Пътят на петрола през Южните Балкани

Южните Балкани са почти забравен район, който не се забелязва и в който нищо не е спешно. Затова онези, които планират строителството на петролопроводи в този район, трябва да не се отчайват и да постоянстват. Най-добрият им довод е необходимостта да бъде заобиколен Босфора, деликатния в екологично отношение проток.

В момента целият превоз на петрол от изток на запад се извършва с танкери. Но заради новите разпоредби на Турция пътят през Босфора става все по-труден и скъп за корабите. Привържениците на идеята да бъде заобиколен Босфора чрез петролопровод твърдят, че той ще увеличи рентабилността и ще изключи опасността от аварии.

Днешните петролопроводи фактически са неразрушими. Изработени от дебела стоманена тръба и положени на 12 фута под земята, със защитно покритие, което е последна дума на висшите технологии, и регулирани от безброй аварийни клапани, петролопроводите са по-безопасни за околната среда.

Например, по трасето на петролопровода АМБО - от българското пристанище Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора - ще има клапани за автоматично спиране на притока на петрол на всеки километър. "Ако системата усети спадане на налягането, клапаните се затварят," казва вицепрезидентът на АМБО Григор Ташкович. "В най-лошия случай, да речем при пробив, максималното количество, което може да изтече, е 2,8 млн. литра".

Освен това, няма вероятност терористи да атакуват петролопроводите, защото прокараните под земята тръби не могат да бъдат открити без вътрешна информация. "Нещо повече, твърди Ташкович, целият коридор ще бъде наблюдаван чрез видеотехника и ще се охранява от войници."

Друг аргумент в полза на петролопроводите са транзитните такси, които държавите по трасето обичат. Но щом Босфора изисква да бъде направен рентабилен заобиколен маршрут, защо той да не бъде построен на турска земя? Европейска Турция граничи и с Черно, и с Егейско море и петролопровод през нейната територия ще бъде по-къс и ще изисква по-малки транзитни такси.

Норвежката компания СтатОйл предложи такъв тръбопровод през 1994 г., но установи, че удълбочаването на пристанищата е сизифовски труд, тъй като силните морски течения запълваха изкопите с тиня. Ръководителят на проекта Бургас - Александруполис /България-Гърция/ Христос Димас заяви за ЮПИ, че "макар от политическа гледна точка американците да имат интерес през турска територия да минава важен петролен маршрут /Баку-Тбилиси-Джейхан/, те не искат турците да монополизират всички маршрути."

Други специалисти от петролния сектор оспорват това твърдение. Що се отнася до цената, Димас твърди, че "нашите проучвания и проучванията на големи петролни компании през 90-те години доказаха, че почти няма разлика в стойността между маршрута през Европейска Турция и нашия. Освен това, за разлика от Европейска Турция, ние разполагаме с отлична действаща рафинерия /в Бургас/ и с по-добри пристанища."

Точно тук изниква въпросът за инфраструктурата, която има недостатъци и предимства. Най-сигурното предимство е бургаската рафинерия Нефтохим, която бе купена от ЛУКойл през 1999 г. Заместник-генералният директор на ЛУКойл-България Мартин Ганев казва, че компанията ще продължи усилено да инвестира.

"Гледаме на инфраструктурата на ЛУКойл Нефтохим Бургас като на част от бъдещи регионални проекти," каза Ганев и добави, че се очаква инвестициите до края на миналата година да възлязат на 192 млн. долара - три пъти повече от предходната година. Подкрепата на Русия помага да бъде увеличен престижът на България. Страната е стабилна, реформира се и има прозападна ориентация.

Албания от десет години получава милиони долари американска помощ. Въпреки че още се реформира, тази страна поне остава предсказуема в непредсказуемостта си. Проблемът тук е в инфраструктурата ѝ. Страната има три рухнали рафинерии, от които само една работи, и то едва-едва. За да стигне от Бургас до Вльора, АМБО трябва да пресече Македония, която си остава нещо като неизвестна величина.

В края на ноември м.г. изданието Каспиън Бизнес Уикли писа, че страховете от насилие в Македония, тлеещи след войната през 2001 г., продължават да отблъскват инвеститорите. В този анализ, в който бяха цитирани анонимни "наблюдатели", не се споменаваше, че АМБО няма да преминава през райони, засегнати от отдавна завършилия конфликт.

Странно, но изданието твърдеше също, че в Албания има вълнения вследствие на войната в съседната страна - нещо, което никога не се е случвало. Неуместни опасения от насилие не трябва да възпират инвеститорите да навлизат в тези две страни. Наистина, както припомня Ташкович, "петролните компании работят в много по-опасни райони в сравнение с Македония".

Единственото нещо, което може да ядоса инвеститорите тук, е нерешеният спор за петролната рафинерия ОКТА в Скопие. За разлика от албанските рафинерии, ОКТА работи. Единствената опасност както за АМБО, така и за продължаването на проекта за петролопровода, е спорът около приватизацията през 1999 г., при която Хеленик Петролиъм придоби дял от 54 процента.

Силни възражения предизвика цената на сделката /32 милиона долара/ и намаляването на митото за внос на суров петрол от 20 процента на един процент. Според правителствения говорител Сашо Чолаковски, поради това Македония е загубила до 120 млн. долара от 1999 г. насам. И независимо че Хеленик неотдавна завърши дългия 230 километра петролопровод от Солун до Скопие, Чолаковски каза наскоро, че Хеленик не е изпълнила обещанията си за други инвестиции.

На Хеленик бе позволено да монополизира вноса на петрол, което означава, че Македония на практика бе изключена от нейния собствен пазар. От съществено значение е фактът, че 25 процента от Хеленик са собственост на гладната за разширение на Балканите компания ЛУКойл. Разбира се, в края на краищата всичко опира до финансиране, а това означава да се привлекат инвеститори.

Президентът на АМВО Тед Фергюсън е оптимистично настроен. "Съгласен съм, че стратегически погледнато, Балканите вече не са на предно място в приоритетите на САЩ. Това забавя бизнеса, но аз съм оптимист, че ще ускорим финансирането." Димас също изразява увереност, че ще се намерят пари за неговият проект. Наистина, проектът Бургас-Александруполис е в по-напреднала фаза поради силната ангажираност на Русия и хармоничните междудържавни отношения.

"Лично аз смятам, че нашият петролопровод има най-голям шанс, казва Димас, но в същото време признава, че "решението ще бъде взето главно от търговците на петрол". И двата петролопровода вече показаха, че имат регионална и екологична стойност.

Но в крайна сметка въпросът е дали тези очевидно достойни проекти могат да привлекат интереса на инвеститорите? Само бъдещето ще покаже дали южнобалканските петролни проекти могат да прескочат от категорията на добрите идеи, които имат нужда от подкрепа, в категорията на проектите, които разполагат с подкрепа.

По БТА