Петканов начело на правосъдието поражда песимизъм за еврочленството на България

Персоналният състав на бъдещото българско правителство не поражда голям оптимизъм за радикално придвижване по ключовите въпроси за евроинтеграцията на България. Това коментира Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика в английския университет "Кийл", часове преди гласуването в парламента на правителството на БСП, НДСВ и ДПС. Самото създаване на тройната коалиция бе аргументирано със стратегическата цел на България да не допусне забавяне на членството си в Европейския съюз. 

Пред ББС Дрезов посочи, че дори само сектора на правосъдието навява по-скоро песимизъм, отколкото надежда за реализирането на необходимата радикална реформа, която Брюксел сочи като основен критерий за решението дали да се отложи с година членството на България.

“В ключовия сектор на правосъдието отива бившият вътрешен министър Георги Петканов. Това е един доста странен избор, защото Антон Станков (бел.ред. – досегашен министър на правосъдието) си беше спечелил уважение сред своите европейски партньори и вътре в страната с отстояването на една радикална реформа на съдебната система. Докато Георги Петканов едва ли ще се заеме с такава радикална реформа - и по манталитет, и по това, което е показал досега като вътрешен министър”, смята Дрезов.

Въпреки че около преговорите за съставянето на новото правителство страната пропусна два месеца, в оставащите седмици до края на септември – когато ще приключи мониторингът на Европейската комисия за напредъка на България, новото правителство има възможност да изпълни изискванията на Евросъюза, смята Дрезов. Той обаче се изказа песимистично за реализирането на тази възможност, защото отново се опира до ключовата съдебна реформа.

“Просто при един министър като Петканов, при ясната опозиция на президента Първанов, на ДПС и на значителни части от БСП срещу радикална реформа на съдебната система, като че ли това ще остане един болен въпрос между България и Европейския съюз и някак си не се вижда възможност за едно положително решение на този въпрос”, коментира Кирил Дрезов.

Вчера от БСП обявиха, че още тази седмица ще вкарат в парламента новия Наказателно процесуален кодекс, който България се е ангажирала пред Брюксел да приеме в рамките на тази година. Кодексът почти напълно прехвърля функциите на следствието върху дознателския апарат в МВР, отговаряйки по този начин на една от основните критики на ЕС за дублирането на функции в българското досъдебно производство. Самата промяна обаче може да бъде атакувана пред Конституционния съд, защото следствието на практика ще остане без работа, а структурата е записана в основния закон като част от съдебната система.

Според изявленията на повечето парламентарни политически сили, депутатите най-вероятно ще се опитат да приемат проектокодекса на първо четене в началото на септември, по време на последната партньорска проверка на Брюксел преди оформянето на доклада за напредъка на България. Поправките по текста, внесен от правителството в оставка малко преди парламентарните избори на 25 юни, ще бъдат преди второто четене на НПК. Извън ДСБ и ОДС, които отдавна настояват за промяна в конституцията, без която радикалната съдебна реформа не е възможна, тази теза вече се споделя и от среди в БСП и НДСВ. И докато повечето парламентарни групи вече приемат изваждането на следствието от съдебната система, препъни камъкът със сигурност ще бъде мястото на прокуратурата, определяна в момента и от западни експерти като най-безконтролната и авторитарна структура на правораздаването.

Коментирайки създалата се тристранна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, Дрезов казва, че всички политически сили в България по определен начин са спечелили от нея. “НДСВ остава във властта, макар и по орязан начин, определени проблемни решения на предишното правителство няма да бъдат поставени така остро под въпрос, както би било иначе. ДПС се окопа още по-здраво във властта, а БСП най-после стигна до властта, което си беше едно неприкрито желание и разбира се, оправдано от гледна точка на изборния резултат”.

Според него партията ДСБ на Иван Костов също може да е доста доволна от този резултат, защото се е случила една от основните им тези в изборния процес, а именно че НДСВ всъщност не е алтернатива на БСП и че царистите и левицата играят в един отбор.

Кирил Дрезов прогнозира, че кабинетът Станишев вероятно ще просъществува със сигурност до решението на Европейския съюз дали България ще бъде отложена за 2008 г. Другият възможен предел за живот на правителството е наближаването на президентските избори. Според него, ако Симеон Сакскобургготски реши да кандидатства за държавен глава, е възможно известно време преди изборите НДСВ да се опита да се разграничи от кабинета, за да даде по-добър старт на лидера си за надпреварата.