Петролните конфликти в Каспийско море

Готви ли се петролна война?

Може би война е твърде силна дума, но споровете така или иначе започнаха, когато Техеран изпрати флот в Каспийско море и с това доведе до изостряне на кризата. От една година насам Иран и Азербайджан си оспорват контрола на петролните залежи в офшорната зона. Въпреки че са подписали споразумение за сътрудничество в борбата срещу трафика на дрога и тероризма, Иран и Азербайджан са изправени на нож, след като иранският флот задържа два азербайджански кораба, оборудвани за търсене на петролни находища по поръчка на компанията Бритиш Петролиум.

Каспийско море стана територия на конфликти поради претенциите на пет крайбрежни държави - Азербайджан, Иран, Туркменистан, Русия, Казахстан - след откриването на значителни находища на природен газ и петрол под морското равнище.

Иран заложи на преразглеждането на споразуменията, датиращи от времето на бившия СССР, с цел да установи контрол върху 20 на сто от водите срещу сегашните му 13 процента. Иран се стреми да включи териториите Алов, Шарг и Араз, които Азербайджан се готви да експлоатира съвместно с британската петролна компания. Техеран от своя страна настоява за подялба на Каспийско море на 5 равни дяла, докато Русия и Казахстан се обявиха за разделяне на водите според дължината на крайбрежната ивица на всяка една от прикаспийските държави.

В последните месеци Иран засили присъствието на своята флота и извърши многократни нарушения на азербайджанското въздушно пространство. Кризата се изостри и от намесата на Туркменистан, който претендира за залежите в централно Каспийско море, контролирани от Баку. Азербайджан обаче разчита на подкрепата на Турция, която предостави съветници, военна помощ и дори, както се говори, изтребители Ф-16 за защитата на въздушното му пространство.

Във Вашингтон мнозина залагат на тази криза, за да принудят Москва да прекрати военните доставки и снабдяването с ядрена техника, необходими за програмите за стратегическо въоръжаване на Иран.

Средносрочната цел на Вашингтон е да се обединят във военен и политически съюз петролните държави от бившия СССР и турско-израелската ос, бастион на Запада в Близкия изток.

Москва се намира в деликатно положение, тъй като подкрепата, оказвана на Баку, заплашва да компрометира добрите търговски отношения с Иран. В същото време президентът Путин трябва да държи сметка за вътрешното недоволство от засилващото се американско военно и икономическо проникване в бившите съветски територии в Централна Азия, където руското военно и гражданско присъствие постоянно намалява.

По БТА