Партията на Костов спокойно ще влезе в следващия парламент

Г-н Георгиев, как според Вас, ще се развие новоучредената партия Демократи за силна България? Някои социологически проучвания я определиха като маргинална формация още преди учредяването ѝ.

Мисля, че това са много пресилени оценки. Според мен, новата политическа формация има реални шансове да се окаже парламентарно представена политическа сила на следващите избори. Поне като потенциал в политическото пространство, тя спокойно може да разчита на резултат от 5-6% с уговорката, че изборите все още са далеч във времето. Този резултат зависи най-вече от достатъчно добре прецизираните послания, тъй като за идейност е рано да се говори.

Като послания, ключови каузи и идеи има целева група, която ще припознае в новата партия най-адекватен изразител на своите ценности и интереси.

Към кого адресира посланията си новата партия? Учредителите я определиха като дясна консервативна формация, която цели създаване на силни държавни институции, силна демокрация, отворено общество и заможни граждани.

В политологическия смисъл на думата, не във всекидневен, ДСБ вероятно ще бъде консервативна партия, което е партия на промяната. Нещо повече, те достатъчно ясно заявиха, че искат радикална промяна в досегашния модел на прехода - известно връщане на държавата като фактор в това, което се случва на българското общество.

Целевата група безспорно са хора с десни убеждения, силно чувствителни към тези, свързани с т.нар. умерен национализъм. Това ще бъдат хора, които са бивш електорат на ОДС през най-добрите години на тази партия, но изпаднали от участие в политическия живот през последните години. В момента ние ги откриваме най-вече в групата, която декларира, че няма да гласува. Там е и основният резервоар.

Допускам, че партията ще намери очаквана подкрепа и в смесени райони, в разочарован електорат от малцинствата.

Естествено има и един твърд електорат от около 2%, които подкрепят партията заради личното си доверие към лидера Иван Костов и хипотезата, че той е един от политиците, който в най-голяма степен притежава качества като ясно мислене, умение да говори конкретно и политическа воля да отстоява идеите си дори с цената на минимизация на компромисите.

Какви коалиционни партньори предполага заявената политическа платформа на Демократи за силна България?

Честно казано, това е най-голямата мъглявина в офертата на новата политическа сила. Аз подозирам, че тя няма да търси предизборни партньорства и ще се яви самостоятелно на изборите.

Най-естествените им партньори на политическа основа - СДС, ВМРО и пр. са същевременно и най-естествените конкуренти на новата формация в десния спектър. Затова и не виждам откъде ще се появи коалиционен партньор преди изборите. Навярно ще има следизборни коалиции, макар че и това не ми се струва особено смислено за тях, тъй като няма перспектива те да бъдат победилата политическа сила, за да има нужда от повече партньори в следизборната ситуация.

Сега на тези избори може би ДСБ има една единствена цел - да се окаже най-солидно представилата се дясна партия в парламентарно представеното политическо пространство. Това не е малка цел.

За първи път една парламентарно представена политическа сила ясно се противопостави на етническия модел, олицетворяван от ДПС. Същевременно, в речта си Иван Костов заяви, че учредената партия е партия на всички етноси. Какъв ще е ефектът от тези заявки, според Вас?

Подозирам, че това до голяма степен е опит за намиране на най-ясна идентичност на новата политическа сила. С това тя става особено различима от всичките си десни и леви опоненти. Така тя декларира, че е най-опозиционната от всички заслужаващи внимание политически сили. Очевидно в това измерение ще се търси не само идентичност, но и възможност за влияние, тъй като това са достатъчно силни маркери за разграничаване в и без това твърде доближилите се по послание и политическо поведение основни политически сили.

Същевременно новата политическа сила нищо не рискува с един такъв ход, тъй като не виждам политическа игра, в която ДПС би могла да потърси ДБС за партньор или пък игра, в която да има смисъл те да потърсят ДПС.

Това не е много рисков за ДСБ ход. По-скоро са разчели, че така могат да привлекат електорат, който има свои поводи да не харесва етническия модел, така както той се разбира в момента. Това не е и свръхважен ход, това е едни щрих, който дава лице на новата формация, който я прави достатъчно различима от всички останали в големия политически театър.

Защо според вас именно ДПС и СДС отправиха най-остри атаки към новата формация? Същевременно Стефан Софиянски беше най-резервиран в коментара си, дори допусна и бъдещата съвместна работа с новата партия.

Софиянски няма избор да не бъде най-резервиран - той е антипода на Иван Костов в дясното пространство.

Появата на тази потенциална дясна формация поставя на изпитание партията на Софиянски да преодолее бариерата от 4%. Десният електорат, за който се борят 5-6 политически формации, не е толкова голям. Затова и Софиянски не затръшва никакви врати. Това е характерно за неговия политически стил. Това обаче не значи, че в една предизборна ситуация ССД няма да се превърна в сериозен политически опонент на партията на Костов.

Реакцията на ДПС е съвсем естествена. Подозирам, че ДПС няма на какво да се радва. Най-сетне една партия да не се бои да играе политическия покер с картата "анти-ДПС". Неминуемо съществува и риска политическото поведение на ДПС да излезе от контрол по места, което навярно плаши и Ахмед Доган. Не е изключено в смесени райони ДПС - функционери да се хванат за тази откровено анти - ДПС политика на Костов и да преминат отвъд добрия тон.

Имат ли основания обвиненията в национализъм към новата формация, отправени от СДС и други партии?

Очевидно Иван Костов не се бои много от тези обвинения. Очевидно дава и достатъчно основание да бъде обвиняван. Подозирам, че национализмът, в една рафинирана и европеидна форма, ще бъде едно от основните внушения и послания в политическата платформа на Демократи за силна България. Още повече, че в България не останаха достатъчно значими сили, които да заиграват с тази карта, а тя не е изчерпала своя потенциал.

Може би това ще бъде някакъв "светски рафиниран национализъм" с голиски тип политика, която наблюдаваме във Франция при Ширак. Подобен омекотен национализъм има и в днешна Русия на президента Владимир Путин. Това, което представи като политическа платформа Костов, има най-близък аналог с Путин.