Петрол срещу скандал

Програмата на ООН за Ирак "Петрол срещу храни" на стойност 100 милиарда долара беше най-голямата досега хуманитарна операция в историята на Обединените нации. Тя бързо се превърна и в най-големия скандал в ООН.

След месеци мълчание, генералният секретар Кофи Анан призна в началото на тази седмица, че програмата трябва да бъде подложена на международно разследване. Това е крачка напред, но едва ли е достатъчна за организация, която е показала, че не може да ѝ се има доверие да контролира себе си. Затова изслушванията в комисията по международни отношения на Конгреса са толкова важни. Програмата "Петрол срещу храни" е легитимен проблем за САЩ, далеч не само поради това, че американските данъкоплатци плащат близо една четвърт от сметките на ООН.

Към този момент се натрупаха маса доказателства, че иракският народ е изпитвал недостиг на качествени храни и медикаменти не защото международните санкции са били толкова стриктни, а защото липсата на контрол или корупцията в централата на ООН в Ню Йорк позволиха на Саддам Хюсеин да използва системата за свои собствени цели.

Това е включвало възнаграждаване на приятели и съюзници по целия свят чрез насочване на петролни доставки при много изгодни условия, както и осигуряване на огромни подкупи от търговците на петрол, които изцеждаха печалбите, нужни за хуманитарната програма, докато програмата беше заставена да даде остатъка за избрани от Саддам Хюсеин доставчици по критерии, които рядко са имали нещо общо с качеството на техните стоки.

Едва ли има съмнение, че схемата на възнагражденията и подкупи - както и възможността те да бъдат разкрити - е била фактор при решението на някои държави дали да подкрепят САЩ за смяната на режима в Ирак. Това дори е причина за подозрение, че някои от приятелите и съюзниците на Саддам, които са били облагодетелствани, може да са били членове на Секретариата на ООН.

Сред имената на лица, за които се твърди, че са облагодетелствани от петролни ваучери, според списъка, който бе публикуван по данни на иракското петролно министерство, е директорът на програмата "Петрол срещу храни" Бенон Севан. Както вече Уол Стрийт Джърнал писа миналата седмица, редакцията разполага с кореспонденция, показваща, поне една петролна сделка в полза на Севан е била реализирана (самият той отрича обвиненията). От статията още става ясно, че компанията, която е отговаряла за инспекцията на стоките, предназначени за Ирак по програмата на ООН, е била Cotecna, която е наела сина на Кофи Анан - Коджо Анан.

Дори само първоначалните доказателства за грешно управление на програмата са достатъчни, за да предизвикат въпроса за оставането на Кофи Анан на сегашната позиция, за авторитета на ООН в процеса на преход към демокрация в Ирак, както и дали може някога отново да се има доверие на организацията във връзка с хуманитарни програми или операции по оръжеен контрол в толкова големи мащаби.

Майкъл Соусън, бивш програмен координатор на "Петрол срещу храни", отбелязва, че поведението на служителите на ООН по разрастващия се скандал не буди доверие, като например твърденията, че не са били запознати с твърденията за измами до периода след края на войната. О, нима? Статия в лондонския Тайм от януари 2001 г. беше една от многото, съобщаващи за "тоталната анархия" и "флагрантното пренебрегване на резолюциите на Съвета за сигурност", които са характеризирали програмата.

Секретариатът на ООН каза, че се очаква нова резолюция на Съвета за сигурност - която е обяснимо, че Франция и Русия трудно ще подкрепят - да даде възможност за разследване на дейности извън тези на самата ООН. Действията на служителите на ООН са именно онова, което интересува всички.

Защо са решили да държат повечето от подробностите по програмата в тайна? Защо никога не разпространиха резултатите от вътрешните ревизии? Дали Кофи Анан е поел насериозно задължението си да одобрява подробностите на всеки шестмесечен период от хода на програмата? В сравнение с това петролните контракти на компанията Халибъртън с Кувейт са пример за прозрачност.

Едва ли е нужно да се споменава, че членовете на секретариата на ООН не са задължени да чакат разследване. Севан е в отпуска, преди предстоящото му пенсиониране следващия месец. Ако той въобще се интересува от репутацията на ООН, би трябвало да очакваме да се втурне да изяснява нещата.

Конгресът в САЩ също ще иска да проучи до каква степен, ако това се е случвало, корупцията по програмата на ООН е проникнала в Америка.

Интерес предизвиква личността на Шакир ал- Кафаджи, иракско - американски бизнесмен, която се появява в списъка на получателите на петролни ваучери и който интензивно е търгувал с храни със Саддам по "Петрол срещу храни" чрез южноафриканската компания Falcon Trading Group.

*Публикуваме статията с малки съкращения.