Парламентът затегна мерките срещу изпирането на пари

Агенцията за финансово разузнаване ще има правото да проверява кой стои зад дадена банкова сметка, още когато тя се разкрива. Това е едно от новите положения в промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които бяха приети на първо и второ четене от парламента в сряда.

Разширяват се и задълженията на лицата, предоставящи правни услуги, да изискват информация за действителните собственици на фирми и на финансови средства. 

Промените са съобразени с препоръките на Втората директива на Европейския парламент за превенция на изпирането на пари и срещу използването на финансовата система за изпирането на пари.  

Пред журналисти един от вносителите на промените - председателят на бюджетната комисия Петър Димитров каза, че банката трябва да знае кой е клиентът, който стои зад съответната сметка. По думите му трябва да се вдигне завесата откъде идват парите и за какво се ползват. Депутатът отбеляза, че с промените се цели да се направи прозрачен процесът, така че Агенцията за финансово разузнаване и Министерството на финансите да могат да реагират и да не се допусне изпирането на пари като в тази посока се разширяват правомощията на министъра на финансите.

Запазват се досегашните разпоредби, че при съмнение за изпиране на пари лицата, които по закон са задължени да предприемат мерки срещу това, са длъжни да уведомят незабавно Агенцията за финансово разузнаване.

Депутатите решиха, че агенцията предоставя информация на лицето, свързана с извършеното от него уведомяване, а решението за обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, ще се взема от директора на агенцията.

Промените в закона се наложиха и от критиките на Европейската комисия към

България за недостатъчните мерки срещу финансовите измами и прането на пари, които фигурираха в последните два мониторингови доклада на комисията от октомври м. г. и май тази година.