Подарете си по Коледа радост и щастие

Представете си - едно 6-етажно софийско училище пълно с картини. От горе до долу – във всички стаи и кабинети, по стълбите, в коридорите и фоайетата. По стените, на столове, маси и просто на пода – навсякъде подредени картини, скулптури, инсталации, фотографии, илюстрации. А край тях – техните автори.

Така изглежда в събота и неделя Националното уличище за изящни изкуства "Илия Петров". Или както всички я знаем - софийската художествена гимназия.

Отидох там воден от съвсем личен мотив. Не заради изкуството, а за да помогна за лечението на сина на един от най-добрите си приятели от най-ранното детство, като си купя нещо от благотворителната изложба "Да спасим Емо с изкуство".

Да разкажа за тази изложба реших, едва след като бях там. Естествено (няма да крия), за да ви помоля да отидете и вие. С надеждата, че и някой от вас ще помогне. Но не само за това.

Емил (така се казва синът на моя приятел) сега е на 22. Наследил, а сигурно и ще надмине, таланта на своите родители, които са художници. Завърши въпросната художествена гимназия и веднага след това през 2005-та го приеха в Университета за приложни изкуства във Виена.

В края на август нелеп инцидент във Варна го прикова на легло и преобърна живота му, както и живота на неговите близки. Какво са преживяли и какво преживяват те в нещастието и в сблъсъка с българската здравна система мога само да предполагам. Знам, например, какви усилия бяха нужни да се намери болница в София, с нужните апаратура и специалисти, която да приеме Емо. Знам и как директорът на една такава болница каза, че не може да го приеме, защото щял да му струва не помня колко лева на ден.

Сега Емил си е в къщи и единствената надежда за възстановяването му е да бъде лекуван в чужбина.

Такава е предисторията – като на много други българи, на които българското здравеопазване не може да помогне, за чието връщане към живота са нужни огромни средства.

Преди десетина дни някой от многобройните приятели, които се опитват да помогнат с каквото могат, по своя инициатива отива в гимназията, за да провери дали не е възможно учителите да помолят родителите на днешните ученици да дарят малки суми за лечението на Емил. Директорката на гимназията обаче дава по-добра идея – да използват най-големия капитал, който имат – своето изкуство. И да направят благотворителна изложба.

Идеята стига до учениците и оттам нещата се развиват светкавично. За седем дни и нощи днешните ученици извършват цялата огромна организация по изложбата – разгласяват, правят интернет сайт ( http://emilharizanov.hit.bg ), мобилизират огромна подкрепа във Facebook, изготвят регламент и необходимите документи за даренията, пренясат и подреждат картини. Присъединяват се съучениците на Емил и много други бивши възпитаници на гимназията, някои от които са вече професори в Художествената академия. Помагат учителите. И всички даряват свои творби – общо над 1000 от над 400 автори.

Резултатът е потресаващ. Не помня откога не съм виждал нещо подобно. И дали въобще съм виждал.

Нямам предвид толкова изложбата като изложба. Макар че никога не съм изпитвал такова силно и вдъхновяващо въздействие от срещата с изобразителното изкуство. Но моят критерий едва ли е образец за художествен вкус.

Имам предвид друго - организаторите и авторите на изложбата "Да спасим Емо с изкуство".

Отдавна не съм усещал толкова смислен ентусиазъм, толкова силна, концентрирана, добра енергия. Отдавна не съм виждал на едно място толкова много страшно красиви, сдържано приповдигнати, излъчващи доброта и благородство, невероятно одухотворени млади хора. Момчета и момичета щастливи от това, че имат своя истинска кауза. Вероятно още по-щастливи от това, че участват в тази кауза не просто с труда си, а с изкуството си.

Още през първите няколко часа след откриването голяма част от изложбата беше изкупена. Те обаче обясняват, че са събрали и днес ще докарат нови произведения. И че скоро ще направят нова изложба.

Тъй че – моля ви, отидете и вижте тази изложба. Заради Емил, разбира се. Но и заради тези момчета и момичета. А и заради себе си. Подарете си по Коледа радост и щастие.

Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров" - София, бул. "Васил Левски" 62.

За събиране на необходимите за лечението на художника Емил Харизанов средства има разкрити банкови сметки. Дарение може да се направи и със SMS с текст DMS EMO на единен дарителски номер 17 777.