Пази се от мечия капан!

Преди няколко дни "високопоставен източник" в Москва бе цитиран да казва, че Кремъл има намерение да затвори крана на нефтопроводите си за ЕС “следващия понеделник”. Това щяло да е израз на гнева на Русия от Брюкселската реторика и от присъствието на западните военни кораби в Черно море.

Изказването маркира началото на съвършено нов тип игра в областта, която Европа нарича “енергийна сигурност”. Дори и заявленията да се окажат блъф за момента, Западът трябва да осъзнае, че е заплашен от ново оръжие - енергийният експорт. Затова незабавно трябва да светнат червените лампички за най-високата степен на тревога.

Почти незабелязано в навечерието на грузинската криза Русия подписа договор, която осигурява на нейния енергиен гигант "Газпром" контрол над газовите доставки от съседен Туркменистан – една от бившите съветски сателитни държави на Каспийско море. Това е регионът, на който Европа възлага надеждите си за бъдещи газови доставки. Новият туркменски удар задълбочава възможната британска зависимост от Русия предвид изчерпването на газа в Северно море.

Сладкодумните медийни декларации на уебсайта на "Газпром" разкриват малко за неговите, направлявани от Кремъл интриги и със сигурност крият пълната истина. А тя е, че "Газпром" е на път да овладее целия каспийски газ и Кремъл вече притиска и подмамва останалите две държави от региона - Казахстан и Азербайджан. Наблюдавайки актуалните събития в Грузия, те ще се питат, дали въобще могат да си позволят да отхвърлят неговите ухажвания.

Същевременно Москва интимничи с Пекин на тема енергетика и на тема сигурност. Русия и Пекин подписаха договор за енергийно сътрудничество преди срещата на Г-8, а въоръжените им сили провеждат съвместни учения. В крайна сметка може каспийският газ да потече на Изток вместо на Запад.

"Газпром" вече заплашва да спре износа на газ за Европа, ако Брюксел му пречи да закупува европейски газови дистрибутори. Още сега 10 държави от ЕС зависят в голяма степен от руските газови доставки.

Стратегията на Кремъл е да контролира големи сектори от световната икономика чрез петрола и газа. Нека не забравяме, че Дмитрий Медведев в миналото управляваше "Газпром".

Грузинската криза, дори и ако не е била елемент от стратегическия план, се вписва идеално в схемата. ЕС планираше строежа на тръбопровод през кавказкия регион, за да избегне преминаването през руска територия. Внезапната недостъпност на туркменския газ и на всичкото отгоре войната в Грузия прави сега този проект доста невероятен.

В нефтения сектор всички значими компании бяха вкарани в новата голяма игра на Кремъл. "Шел" (Shell) загуби мажоритарния дял в собствения Сахалински проект. "Тотал" (Total) бе смачкана и трябва да се задоволява с ролята на сервизна фирма. BP е изправена пред неминуемата съдба 25% от нейните резерви да бъдат експроприирани от руски олигарси.

Прекалено цинично ли ще е да допуснем, че тези олигарси играят ролята на посредници за компания, управлявана в миналото от президента? Компания, нека отбележим, която актуално е листвана на Лондонската фондова борса?

А Великобритания така и не разполага със собствена енергийна стратегия и каквито и планове да има, те няма да дадат резултат преди края на следващото десетилетие, когато ще е прекалено късно, за да се измъкнем от руския капан.

Ето защо е необходимо спешно да обявим национална мобилизация за чиста енергия. Правителството трябва да създаде инвестиционни условия, които ще позволят сериозен капитал от Ситито да се насочи към енергоефикасни технологии с краткосрочна фаза на реализация.

Не е ли странен такъв капитализъм, който взема пенсионните вноски на хората, за да ги инвестира в концерн на чужда сила, листван на Лондонската фондова борса, въпреки реалния риск един ден тези пенсионери да мръзнат, защото чуждата сила не крие заплахата си, когато реши, да затвори газовия кран?

Имаме технологиите, които могат да ни отърват от газовото изнудване. Но не правим почти нищо за тяхното внедряване. Енергийната ефективност все още не е приоритетна тема, а нашите възобновяеми генератори виреят главно във ваканционното и вилното строителство.

Енергийната зависимост би могла бързо да нажежи до червено новата студена война. Енергийната независимост ще накара Изтока и Запада да се ограничат само да до размяната на взаимни оскърбления. Нека стартираме движение за независимост. Мъдро и енергично.

*Авторът на коментара в ляволибералния “Гардиън” Джереми Легет е известно име в областта на алтернативната енергетика. Учен-специалист в разкриването на петролни и газови залежи, той зарязва през 1980 г. блестящата си кариера в петролния бизнес и се включва в работата на Грийнпийс.

Легет бързо се превръща във водещ експерт на световната екологична организация по енергийните въпроси и измененията на климата. Компетентен и непримирим, той е един от най-ненавижданите от традиционния бизнес еколози.

Разочарован от неефективността на Грийнпийс Легет скъсва и с тази организация и основава през 1998 частната фирма Solarcentury, която развива собствени решения и консултира други компании при използване на слънчевата енергия най-вече в строителния сектор.

Днес Solarcentury със седалище в Лондон е най-голямата британска компания за технологични решения, ползващи слънчева енергия. 53-годишният Джереми Легет публикува често във водещи световни медии и е автор на две от най-четените книги за енергийното бъдеще на планетата.

**Превод от английски и бележка Милен Радев