Почина Йордан Соколов

На 83-годишна възраст почина Йордан Соколов - юрист, политик и държавник, едно от емблематичните лица на българския преход към демокрация. Той бе министър на вътрешните работи в първия кабинет на СДС през 1992 г, народен представител в четири парламента, председател на 38-то Народно събрание.

Йордан Соколов бе сред ключовите фигури в първите години на СДС, а после и в управлението на ОДС през 1997-2001 година.

През 2004 г. напусна СДС и стана един от учредителите на Демократи за силна България. През 2005 г. Йордан Соколов се върна към адвокатската професия, а през 2011 г. напусна ДСБ и окончателно се отказа от активна политическа дейност.

В сряда парламентът почете с минута мълчание паметта на Йордан Соколов. Вестта за кончината му бе съобщена пред депутатите от председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Напусна ни Йордан Соколов, голям български юрист, политик и държавник, каза Цачева. Своето ярко присъствие в политическия и държавния живот той посвети на утвърждаването на демократичните ценности, на напредъка и благоденствието на страната ни.

Ще го запомним като един от мъдрите, зрелите и отговорни политици на българския преход, като честен и принципен държавник, който във всички политически действия следваше своите принципи и морал, отбеляза Цачева. Тя посочи, че приносът му за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото.

Поклонението пред тленните останки на Йордан Соколов ще се състои на 28 февруари /неделя/ от 11.00 часа в зала "Света София" в сградата на Народното събрание на пл. "Княз Александър Първи" номер 1.

Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Той е трето поколение юрист. Дядо му, чието име носи, е бил първият окръжен управител на Лом, а баща му Георги Соколов е бил върховен съдия. През 1950 г. завършва Първа мъжка гимназия, а през 1956 г. - право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Веднага след дипломирането си започва работа като секретар в Държавния арбитраж през 1956 г., където работи до 1958 г. До 1980 г. е адвокат по гражданско и търговско право в София. Бил е член на Адвокатския съвет, член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на Комисията по законодателство на организацията.

През пролетта на 1990 г. инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация, организация-съучредител на Съюза на демократичните сили (СДС). През 1990 г. Йордан Соколов участва като експерт в предизборната кампания на СДС за VII Велико народно събрание и е член на Националния клуб за демокрация в СДС. Същата година е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. От 1990 г. до 1991 г. е юридически съветник на председателя (президент) на България Желю Желев. От 28 февруари 1995 г. до март 2002 г. е член на Националния изпълнителен съвет на СДС. От февруари 1997 г. до март 2002 г. е заместник-председател на СДС.

Йордан Соколов е участвал в работата на четири парламента. На 4 ноември 1991 г. той полага клетва като депутат в 36-то Народно събрание от Съюза на демократичните сили. На 8 ноември 1991 г. е избран за министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. в парламента е гласуван вот на доверие, поискан от министър-председателя Филип Димитров, който той не получава. След възложения от президента Желю Желев втори мандат на Филип Димитров за съставяне на правителство и неговото отхвърляне от парламента на 30 декември 1992 г., Йордан Соколов отново се връща в Народното събрание, където е депутат до 17 октомври 1994 г.

В 37-то Народно събрание (1995-1997) той е избран от листата на СДС, като е председател на Парламентарната група на СДС от 12 януари 1995 г. до 13 февруари 1997 г. След започналите през януари 1997 г. протести в цялата страна заради настъпилата политическа и финансова криза, на 4 февруари 1997 г. Йордан Соколов участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Петър Стоянов, когато се постига споразумение за запазване на социалния мир и за произвеждане на предсрочни парламентарни избори.

След произведените на 19 април 1997 г. предсрочни парламентарни избори той е избран за депутат в 38-то Народно събрание. На 7 май 1997 г. Йордан Соколов е избран за председател на парламента и е първият след промените от 1989 г., който изкарва пълен 4-годишен мандат до 19 април 2001 г., въпреки исканата му на два пъти оставка от този пост - на 15 ноември 2000 г. и на 12 април 2001 г. Ръководител на Постоянната делегация на 38-то Народно събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и председател на парламентарната Комисия за противодействие на престъпността и корупцията и на парламентарната Комисия по въпросите на евроинтеграцията.

От 5 юли 2001 г. Йордан Соколов е депутат в 39-то Народно събрание от коалиция "Обединени демократични сили". В рамките на този парламентарен мандат е член на Парламентарната група на Обединените демократични сили (5 юли 2001-12 март 2002), а след това и член на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили (12 март 2002-5 март 2004). Бил е член на Kомисията по правни въпроси, заместник-председател на Kомисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател на Комисията за борба с корупцията.

На 23 февруари 2004 г., заедно с 28 депутати, подписали обръщението за оставката на старото ръководство на Съюза на демократичните сили, той напуска партията с мотива, че "трябва да се образува нова партия, която наистина да провежда политика, а не само да се говори за нещо, без да се върши нищо". На 30 май 2004 г. Йордан Соколов е един от основателите на партията "Демократи за силна България". От 2005 г. се завръща към адвокатската си практика.