Плановете за облагане на депозитите раздразниха спестителите

Симеон Дянков и Бойко Борисов, Сн: БГНЕС

Независимо дали е неподправен опит за запълване на фискалната дупка или предизборна маневра, предложението на българското правителство за данък върху лихвите по банковите депозити предизвика изненада и немалко критики, коментира онлайн изданието на "Файненшъл таймс".

От януари приходите от банкови депозити ще бъдат облагани с плосък данък от 10%, според плановете на финансовия министър Симеон Дянков, подкрепени от премиера Бойко Борисов. Промяната ще донесе на хазната допълнителни 120 млн. лева. Предложено бе средствата да се използват за вдигане на пенсиите. Но това изглежда все повече като подозрителен и популистки ход, взет месеци преди идните парламентарни избори, коментира Андрю Макдауъл.

Доводите на кабинета към момента са, че данъкът ще изравни България с европейските норми и същевременно ще спомогне за свалянето на дефицита. Балканската страна от месеци прилага успешни програми за фискална дисциплина. София се цели в дефицит от 1.3% от БВП през т.г. и в балансиран бюджет през идната.

От известно време насам българите трупат спестяванията си в банкови сметки, но вътрешното търсене остава ниско. Депозитите на домакинствата нараснаха с 13.8% на 33 млрд. лева през годината до края на август.

Дянков и Борисов обясниха промяната като инструмент за запушване на дупката. Те изтъкнаха, че повечето европейски държави облагат с данък лихвите по банковите депозити.

Но според критиците планът е необмислен, се посочва по-нататък в коментара.

Изброявайки обичайните аргументи за ефективно двойно данъчно облагане на един и същ доход, Георги Ангелов – старши-икономист от Институт "Отворено общество", обяви пред БНР, че новата мярка ще премахне стимулите за плащане на данъка и ще премине набързо в сивата икономика. А това ще противодейства на една от основните цели на плоския данък.

Припомня се също, че правителственото решение за облагане на спестяванията е било изненада, тъй като бе лансирано през септември и веднага след това опровергано.

Централната банка и профсъюзите заявиха, че са били държани в неведение за промените. Така, в съчетание с уклончивите обяснения за новия данък, сред обществото се създава впечатлението, че това е поредният необмислен ход на управляващите.

"Макар че в аргумента за справедливостта има известна тежест, дебатът би трябвало да бъде за това защо правителството предлага данъка в последния момент; защо нямаше последователност и защо се въвежда по време на криза", настоя Светла Костадинова от Института за пазарна икономика. "Тази промяна не трябва да се прави прибързано".

Но Дянков обеща, че ще продължи по план с данъка. Кабинетът несъмнено е отправил поглед към изборите. Той се нуждае от парите, а нарастващите български спестявания изглеждат все по- достъпен за ръката плод, пише в заключение Андрю Макдауъл.

Още по темата
Още от Бизнес