Подготвя се пренареждане на оръжейния пазар и правилата му

Скандалът със спирането на лиценза на оръжейното предприятие "Емко", прекратяването на негови поръчки и договори в опит на държавата да придобие друг частен военен завод – "Дунарит", подготвя пренареждане на пазарните играчи в отрасъла не само у нас, но и препозиционирането им в чужбина, както и промяна на правилата за работа. Това стана ясно по време на изслушване на министъра на икономиката Емил Караниколов в парламентарната икономическа комисия в сряда.

По искане на БСП Караниколов отговаряше на въпроси на депутатите относно ставащото в оръжейния бранш. От два месеца "Емко" е с отнет лиценз за внос и износ на продукция, заради което държавният оръжеен търговец "Кинтекс" прекрати три свои договора за износ на продукция на частното предприятие. Според работещите в завода атаката цели да лиши "Емко" от финансови потоци и да го откаже от придобиването на "Дунарит", към което претенции има държавата, изкупуваща усърдно дългове на офшорния собственик на русенското предприятие, за да може да вземе акциите му.

Замисляни законови поправки

Министърът на икономиката отново защити действията на държавата в двата случая, като обясни решението за отнемане на лиценза на "Емко" за внос и износ със законовите изисквания. Той обяви, че като приключи казусът с разрешителното на предприятието, което се надява да стане на 6 октомври, ще инициира промени в законодателството, които да позволят при констатирани нарушения в оръжейни заводи да се спира лицензът за производство на продукция, а не за внос и износ, както е в момента. Поправките щели да бъдат обсъдени с представителите на бизнеса, преди да се предложат за одобрение от кабинета и парламента.

Караниколов за пореден път коментира, че такъв е законът и не би могъл да си позволи нередности във военните заводи, които могат да причинят тежки инциденти. Той обясни, че законовите промени ще се предложат след евентуалното връщане на лиценза на "Емко", защото ако бъдат приети докато още не е решен този проблем, предприятието ще е напълно блокирано и няма да може нито да произвежда, нито да изнася продукция, което не било целта на държавата.

Преди това пред Нова телевизия той отново призова управителите на "Емко" да съсредоточат силите на работниците не в протести, а върху отстраняване на нередностите с противопожарната безопасност, за да може на насрочено за 6 октомври сутринта извънредно заседание на Междуведомствения съвет за оръжейната индустрия да се възстанови лицензът. По думите му на 25 септември са приключили проверките във всички военни дружества – и частни, и държавни, до 4 октомври ще се обобщават данните и на 6 октомври той се надявал най-сетне да приключи въпросът с лиценза на "Емко".

Министърът обеща най-бърза развръзка за "Емко"

Пред депутатите Караниколов каза, че ако докладът от проверките, провеждани от полицията, бъде готов по-рано, междуведомственият съвет може да се събере и преди 6 октомври

"Решението за отнемането на лиценз не е еднолично, а в случая самите работници потвърдиха, че има неточности при спазването на производствената безопасност", каза Караниколов и обясни, че би съжалявал за действията си, само ако се случи инцидент в оръжеен завод, каквито е имало в миналото.

Той даде на народните представители и подробности около действията на държавата по разтрогването на договорите между "Емко" и "Кинтекс" за производство на два вида боеприпаси за Индия с мотив спрения лиценз. Поръчките бяха пренасочени към държавните ВМЗ-Сопот като по думите на министъра част от възложената продукция вече е произведена и в скоро време предстоят техническите ѝ изпитания дали отговоря на изискванията на възложителя в присъствието на негови представители.

Караниколов съобщи, че шефът на ВМЗ-Сопот е водил разговор с ръководството на "Емко" да изкупи отхвърлената продукция, за да я предаде после на "Кинтекс", но не било постигнато съгласие по цената на сделката. Министърът не се ангажира дали ще има и други такива разговори. Той не можа да каже и дали, ако на 6 октомври бъде върнат лицензът на "Емко", предназначената за Индия негова продукция може да бъде все пак експедирана, за да не се бави "Кинтекс" с поръчката. Което ще стане, ако се чака ВМЗ тепърва да произведе нови количества.

По-ниска цена на ВМЗ избивала неустойките за "Кинтекс" и дори докарвала печалба

Караниколов обясни, че договорът на "Кинтекс" за износ в Индия позволявал до 20 седмици забавяне с определена неустойка и ВМЗ можел да се справи в тези срокове, а предложената от него с 10 на сто по-ниска цена щяла да покрие дължимата от държавния търговец неустойка.

По този договор вече е изнесена първата пратка с продукция на "Емко", сега е спряна втората и ще се забави до средата на октомври, третата пратка ще е в средата на декември – отново с изоставане и дължима неустойка, но четвъртата – планирана за март 2018 г. щяла да бъде вече в срок и "Кинтекс" да е на по-голяма печалба, обясни Караниколов.

БСП не иска експерименти в отрасъла

От тази схема се възмути депутатът от БСП Румен Гечев, който обвини министъра, че за малко по-голяма печалба на "Кинтекс" рискува да остави без работа 1300 души от Трявна и Монтана, работещи в "Емко". "Не приемаме противопоставянето на държавните на частните фирми и създаване на излишна конкуренция", коментира той. Според него сметките на Караниколов са прехвърляне на пари от левия в десния джоб, които обаче застрашават имиджа на българската оръжейна индустрия. Гечев също се възмути от това, че спец службите не са ангажирани с проверка на сделките с акции на "Дунарит" и се закани да иска намаляване на бюджетите им.

"Защо държавата се вкарва в експеримент по производството на поръчаната продукция, вместо да предостави складове на "Емко", които отговарят на изискванията, и изпълни договорите", попита социалистът Жельо Бойчев. Той обяви, че Караниколов и правителството на ГЕРБ ще са отговорни, ако договорът с Индия се провали и ако български фирми не успеят да участват в нов търг на тази страна за възлагане на поръчки за милиони.

Караниколов обаче коментира, че държавата няма как да даде складове на "Емко" при положение, че фирмата от дълго време не си е плащала на военното министерство за ползването на негови бази. Освен това от думите му стана ясно, че във въпросния предстоящ в началото на октомври търг "Кинтекс" смята да играе с ВМЗ, които от началото на годината вече били внедрили производството на търсената в таза поръчка продукция, която вече не била ексклузивно производство на "Емко". "ВМЗ постоянно се модернизира, за да разширява пазарите си", каза министърът пред журналисти.

По време на дискусията се размениха редица обвинения и съмнения дали ВМЗ може да изпълни прекратените договори на "Кинтекс" с "Емко", както и информация кое дружество как и с кого играело на външните пазари. Караниколов обяви, че държавният завод ще се справи с поръчката за Индия, а Драгомир Стойнев от БСП, който бе министър на икономиката от правителството на Пламен Орешарски, се възмути, че се подценява предприятието в Сопот. "Знам какви усилия ми костваше съживяването на ВМЗ, за да говорим сега по този начин за него и въобще за целия оръжеен бизнес", каза Стойнев и призова за повече дискретност, тъй като военните сделки не обичат шума.

Караниколов: Офшорката по-добър собственик ли е от държавата?

Относно критиките на опитите на държавата да придобие "Дунарит" като изкупува дълговете му през фалиралата КТБ, Караниколов се възмути, че тези хора не се интересуват от това, че в момента собственик на фирмата е офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови, зад която може да стои всеки, но са против държавата да стане собственик.

"Дунарит" от десет години е на офшорка, свързана с Цветан Василев (бившият мажоритарен акционер на фалиралата КТБ, който е обвиняем за източването ѝ – б. а.). Тази офшорка утре може да е на друг, но това никой не го притеснява. Притеснява го, че държавата може да влезе в едно дружество и то на пазарен принцип. Тоест публична продан на активи, на която всеки може да се яви. Това е притеснително за всички. Защо? Защото някой казва, че държавата е лош стопанин. Крайно време е на този някой някой да му каже, че не държавата е лош стопанин, а има калпави мениджъри, а някои са и по-калпави", отвърна Караниколов на упреци от различни политици.

Заради това, че офшорното дружество "Хедж Инвестмънт", притежаващо "Кемира", което държи близо 98 на сто от акциите в "Дунарит", е установено, че е на Цветан Василев, този дял е запориран от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Именно затова и не можело в Търговския регистър да се впише увеличението на капитала на "Дунарит" с пари от "Емко" въпреки решение на Великотърновския апелативен съд.

Затишие пред буря около "Дунарит"

Според Караниколов, ако "Емко" увеличи капитала на "Дунарит", вземанията на КТБ ще се намалят до едва 10 на сто от досегашната сума.

Той обаче разкри, че за изкупуването от "Държавната консолидационна компания" на един от дълговете на "Дунарит" към КТБ – за 47 млн. лв., е ползван кредит от държавната Българска банка за развитие, която е на негово подчинение. Този заем е бил предназначен за пловдивското военно-ремонтно предприятие "Авионамс", което държавата придоби също от "Хедж Инвестмънт" по подобна на готвената сега за "Дунарит" схема. С тази разлика, че "Авионамс" бе обявен в несъстоятелност.

"Дунарит" обаче се откупи, плащайки около 50 млн. лв. с лихвите по този дълг към КТБ, но сега отново е в хипотезата негови акции да се ползват за обезпечение на новоизкупен от ДКК борч на "Хедж Инвестмънт" за 82 млн. лв. към фалиралата банка. Отделно държавата проучва вземания от офшорката за още около 50 млн. лв., които също по някакъв начин били вързани с "Дунарит".

Караниколов коментира, че по казуса с платения от "Дунарит" дълг има блокаж, заради оспорването му от русенското предприятие. Държавата изчаквала все още и анализа за допълнителните дългове на "Хедж" преди да реши какво точно да предприеме спрямо неговия завод.

От всички коментари на министъра единственото ясно нещо е, че държавата смята да използва цялата си мощ, за да завладее възможно по-голям дял от оръжейния бизнес, който в последните две години расте с огромни темпове. За 2016 г. оборотите са за 1.015 млрд. евро, което е 60 на сто повече спрямо предходната година.