Парламентът ще избира обществения защитник

Парламентът прие на първо четене и трите законопроекта за омбудсмана, внесени от НДСВ, ОДС и БСП. Те предлагат обществения защитник да се избира от парламента за срок от 5 години.

Основното предназначение на обществения посредник е да наблюдава дейността на администрацията в държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, които водят да накърняване правата на човека. Това е един нов механизъм, който не дублира съществуващата вече съдебна практика, действа паралелно със съдилищата, допълва тяхната дейност и ако се налага, дори предизвиква тяхната намеса. Всички европейски и демократично развити страни имат подобна институция за защита на правата на гражданите.

За изненада на всички, депутатите започнаха работата си тази седмица с проектите за обществения защитник по предложение на Коалиция за България. На няколко пъти миналата сесия на парламента левицата и десницата искаха това да се случи, но от НДСВ отлагаха дебата. Емил Кошлуков дори оттегли своя проект за омбудсмана, за да го доработи. На 30 май 2002 г. обаче еврокомисарят Гюнтер Ферхойген спомена темата за омбудсмана в речта си пред парламента, което явно е принудило НДСВ да се захване и с тази тема, включена в преговорния процес с ЕС.

Спор в пленарна зала днес предизвика предложението, включено в подготвения от Емил Кошлуков вариант на НДСВ, омбудсманът да наблюдава и дейността на президента, на Конституционния съд, на съдебната система и на неправителствените организации.

Друго основно разминаване между проектите на БСП и ОДС, от една страна, и на НДСВ е в обхвата на органите, които могат да предлагат омбудсман. Според десницата, предложение за омбудсман могат да правят президентът, председателят на Конституционния съд, Висшият съдебен съвет, както и 20 000 пълнолетни граждани. Според БСП това право трябва да имат президентът, народните представители и парламентарните групи, Висшия съдебен съвет или 20 000 пълнолетни български граждани. Единствено според варианта на Кошлуков възможността е стеснена само до една пета от народните представители.

Според проектите на НДСВ и ОДС омбудсманът може да разглежда жалби и сигнали както на граждани, така и на юридически лица. В своя вариант БСП залага общественият защитник да се занимава само с жалби на физически лица.

Според варианта на БСП, общественият защитник няма право да членува в политическа партия или да се занимава с търговска дейност по време на мандата си. Според варианта на НДСВ правомощията на обществения защитник могат да се прекратяват предсрочно при несъвместимост с други публични или частни длъжности, в случай че не може да изпълнява правомощията си повече от 90 дни или по искане на една пета от депутатите. В проекта на БСП се предлага правомощията на обществения защитник да се прекратяват, ако той загуби обществено доверие. Предвидена е и възможността омбудсманът да се ползва с имунитета на народен представител.

Спор между Корнезов и Кошлуков предизвика въпросът дали омбусманът да бъде юрист с определени години стаж или да е само гражданин с морални качества и авторитет.

Засега управляващите нямат отговор на въпроса, след като бъде приет закона за омбусмана, откъде тази година ще дойдат парите за бюджета на новата институция.