Петрол и газ – новите руски военни оръжия

Петрол и газ – новите руски военни оръжия

На мястото на договора за сътрудничество между Русия и ЕС през 2007 г. ще бъде подписано ново споразумение. От външното министерство на Германия смятат, че ЕС трябва да създаде отношения с Русия, които не биха се променили с идването на нов руски президент. През 2007 г. приключва действието на настоящия Договор за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия. Преговорите за сключването на новото споразумение ще започнат в първата половина на 2007 г., когато Германия поема председателството на Евросъюза. Преговорният процес ще бъде много сложен, според държавния министър на немското външно министерство Гернот Ерлер.

Москва проявява все по-голяма самоувереност в отношенията си с ЕС

Допълнително, разширеният ЕС взима все по-сложни общи решения заради разнообразието от интереси на новите и стари членове. Гернот Ерлер е един от малкото политици в ЕС, които смятат, че правилната стратегия в отношенията между Европа и Русия е развитието на икономически връзки, които в крайна сметка да доведат до взаимна сигурност между партньорите. „Това е единственият възможен път за осигуряване на проевропейска ориентация на Русия след приключването на мандата на президента Владимир Путин през 2008 г.”, аргументира напоследък доста нервно убеждението си германският дипломат.

Новата стратегия за развитие на отношенията с Москва ще преформулира и актуализира  редица въпроси и отговори предвид променените обстоятелства на европейския енергиен пазар. В редица концерни държавният руски монополист „Газпром” държи вече контролните пакети, притежава акции и предстои да купи възлови за промишлеността в ЕС фирми.

Сегашната нова стратегия за връзките на ЕС с Москва е разработена от германското външно министерство. Германия цели създаването на дългосрочни стабилни отношения между ЕС и Русия. Инструментът за укрепването на тази стратегия трябва да стане именно споразумението, което ще замени договора. Проблематично е обаче, дали това ново споразумение ще има резултат, който да задоволи ЕС и да не е в ущърб на европейските интереси. Така коментира документа немският вестник “Ди Велт” предвид агресивния стремеж на Кремъл да добива все повече сфери на влияние в Европа посредством суровините си. Последното само по себе си не би водило в ЕС до настоящите сериозни безпокойства, ако Русия е демократична страна, която играе според правилата. Притеснение буди обстоятелството, че в случая се налага зависимост във всички европейски отрасли от един авторитарен режим. Който е пряк съсед на Евросъюза.

Бумеранговият ефект от стремежа на ЕС да си осигури енергийна обезпеченост

Европейският съюз се стреми да осигури енергийната обезпеченост на своите страни членки. Но резултатът е с бумерангов ефект. Експерти залагат на преформулиране на документа, което предстои да бъде извършено, така че сътрудничеството с Русия да е само един пункт от новата стратегия. Във важна нейна част западни икономисти и политици държат да се превърне също така планът на Европейската комисия за икономия на енергия. И тук Германия ще трябва да докаже най-после здрав политически  разум. Нещо, което остана дефицит както при управлението на Герхард Шрьодер в контактите и обвързаността му с Путин, така и при сегашния канцлер Ангела Меркел, която не впечатлява особено със самостоятелна управленческа компетентност и все по-често попада под острите критики на политически и икономически експерти от всички лагери.

Начини за излизане от обвързаността с Русия Евросъюзът потърси, разграничавайки се от немските „постижения” на масите за преговори досега. ЕС се реши на своеобразен двоен ход - докато правителствените и държавни глави от ЕС обсъждаха във финландския град Лахти с руския президент Владимир Путин доставките на петрол и природен газ за Европа, паралелно еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс представи в Брюксел своя стратегически план за енергийни икономии.

Планът му получи високата оценка на експерти от водещи западноевропейски университети и изследователски институти. Планът е практичен, съдържа 75 точки –  конкретни краткосрочни мерки и дългосрочни програми, които могат да съдействат за икономията на енергия в Евросъюза и да намалят зависимостта от руските суровини. По данни на еврокомисаря над  20% от енергията в ЕС се разхищава и преодоляването на този проблем може да доведе до промяна в силите на тежестта.

Според Пиебалгс предложените мерки ще помогнат за икономиите на енергия в размер на 100 милиарда евро ежегодно до 2020. Ефект от икономията на енергия ще бъде съкращаването на вредните емисии въглероден двуокис с около 780 милиона тона годишно. Амбициозните мерки предвиждат и създаването на нови работни места – в сектори, свързнаи с контрола и опазването на околната среда, леката промишленост, строителството и др.

Заради Русия цената на петрола отново ще тръгне нагоре

Според “Уолстрийт Джърнъл” и “Мениджър Магазин” не само руският газ предизвиква свиване на стомасите у анализатори. Надделяват все повече тежките прогнози, че заради Русия цената на петрола в света отново ще се повиши стремглаво. Несигурността около въпросите дали и как Путин ще остане на власт в Русия след 2008 г. влияе силно на пазара на суровината. Цените на петрола отбелязват силна низходяща ревизия вече втори месец, а производителите на петрол от ОПЕК правят опити чрез понижение на дневните си добивни нива да влияят на цената. При това положение много потребители си мислят, че енергийната криза след 90-те е в историята. Но това е очевидно заблуждение. Икономисти предупреждават, че следващото силно покачване на цената на петрола се очаква до 12-18 месеца.

Следващият шок в количеството на доставките на световния пазар няма да е от „обичайните заподозряни" от Близкия изток, а от Русия. Предполага се, че ударът ще дойде някъде в началото на 2008. В самата Русия вече се наблюдава своеобразна „подготовка на предпоставките”, които ще доведат до резултата. Спот-цената на барел американски лек петрол достигна ниво $74.41 на 1 юли 2006. Оттогава, цената му се понижаваше ден след ден, като миналата седмица слезе под $57 за барел - рекордно дъно за годината.

Само за два месеца цената на „черното злато" отбеляза рекордно висока и рекордно ниска стойност за текущата година. Какво стои  зад силния отлив от суровината е основен въпрос. На първо място трябва да отбележи спада на търсенето на горива, а като следствие и много по-бързото пълнене на резервите на големите потребители в световен мащаб. Втора причина се явява докладът на Международната енергийна агенция, според който търсенето на петрол през 2007 ще се увеличи само с 1.45%.

Понижението на прогнозата не е голямо на пръв поглед, едва 12%, но за борсовите спекуланти посоката на тенденцията има значение. За да се поддържа цената на петрола висока, прогнозата трябва да е за скок в търсенето на петрола, а не за спад.

Допълнително условие е международната обстановка. Иран е изправен пред възможността да получи тежки санкции от страна на ООН заради несъгласието да прекрати ядрената си програма; в Ирак се спекулира с официална гражданска война. А Русия е хегемонът на ситуацията. Кремъл продължава да заплашва арогантно чуждите петролни компании и не скрива амбициите си да ги контролира или манипулира фирмената им политика.

На фона на развитието през последните пет години все повече се засилват спекулациите за някаква обща тактика между Кремъл и кръгове в ислямския свят по отношение на контрола на Запада чрез суровини. Някои анализатори отиват до там, че предполагат руска следа и съучастие на Кремъл в атентатите на Ал Каида на 11 септември 2001, предвид развитието на петролния пазар и мощта, която Русия постигна следствие на ситуацията на световните пазари след трагедията. Сред тези мнения се очертава предположението, че и войната в Чечения, започнала година преди това, е имала своята двойна цел – отвличане на вниманието и създаване на хаос в региона, чрез който да с създаде впечатлние за „борба с ислямския тероризъм”, докато Кремъл завладяване на богатите находища на Прикаспието и развива в действителност своеобразна търговия и взаимоотношения със среди на ислямисти.

„Световната борба с тероризма” стана за Кремъл претекст за орязване на граждански и политически совбоди. Допълнително развитието на цените на петрола след 11 септември 2001 имаше само за една страна основен, стратегически положителен ефект в икономически и политически аспект - и това бе Русия.

Политическите кризи в изброените региони в Близкия изток продължават толкова дълго, че пазарите отдавна са спрели да интерпретират новините за тях. И тази тенденция е обезпокоителна за повечето съвременни борсови наблюдатели. Съществува инертност и в поведението на борсовите спекуланти. Отдръпването на спекулантите от пазара повлия върху силното понижение на цената на петрола, а преди няколко месеца именно спекулантите доведоха петролния пазар до невиждани върхове. В началото на 2004 шокиращият скок с 16% в търсенето на петрол от Китай разтърси пазара.

Тенденцията беше ясно изразена във възходяща посока, след като се появиха съмнения за достатъчното количество на петрол на световния пазар. Именно тази прекалено малка разлика между търсеното и предлаганото количество петрол прави пазара толкова чувствителен на слухове за евентуални проблеми с доставките. Тук е и допълнителният проблем с Русия. Политическата несигурност, липсата на демокрация и икономическа стабилност в страната  е сериозен проблем, който се очаква да изнерви съвсем скоро целия петролен пазар.

Петролното и газовото оръжие са основният аргумент във войната за влияние

Не билогичното, не химичното, а петролното и газово оръжие е новото, с което се води своеобразната Трета световна война на оцелелите претенденти за геополитическо влияние. Путин си позволява с това оръжие всичко - грубо да се намесва в частните договорни отношения на чужди компании (тъй като Кремъл вече притежава технологията за добив и цели само да разработва полетата си чрез чуждите компании).

Държавният гигант “Газпром” има всички ресурси да управлява петролните запаси на Русия, а така и да проучва нови находища за бъдеща дейност. Технологията, която в момента е нужна, се купува от компании като Schlumberger. От тук следва и логичният въпрос: Защо ѝ е на Русия западен интерес от ивеститори, защо държи да присъстват ExxonMobil или Shell на територията ѝ? Заради заплахата на Световната банка, че Кремъл може да пострада от  „тежката" си политика по отношение на чужди инвеститори - Световната банка предупреждава Путин, че дори Русия да има огромни приходи от газ и петрол, страната все още има болезнена нужда от „свежите" пари на Запада. Западът се страхува от настоящи и евентуални нарушения на доставките от Русия.

Страхът е свързан и със създаването на държавните компании-клетки на гигантите. “Газпром” и „Роснефт” са красноречив пример за мощта на Кремъл и амбициите да се меси в частната икономика и частното преразпределение на капиталите. Политическото надмощие в Москва се гради на добрите връзки на управляващите с формално „частния” бизнес. Евросъюзът едва ли ще остане пасивен в ситуацията на жертва на фаталната немска стратегия да се инвестира за стабилността на днешния режим  на Путин като се толерират апетитите на Кремъл в политиката на  “Газпром” и сродни компании.

Путин може да си осигури пак мандат, защото Думата е негова

По време на управлението си Владимир Путин централизира цялата власт в ръцете си и постепенно обвърза всички активи на страната с президентската институция. Наред с тежките, изпробвани стари методи на борба с противниците си, Кремъл разви и „елегантни”. Големият телевизионен канал НТВ, който се осмели да критикува президента, беше купен от “Газпром”. Същият „елегантен” механизъм действа и на ниво политика. Парламентарно-представената партия „Обединена Русия", която подкрепя Путин и е контролирана от него, притежава 300 от 450-те места в руската Дума.

Прогнозите са, че тя ще вземе още по-голям процент на изборите през 2008. Според конституцията на Русия, Путин нямаправо да се кандидатира за президент през 2008. Освен ако не промени основния закон на страната си. Това никак няма да е трудно, тъй като чрез  „Обединена Русия" той де факто има необходимите гласове в Думата. Но може да реши да прехвърли лидерството си и на подставено лице от обкръжението си. Това ще бъде не по-малко елегнатно като стил и е дори по-комфортно, предвид удобствата на управлението в сянка. 2007 и първото тримесечие на 2008 ще  са натоварени с несигурност и спекулации за това кой ще управлява Русия, кой и как ще движи икономиката и политиката ѝ.

Макар повечето инвеститори да са убедени, че Путин ще остане на власт, несигурността в прогнозата как точно ще стане това е достатъчен фактор, за да се разтърси силно световния енергиен пазар. Надеждите, че либералите и кръгът около Гари Каспаров ще могат да спечелят изборите и да предизвикат промени, подкрепяни дори от  руските олигарси в изгнание все повече губат сила. Олигарсите научиха урока си през последните години. За да оцелеят дори на Запад, те трябва да сътрудничат на Кремъл или да запазят привидна пасивност и да играят според ситуацията, която налага и владее Путин по един или друг начин.

Споделяне
Още от Европа

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?