Петър Стоянов: СДС е в криза на идентичността

Петър Стоянов индиректно отправи критики към ръководството на СДС начело с Надежда Михайлова, обявявайки, че партията е в криза на идентичността и рискува да се превърне в "резервоар" за партията Демократи за силна България на Иван Костов и Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски.

Според него СДС може да излезе от кризата само с ясно, смело и категорично говорене, "иначе се превръщаме в резервоар за две партии, повярвайте ми".

Стоянов реши да използва ефира на Би Ти Ви, а не както беше предварително обещал, трибуната на областната конференция на СДС - София, за да развенчае "три мита", с което, както се разбира, задава посоката на говорене, която да изкара СДС от кризата.

Преходът не е свършил

Първият мит, според Петър Стоянов, е тезата на ДСБ, че преходът у нас е свършил и всички партии, в това число и СДС, са неадекватни на новите предизвикателства.

Бившият президент обаче смята, че преходът и реформите не са свършили, а част от мита за техния край е и внушението, че СДС като партия на клиентелата и на корупцията няма място в политическия живот.

Той посочи, че е неморално от страна на Костов да развива тази теза, особено като се има предвид, че "няма друг политик в новата история, а може би в цялата история на България, който да е получил толкова много от една партия - любов, признание, пълни зали, абсолютно мнозинство и абсолютен комфорт при управлението".

Приватизацията на ОДС облагодетелствала БСП

Вторият мит, по думите на Стоянов, е "за т.нар. единствено, неповторимо, най-велико, недостижимо в цялата история на България управление на Иван Костов".

Бившият държавен глава така и не уточни кое, според него, е най-успешното дотук управление на България, но призна, че има "някакъв принос" за успехите в управлението на ОДС, както и вина за неуспехите.

Стоянов обясни, че осъществената от кабинета на Иван Костов приватизация не е създала силна средна класа, която да е съюзник на ОДС.

"Напротив, масовото мнение е, че чрез приватизацията ние увековечихме финансовата власт на БСП, тъй като огромната част от раздържавените предприятия отидоха у хора и групи, които са близки на БСП. . .или на нейните мутанти. И аз нося своята отговорност", посочи Петър Стоянов.

Той изтъкна, че "тезата за корупцията в България умишлено или поради глупост се лансира в грешна посока.

"Твърди се, че корупцията се дължи на желанието на СДС да раздаде българските предприятия на свои симпатизанти, грубо казано. Това в никакъв случай не се случи. Тези предприятия отидоха у хора, нека пак кажа, и групи, които са близки на БСП. А в СДС някои хора вероятно станаха богати благодарение на комисионерството", обясни Стоянов.

Той отхвърли като лъжа тезите, че е спрял законите на лустрацията и за достъпа до архивите на бившата ДС, като повтори, че е подписал и двата закона, но първият е бил отменен от Конституционния съд.

Нужна е широка коалиция да спре БСП, повярвайте ми

Според Стоянов третият мит, с който СДС трябва да се пребори е, че най-големият враг на партията е управляващото НДСВ.

"...Когато се зададе правилният въпрос - кой е нашият най-голям опонент, тогава вече разбираме, че истинската, интелигентната политика е въпрос на подреждане на приоритети. Тогава си отговаряме, че нашият най-голям политически опонент е БСП", обясни Стоянов, който обаче е съгласен, че като опозиция, СДС трябва да критикува НДСВ.

Той определи новата партия ДСБ като "партия на блестящата антибесепарска риторика, партия, която ще отвори досиетата, но на практика отваря пътя на БСП към властта, като минира категорично пътя за евентуална коалиция на демократичните сили в България, коалиция между десните и центристките сили".

Запитан вижда ли коалиция във властта на НДСВ, ДПС, СДС и "всички други желаещи", Стоянов каза: "...в България има възможност за една такава широка коалиция, която би могла да спре БСП от управление след следващите парламентарни избори. И това би било добро за България. Повярвайте ми".

СДС призовано да се самоопредели

По-нататък Стоянов отправи индиректни критики към нежеланието на Надежда Михайлова и сегашното ръководство на СДС да се обявят отсега за предизборна коалиция с други десни сили. Стоянов посочи, че с тази си позиция СДС ще принуди избирателите си да се отлеят към ДСБ или ССД.

"Но партията на г-н Костов има доста крайни изказвания, доста крайни виждания, СДС от време на време се опитва да ги следва, но по-крайна от Иван-Костовата партия СДС не може да стане. Следователно онези крайни бивши седесари, които обичат екстремните ситуации, ще си отидат при Иван Костов. В същото време, когато формулираме коалиционните си послания, перспективите си, ние сме недостатъчно смели, ние сме политически срамежливи, стеснителни. По-добре от нас ги формулира в момента Стефан Софиянски...и тогава интелигентните, смислените, коалиционно настроените седесари ще решат да се ориентират към Софиянски."

Препоръката на Петър Стоянов към СДС беше: "Въпросът е да не се идентифицираме като малка и изчезваща партия, въпросът е да се идентифицираме като партия, която е поемала най-много отговорности, която е инкасирала най-много удари, но която в крайна сметка е излязла и с най-много поуки и с най-много разум, та оттук насетне да може не просто да задържи положението, в което се намира, а да увеличава настъпателно своята позиция в политическия живот на България".

Надежда се извинява не за свършеното, а за несвършеното

Същевременно лидерът на СДС Надежда Михайлова, която изнесе слово пред конференцията на СДС - София в събота, като се извини за допуснатите от бившето правителство грешки, но без да посочва какви, в понеделник коригира медиите, които са "интерпретирали част от думите ѝ, но са пропуснали изречението, в което тя заявява, че е горда от онова, което СДС е направило за България".

Прочитът на управлението на ОДС ще бъде сериозен аргумент в полза на заявката на СДС да спечели доверието на хората, заяви пред БНР Михайлова и обясни, че се извинява не за свършеното, а за несвършеното от правителството, ръководено от Иван Костов. Тя подчерта, че прави това не като бивш министър, а като лидер на партия и по този начин приема политическа отговорност.