Петканов и Станков още спорят за следствието

Спорът между министерствата на правосъдието и вътрешните работи за мястото на следствието продължава почти месец и скоро ще бъде решен. Това стана ясно от думите на правосъдния министър Антон Станков пред журналисти. По думите му този въпрос се обсъжда в момента на политическо ниво и до края на тази седмица ще стане ясно становището на Министерството на правосъдието. Ведомството на Станков е вносител на промените в закона за съдебната власт, който предстои да бъде приет от правителството.

"Връщането на следствието към МВР може да стане чрез промени в Конституцията, което е бавна и скъпа процедура. В момента са необходими бързи мерки." Така министърът на правосъдието Антон Станков коментира идеята, лансирана наскоро от главния секретар на МВР Бойко Борисов, следователите да минат на подчинение на МВР. По думите на министъра, "в момента не можем да си позволим промяна в Конституцията". В основния закон на страната е записано, че следствието е част от независимата съдебна власт у нас.

В проекта на правосъдното министерство за промени в закона за съдебната система, който предстои да бъде гласуван от Министерския съвет, се предвижда повторното създаване на Националната следствена служба. Според поправките тя ще бъде "административна шапка" на следствените органи в страната. В нея ще работят малък брой хора, които няма да разследват престъпления, а ще упражняват административни, финансови и методически функции.

Това ще бъде необходимо звено, защото сега няма кой да наблюдава следствието, коментираха юристи пред mediapool.bg. Те припомниха, че закриването на НСлС преди няколко години нанесе сериозен удар върху следствените органи, тъй като тогава около 200 следователи наведнъж напуснаха системата.

Помолен да коментира изказването на вътрешния министър Георги Петканов, че е възможно част от следствието да премине към МВР и без промяна на Конституцията, Антон Станков заяви, че "по промените в закона за съдебната власт, подготвен от правосъдното министерство има много становища". Вътрешният министър Георги Петканов изобщо не пожела да коментира пред журналисти спорът между двете министерства.

Преди около месец главният секретар на МВР Бойко Борисов изрази мнение, че следствието не работи и даде за пример 50 000 следствени дела, забавени през последните години. Тезата, че следствието е слабото звено в правораздавателната система, изказаха и от прокуратурата. Хората на главния прокурор Никола Филчев още от миналата година пробват да разширят правомощията на прокуратурата. Подобен ход би бил оправдан с пренасяне на цялата отговорност за неефективното правораздаване към следствието и съда. След като се чуха сериозни възражения срещу местене на следствието, ген. Борисов обяви, че идеята му не била сериозна, а само искал да предизвика дебат сред следователите.

Няма противоречие между мен и ген. Бойко Борисов, декларира Станков пред репортери. "Ако полицията си свърши работата и извърши арести, това още не означава, че сме наказали престъпността. Трябва да имаме наказана престъпност", коментира правосъдният министър по повод арестите на редицивисти.

Проблемът с доказателствата в съда е сериозен, защото "правораздаването е сложен проблем", припомни Антон Станков. По този повод той обясни, че в промените в закона за съдебната власт се предвиждат нови идеи за подпомагането на дознателите в събирането на доказателства.

За назначения във върховните съдилища, върховните прокуратури и Националната следствена служба могат за кандидатстват само хора с най-малко 8 г. стаж като съдия, прокурор, следовател или инспектор. Това предвижда друга промяна в съдебния закон, подготвен от правосъдното министерство. В момента на работа в тези ведомства могат да бъдат назначавани и адвокати с дълъг стаж. Така през 1992 г. адвокатите Иван Татарчев и Иван Григоров станаха съответно главен прокурор и председател на Върховния съд. В края на миналата година бившият зам.-министър на правосъдието Златка Русева стана съдия във ВКС без ден съдийски стаж.

Правосъдното министерство обмисля възможността за въвеждането на двуинстационно производство за някои административни дела без да се противоречи на Конституцията, съобщи министър Станков. Според основния закон на страната двуинстанционното производство е недопустимо. Този вариант е възможен, защото сега тези дела са най-многобройни, аргументира се правосъдният министър.

По думите му идеята може да се реализира чрез създаването на регионални административни съдилища и запазването на Върховния административен съд. Станков не обясни как точно ще стане промяната, след като ВАС е трета съдебна инстанция.

"Това е нож с две остриета. От една страна така се ускорява съдебното производство, от друга - лишаваме от една възможност за ревизиране на съдебни решения", коментира още министърът. Той добави, че преди да се пристъпи към конкретни действия ще се направи много внимателен анализ на Конституцията и внимателно обсъждане на различни варианти.