По-малко случаи на рак са открити през 2020 г. у нас

През 2020 г. се отчита намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хил., спрямо 434.9 на 100 хил. за 2019 г.). Това констатира Годишният доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите, който беше приет в сряда от Министерския съвет. Констатацията идва на фона на предупрежденията на специалисти, че ограничителните противоепидемични мерки са довели до отлив от търсенето на медицинска помощ, което рефлектира негативно върху диагностиката и ранното откриване на редица хронични заболявания.

През последните години у нас устойчиво се откриват по над 30 000 нови случая на злокачествени новообразувания, а през 2020 година са регистрирани 27 687 новозаболели.

Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България все още е с много по-ниски стойности по този показател в сравнение със страните от ЕС, където заболяемостта от злокачествени новообразувания е средно 572.9 на 100 хил.

Иначе докладът за поредна година констатира, че България продължава да е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 г. е 18 на 1 000 души, при среден показател за ЕС 11.6 на 1000. Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се отчита и смъртността по причина Covid-19.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване - проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС. Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 г., като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (9.1 на 1000).

Продължава положителната тенденция за намаление на детската смъртност, като през 2020 г. се отбелязва най-ниското ниво в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1 000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни тенденции се установяват и по отношение показателите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също намаляват.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.

В доклада е представен и отчет за изпълнението на Национална здравна стратегия 2020.