация да отидем на следващи избори. Едно касиране на тези резултати да не доведе до удължаването на агонията", каза Горанов.

Необходимост от доказателства

Според бившия правосъден министър и бъдещ депутат от ПП-ДБ Атанас Славов има основания за частично касиране на вота, но са необходими доказателства.

По думите на Колев пък видеонаблюдението само по себе си не може да бъде доказателство, а установени несъответствия при повторното преброяване на гласовете.

"За касирането на избори КС си действа като нормален, редовен съд. Абсолютно са валидни тези случаи и с видеонаблюдение, и с писмени доказателства. Въпросът е да се види има ли и други. ЦИК продължава да се държи сякаш не е оттук и е за малко" , коментира политологът Теодор Славев пред БНР.

Според политолога Румяна Коларова, ако се стигне до касиране на вота заради фалшифициране, това ще бъде падение за родната демокрация. В ефира на "Нова нюз" тя изрази надежда, след като бъде сезиран КС, докзателствата да станат публични и да бъдат обсъждани на експертно ниво.

Медийният експерт Георги Лозанов също изтъкна колко важно е партиите да извадят нужните доказателства за манипулация на вота.

По думите му МВР никога не оповестява политическия поръчител на купения вот, което е деморализиращо, защото "смисълът е да се изчисти изборният процес и да се вдигне доверието към него".

Евентуалното внасяне на искане за касиране на изборите в КС няма да окаже влияние върху началото на работата на следващия парламент. Депутатите могат да започнат работа по същество, а през това време КС следва да образува дело, в което да прецени дали има достатъчно основания и доказателства за повторно преброяване на вота или касиране на резултатите.

За да се стигне до касиране на вота било то частично или цялостно, e необходимо мнозинство от поне 7 от 12-те членове на съда.