По-строги наказания за магистрати предвижда ремонтът на съдебния закон

България е готова с проект за промени в Закона за съдебната власт, които ще бъдат направени веднага след поправките в Конституцията, свързани с имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите. Така българските граждани ще могат да разчитат на справедливо и бързо правосъдие. В това е уверил посланиците на ЕС и НАТО днес Пламен Панайотов.

Основните промени в съдебния закон ще се изразяват в доразвиване на частта за дисциплинарното производство, заяви пред mediapool.bg зам.министърът на правосъдието Марио Димитров. Това означава, че санкциите за съдии, прокурори и следователи ще бъдат по-строги, а текстовете за провиненията - по-прецизни. Сега много често Висшият съдебен съвет (ВСС) се затруднява при налагането на наказания, каза Димитров. Не рядко наложените санкции били атакувани и отменяни от Върховния административен съд.

За бързи промени в съдебния закон, които да гарантират възможност да се приложат в практиката конституционните поправки, призоваха президентът Георги Първанов и американският посланик Джеймс Пардю във вторник. Посланикът на САЩ специално отбеляза, че трябва да има още по-строга отчетност на работата на магистратите и най-вече за онези, които са на ръководни постове. Според него отчетността изисква и елиминиране на възможностите за манипулация на съдебния процес. Дипломатът обеща САЩ да ни помогнат и за постигане на по-голяма прозрачност в работата на съдебните учреждения.

Една от идеите е по-леките наказания на магистратите да се налагат не от ВСС, а от преките им ръководители, обясни още Марио Димитров. Сравнително леки дисциплинарни наказания, предвидени в закона, са предупреждение, намаляване на работната заплата, а сред по-тежките санкции е преместването в друг район. В момента всички предложения за наказания минават през ВСС, което забавя процедурата по санкционирането. Това пък поражда недоверието в съдебната власт и усещането, че магистратите остават ненаказани.

Запитан дали няма опасност преките ръководители на магистратите субективно да налагат наказания, зам.-министърът обясни, че ще се предвиди възможност за контрол върху техните решения.

В закона няма да се конкретизират действията, които накърняват престижа на съдебната власт.

Един от приетите текстове за промени в конституцията гласи, че несменяемостта отпада при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, накърняващи престижа на съдебната власт.

Според експерти от комисията за подготовка на промените в конституцията конкретни нарушения, които уронват престижа - като буйство, пиянство, пристрастеност към наркотици, хазарт, могат да се конкретизират в Закона за съдебната власт.

В закона не е възможно да се изброят всички хипотези, при които се накърнява престижа на съдебната власт, затова те ще бъдат посочени в етичните кодекси на магистратите, които предстои да се приемат, обясни Марио Димитров.

Зам.-министърът допълни, че Министерство на правосъдието има готовност да внесе поправките в съдебния закон още в началото на октомври. Някои от текстовете били готови, като се очакват само приемането на поправките в конституцията. Преди това те щели да бъдат съгласувани с представителите на съдебната власт, както и с учени-юристи. Не само от нас, но и от народните представители зависи приемането на промените в закона за съдебната власт, каза Марио Димитров .

Народното събрание трябва да приеме до три месеца след гласуването на поправките в Конституцията, промените в законите, които се отнасят до прилагането на измененията и допълненията, гласувани в основния закон. Това решиха днес депутатите от комисията за промени в конституцията, които разгледаха предложенията, депозирани в комисията, преди второто четене на промените в основния закон, което ще бъде на 18 септември. На първо четене поправките бяха приети с внушителното мнозинство от 222 гласа.

Административните шефове в съдебната система с право на два мандата по 5 години

Едно от предложенията, залегнало в преходните и заключителни разпоредби, е до 1 април догодина административните шефове в съдебната власт да имат право на два мандата. Тези, които са заварени на ръководни постове при влизането в сила на промените, ще бъдат преназначени и ще имат право на още един пет годишен мандат.

Членовете на комисията отхвърлиха предложението на ОДС да отпадне ограничението за броя на мандатите и за неограничен брой преназначения с мотива, че идеята на промените е да не се дава възможност на едно и също лице да заема една длъжност за повече от десет години.

Депутатите единодушно отхвърлиха предложението на независимата Елка Анастасова и колегата ѝ от НДСВ проф. Стоян Кушлев главният прокурор, шефовете на ВКС и ВАС, както членовете на ВСС да се ползват с пълен имунитет, какъвто имат народните представители. Комисията прие на второ четене промените в основния закон за функционален имунитет на магистратите.Така тримата висши ръководители ще се освобождават от длъжност вече, както и редовите магистрати и при неизпълнение на служебните задължения, тежки нарушения или действия накърняващи престижа на съдебната власт.

Членовете на комисията гласуваха още, че с навършване на 65-годишна възраст несменяемостта отпада. Комисията отхвърли обаче предложението на депутата от Коалиция за България Александър Арабаджиев възрастовото ограничение да не се отнася за шефовете на ВКС и ВАС, както и за главния прокурор. Според юристи това може да създаде известен проблем в случаите, когато тримата висши магистрати поемат постовете си на над 60-годишна възраст, а мандатът им по-закон е 7 години. Възможно е текстът да се доуточни по време на гласуването в пленарна зала, казаха правници.

Според приетите от комисията текстове придобитата несменяемост на магистратите ще се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, ако магистратът е бил освободен при подаване на оставка или заради трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година - например по здравословни причини. Тези случаи ще бъдат допълнителни регламентирани при промените в съдебния закон, решиха депутатите.

Комисията изобщо не разгледа днес предложението на Анастасова и Кушлев следствието да мине към МВР, тъй като то нарушава принципите да не се обсъждат текстове, които са извън несменяемостта, мандатността и имунитета. Още през пролетта на тази година Конституционният съд посочи, че промени, засягащи структурата на съдебната власт, могат да се правят само от Велико народно събрание.

Третото, последно гласуване на поправките в конституцията в пленарна зала, ще бъде на 24 септември. Тогава депутатите ще гласуват поименно.