Първанов има най-голям шанс за втори мандат, ако лидерът на БСП не е премиер

Г-н Минчев, кои са успехите и провалите в тригодишния мандат на президента Георги Първанов?

Поведението на г-н Първанов като президент е такова, че не бихме могли да откроим нито някакви кой знае какви съществени успехи, нито съществени провали.

На практика Първанов се слива в много голяма степен с маргиналнтостта на българската президентска институция. В известна степен той успява да употреби нейния единствен потенциал, а именно упражняването на известна морална власт в обществото чрез определени инициативи, които не могат да въвличат големи икономически ресурси и съществен политически консенсус, но имат гражданско и морално значение. Подобно на инициативата му "Българската Коледа".

Предвид факта, че той излиза от средите на БСП, трябва да подчертаем, че от гледна точка осъществяването на българските външнополитически приоритети засега поведението му е в рамките на позитивното. Въпреки че той не се съгласи с акцията на САЩ в Ирак и имаше сдържана позиция по отношение на българското участие, той подкрепи изпращането на българския контингент. Освен това, той винаги е бил конструктивен по отношение задълженията на страната към НАТО. Към ЕС също е бил винаги с позитивно и активно отношение.

Въпреки добрата си позиция по отношение външната политика на България, Първанов допусна да бъде спрягано името му като на човек, който е персонално и политически зависим от руския президент Владимир Путин. Нещо, което не прави услуга на България като държава и като партньор в европейските и атлантическите структури.

Редица от първоначалните заявки на президента, особено обещанието му да бъде "социален президент", разбира се, не се реализираха поради простата причина, че той няма правомощията да реализира нещо подобно.

Най-конфликтната и провокативна страна от трите му години начело на държавата е свързана с награждаването на определени личности с държавния орден "Стара планина". Наред със заслужили дейци на културата и изкуството, общественици, Георги Първанов връчи отличието и на хора, чиято репутация е най-малкото съмнителна. Международната репутация на част от тях е под всякаква критика.

Като цяло мога да кажа, че като президент, избран от средите на БСП, президентът Първанов се представя в относително положителна светлина. Но основните дефицити на неговото управление са недостатъчна инициативност и активност, недостатъчен стремеж да играе ролята на морален авторитет на нацията като взима отношение към ключови проблеми. Не сме го чули да вземе съдържателно отношение към проблеми като престъпността и корупцията. Доколкото го прави, то е в най-общи и обтекаеми фрази. В този смисъл неговото президенство е противоречиво, относително безконфликтно и не особено забележимо.

Успя ли, според Вас, г-н Първанов да се дистанцира достатъчно от социалистическата си партийна принадлежност?

Във всеки случай, Първанов го направи по-успешно отколкото се очакваше. Механизмите, чрез които се опитваше и все още се опитва да контролира случващото се в БСП, бяха неформални и доста тайнствени, като не бяха по никакъв начин публично демонстрирани. Той се опитваше във всяка своя публична позиция да се дистанцира от БСП ако не категорично, то поне като стил и акценти на позицията си.

Първанов се опитва да играе ролята на безпристрастен президент, но тук говорим по-скоро за стилистиката му. Когато си припомним, че само за една година той се срещна шест пъти с Путин и без да се казва публично от коя партия идва Първанов, всеки може и сам да се досети.

На какво се дължи високият рейтинг и популярност на сегашния държавен глава, според Вас?

Популярността на президента в България не е популярност на личността. Това е популярност на позицията.

В този смисъл позицията на президента в България е уникална. От една страна, тя предполага висок обществен престиж. Личност, която говори благо, добронамерено, загрижено и от висотата на позицията си, предполага тази личност да не е била замесвана в значими политически конфликти, които по принцип редуцират рейтингите на другите политици.

Липсата на значими правомощия от една страна и високият статут на държавния глава като такъв, в комбинация създават възможност за този висок рейтинг, който обаче е измамен дотолкова, че ако се опитаме да забравим, че това е рейтинг на позиция, а не на личността, можем да бъдем неприятно изненадани подобно на бившия държавен глава Петър Стоянов. Неговият рейтинг, изчислен седмица преди вота, не се превърна в реален брой гласове "за" него по време на изборите.

Какви шансове има в този смисъл Георги Първанов за втори мандат?

Трудно ми е да прогнозирам шансовете за втори мандат на г-н Първанов преди да са проведени следващите парламентарни избори, защото механиката на държавното управление и позициите на президента много зависят от това кой е от другата страна на площада - кой заема позицията на министър-председател.

Чисто структурно е изгодно министър-председателят да не бъде лидера на неговата собствена партия (БСП) поради простата причина, че тогава съперничеството ще е неизбежно, защото е структурно. Лидерът на партията, станал премиер, на практика концентрира в ръцете си много по-голяма власт, включително и върху собствената си партия, и върху държавата изобщо, отколкото представителният президент. Започват да прескачат искри, които прерастват в огън. Така се случи с "Боянските ливади", между президента Жельо Желев и премиера Филип Димитров. В други случаи, както стана между Петър Стоянов и Иван Костов, нещата останаха на равнище искри, но все пак имаше силна неприязън между двамата.

Не очаквам, че ще има безоблачно съжителство между Сергей Станишев като премиер и Георги Първанов като президент. Макар и Станишев да беше протежиран пряко от самия Първанов, за да вземе позицията начело на БСП.

За Първанов би било много по-изгодно начело на следващото правителство да бъде човек, който е или от друга партия или е политически неутрален и така приемлив за различни компоненти на мнозинството. Така той ще може да лавира, да заема една или друга страна, да използва конфликтите между отделните крила на правителството, за да увеличава неформално своите правомощия.

Основната функция и заетост на българския президент е свързана с това той неформално да увеличава своите пълномощия.

Специфичната роля на българския президент, която му дава реална власт само по отношение на армията и службите за сигурност, води до това, че там прескачат много сериозни искри между президентството и правителство. България все още не е приключила военната реформа, а на "Дондуков" 2 седи човек, който е противник на този вариант на завършване на реформата, който би изравнил страната ни със стандартите в НАТО. Първанов не е човек, който би подкрепил т.нар. Интегрирано министерство на отбраната.

Най-добрите шансове за втори мандат на Първанов са свързани първо с това той да няма силен съперник от собствената си партия, т.е. да ги няма Станишев или Овчаров като опоненти на министър-председателския пост през следващите четири години. Второ - да няма силен съперник от типа на Симеон Сакскобургготски, който би могъл при определени обстоятелства да грабне много лесно из под носа му втория мандат.

Тогава как ще се отрази на Първанов евентуален втори мандат на Симеон, начело на коалиционно управление?

И това няма да е лесен вариант. Един президент с мандат изцяло доминиран от правителство на политически сили, които не са от неговия политически произход, във всички случаи ще бъде по-подходящ вариант в сравнение с управление на БСП с пълно мнозинство и лидерът на партията начело на правителството.

Първият вариант ще отвори възможности за лавиране на президента. При дясноцентристко правителство тези възможности са по-малки, но съществуват. Те са най-големи при центристко или лявоцентристко правителство от различни фрагменти, където президентът ще може да се намесва, да балансира и пр.

Пропусна ли шансове дясната опозиция да опонира на Първанов?

Самият личностен натюрел на президента Първанов позволи неговия мандат да бъде до такава степен обтекаем, непривличащ вниманието и непораждащ противоречия, че опозицията, която обикновено се движи по повърхността на събитията, не успя да се закачи за нещо, с което да атакува президента.

Може би това е и неговият най-голям успех - тази стилистика на прикриване в поза полузащита, която не го превръща във фактор на противостоене и така му спестява атаките, които биха могли да дойдат от всички страни на политическия спектър.

Защо Първанонв се разграничи от радикалната позиция на БСП за Ирак? По-умерената му позиция не е ли всъщност ход за париране на негативната международна реакция спрямо това, че държи висши кадри в Генщаба, които не се ползват с доверието на натовските съюзници?

Позицията му по темата Ирак може да се интерпретира по този начин. Наистина пълномощията на Първанов в сферата на отбраната са най-видими и значими и той ги употребява, за да подкрепя по-консервативната част от българския генералитет, която се съпротивлява с интеграцията на ГЩ в министерството на отбраната и взимането на решения на политическо равнище, което обаче е практика във всички страни-членки на НАТО. От тази гледна точка. Първанов играе една роля, която не би могла да бъде одобрявана от натовските партньори.

По отношение на Ирак, Първанов наистина заема една по-умерена позиция по няколко причини. Първо, защото той се опитва да бъде малко по-встрани и по-различен от позицията на партията си БСП. Това е принципен въпрос. Второ - доста безотговорно би било за България в момента позицията на опозицията на БСП да се превърне в официална позиция на държавата или на една от основните фигури в държавата. Изтегляне на България от Ирак веднага и на всяка цена - тази позиция означава, че България няма да може дори да получи минималните компенсации и облаги от това, че присъства в Ирак и че изгуби там девет души.

На трето място, самият Първанов знае много добре, че за преизбирането му като президент влиятелна роля ще играе и мнението на международната общност и преди всичко на САЩ. За разлика от БСП, която е чула, че така или иначе не я харесват във Вашингтон и затова явно играе "ва банк".

При Първанов нещата са по-сложни - той от една страна не подкрепи операцията в Ирак от друга - подкрепи присъствието на български батальон там. Така че за него важна цел е да получава и занапред подкрепата и одобрението на европейските и северноатлантическите партньори. Цел, значително по-важна за него в сравнение със соцлидера Станишев в настоящия период.

Дебатът за конституционна промяна на президентските правомощия се повдига основно на експертно равнище, макар че съществува явна колизия между начина на избор на държавния глава и правомощията му. Защо?

В българската конституция е заложено това противоречие между пряко избрания президент и редуцираните му правомощия. Според мен, президентските правомощия могат да бъдат променени умерено в едната или другата посока. Ако президентът остане избираем от гражданите, то тогава редно е той да получи законодателна инициатива, възможност да номинира някои министри, както и този обем правомощия, с които разполага примерно президентът на Полша.

В същото време има и вариант президентът да е чисто представителна фигура, но тогава той трябва да се избира от парламента и то с квалифицирано мнозинство.

Настоящият статут на президента е една мъчителна позиция. От една страна, в тази позиция се очаква да застане един действащ и активен политик, тъй като той трябва да води предизборна кампания и да бъде успешно избран. От друга страна - пълномощията му са доста ограничени, а дейността му "доста пенсионерска". Това го вкарва в задънена улица.