Парламентът прие два изключващи се проекта за съдбата на следствието

Народното събрание гласува два коренно противоположни и взаимно изключващи се проекта, свързани със съдбата на следствието, като остави сериозната дискусия за по-късно.

НДСВ успя да прокара на първо четене спорните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с прехвърляне на 95 на сто от разследването по наказателни дела от следствието към дознателите в МВР. Това стана с гласовете на ДПС и "Новото време", които са против правителствения проект, но така успяха да прокарат и своя вариант за промени, с който пък се разширяват правомощията на следствието.

Сделката между НДСВ и ДПС и "Новото време" бе сключена, за да бъдат отразени правителствените промени в НПК в редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България към ЕС на 6 октомври.

Кабинетът обеща на Брюксел да ускори и повиши качеството на разследването като прехвърли болшинството от разследванията по наказателни дела към в МВР, за да се постигне по-добра организация между оперативните служби и разследващите, както и да се избегне дублирането на функции. След доклада на Брюксел обаче ще се разрази истинския спор за съдбата на следствието - да остане в съдебната система с орязани правомощия, или да се прехвърли изцяло към изпълнителната власт.

От общо 202-ма депутати при гласуването в четвъртък, 111 бяха "за" проекта на Министерски съвет, 88 гласуваха "против" и трима се въздържаха.

Със 120 гласа "за", 59 "против"и 7 "въздържали се" депутатите подкрепиха и проекта на ПГ "Новото време", който предвижда следователите да придобият функционални правомощия на съдии, които да се произнасят в досъдебното производство. Отхвърлен бе проектът за изменения на СДС, които се отнасят за възстановяване на правото на пострадалите и наследниците им да участват в досъдебното производство.

Опозицията бе единодушна, че с приемането на поправките се прави опит за залъгване Брюксел, че съдебната реформа продължава, а всъщност става дума за политическо ликвидиране на следствието.

Според десните, промените ще влошат качеството на разследването и ще доведат до хаос в системата на следствието и дознанието. И от СДС, и от ОДС са категорично за промени в конституцията, без които няма да се проведе радикална и ефективна съдебна реформа. Според тях следствието трябва да бъде извадено от съдебната система и прехвърлено към изпълнителната власт.

От левицата също се обявиха срещу промените като посочиха, че с тях фактически се закрива следствието, а около 1000 следователи със знания и опит остават реално без работа - на доизживяване.

И десните, и левите отбелязаха ниския капацитет на дознателите в МВР, за да изразят опасения, че с натоварването им с повече и по-сложни дела, разследването ще се забави още повече.

Управляващите признаха, че действително промените в НПК не са цялостно разрешаване на казуса с мудното досъдебно производство, но посочиха, че това все пак е една стъпка по пътя на реформата и е знак, че България изпълнява своевременно ангажиментите си по глава "Правосъдие и вътрешни работи" в преговорите с ЕС.

ОДС: Поправките в НПК са грешка

Проектът за поправки в НПК е алогичен и изобщо не решава проблемите в съдебната система, смятат в ПГ на ОДС. Липсва решение на проблемите за мудността в досъдебната фаза, връщането на делата, проблема с преквалифицирането, посочи Елиана Масева. 30 858 дела са прехвърлени през последните три години от дознанието към следствието, посочи депутатът.

"Дознателите ще разследват 98,6 от делата. Те ли ще заменят по-успешно 1039 следователи с опит?", попита Йордан Соколов от ОДС, който упрекна управляващите и МВР за провала им в противодействието срещу престъпността.

Елиана Масева посочи, че концепцията за доразвиване на съдебното производство, приета от МС и представена от правосъдния министър Антон Станков отдавна в Брюксел, не е взета предвид при внасянето на поправките в НПК.

Липсва водещата роля на прокуратурата при досъдебното разследване като не е въведен институт на "наблюдаващ прокурор", който да ръководи процеса в досъдебната фаза.

Масева отбеляза също, че проектът на кабинета не дава решение и срещу липсата на единодействие между прокуратура, следствие и изпълнителна власт, както и за неясните функции на прокурора в досъдебната фаза.

Юристката посочи, че не е въведена и възможност за по-бърз процес чрез прескачане на съдебна инстанция - когато страните по делото са съгласни, да се избегне дело в Апелативен съд и казусът да се реши с разглеждане в Касационен съд.

Димитър Абаджиев повтори тезата на ОДС, че единствената цел на правителствения законопроект е да се заблудят българското общество и ЕС, че се изпълняват поетите ангажименти, а също и че чрез тях правителството скрива провала си в борбата с престъпността.

Според Абаджиев, цялата философия на проекта е погрешна и неприемлива. Той настоя за промяна в конституцията, за да се постигне състезателност в съдебния процес, т.е. прокурорът да има контрол над съдебната фаза и да може да спори със защитата.

СДС: Промяната в конституцията е неизбежна

От СДС напомниха, че правителствените промени противоречат на Конституцията и парламентът се оказва в ситуация да "трепери" дали те няма да бъдат отменени от Конституционния съд. В основния закон е записано, че следствието е институтът, който води разследване по наказателни дела. С този аргумент следователите атакуват като противоконституционно прехвърлянето на правомощията им към дознателския апарат.

Проектът на СДС отхвърлен

Парламентът отхвърли проекта за изменения на НПК, внесен от СДС. Поправките се отнасяха до възстановяване на правото на пострадалите и наследниците им да участват в досъдебното производство. В проекта на СДС се предлагаше да се даде възможност на съда, като се запознае с делото, да определи колко време е необходимо обвиняемият да търпи съответната мярка на процесуална принуда. Премахва се възможността на подсъдимите за по-леко наказуеми престъпления да търсят чрез отлагане на делата избягване на наказателната и на гражданската си отговорност, бе аргументът на вносителите от ПГ на СДС.

От СДС отбелязаха, че и европосланиците са изразили опасения промените в НПК да бъдат обявени за противоконституционни и поставиха въпроса за възможна промяна в основния закон.

Първо трябва да бъде променена Конституцията, а след това законите, каза Лъчезар Тошев.

Николай Младенов, както и колегите му в ОДС, посочи,ч е липсва цялостна стратегия за реформа в съдебната система. Той цитира становище на евроекспертите, според което трябва да се промени конституцията, за да бъде решен проблемът в досъдебната фаза.

Според СДС, промяната в основния закон е неизбежна, ако страната иска да постигне ефективно правораздаване. Колкото повече се отлага тази промяна, толкова по-трудна ще става промяната в съдебната система, смятат сините.

Младенов посочи също, че евроексперти се оплакали, че не получават достатъчно информация от правителството за промените, които замислят.

Валентин Василев посочи, че дебат е трябвало да се проведе преди проектът на правителството да влезе в пленарна зала. Той също посочи, че най-добрите кадри в следствието трябва да бъдат запазени.

БСП смята дознателите в МВР за "дилетанти"

Любен Корнезов от БСП заяви, че приетите поправки означават ликвидация на цялата съдебна система. Според социалистите, това ще попречи на членството ни в Европейския съюз.

Недоносен, недоработен и неприемлив, нарече проектозакона за промени в НПК бившият шеф на националното следствие и депутат от левицата Бойко Рашков. Според него става дума за ликвидиране на държавна институция.

След като се цели по-бърза досъдебна фаза защо делата на военните следователи се прехвърлят на НСлС при положение, че военните съдилища нямат проблеми с бързината, запита по време на дебата Рашков.

Не може да се прехвърлят дела на дилетанти, обяви Татяна Дончева по адрес на дознателите в МВР. Тя посочи, че след тези промени 1000 висококвалифицирани и опитни следователи ще останат с по едно дело годишно на крайно високи заплати, а това противоречи на всякаква логика. САЩ ще фалират, ако си позволят подобно нещо, посочи юристката.

НДСВ склонни да променят видовете дела, които ще отидат в МВР

Съмненията в професионализма на дознателите да разрешат икономически, финансови и трансгранични афери, осъществени от организирани престъпни групи, принуди юриста от НДСВ Борислав Ралчев да обещае между първо и второ четене да се обсъди промяна във вида дела, които ще се решават от дознателите в МВР и ще останат за следователите.

Ралчев призна, че предвиденият сега в проекта на правителството вариант не е оптималния. Той обаче обвърза поправките с европейската практика и посочи, че в Европа има само полицейско разследване. България трябва да върви в тази посока и да използва европейския опит, защити проекта Ралчев.

Той отбеляза, че и досега 78 на сто от делата се разследват от дознателите и дознателският апарат вече е създаден.

Борислав Ралчев призна все пак, че промените в НПК не претендират да решат изцяло проблемите в досъдебната фаза, но трябвало да се покаже, че "България прави стъпки към генералната съдебна реформа". Правим необходимото, макар и не в абсолютна степен, посочи Ралчев.

ДПС настоява за широк дебат

Четин Казак от ДПС заяви, че въпреки критиките си, тяхната група ще подкрепи проекта на правителството, защото България трябва да довърши съдебната реформа. Те обаче настояват между първо и второ четене да се проведе сериозен и широк дебат по казуса за следствието, в която да участват всички страни.

Зам.шефът на парламента Камелия Касабова обеща преди дни проектът да е стане факт до края на септември, но очевидно дебатът ще се проточи след началото на октомври.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?