Не въвеждането на еврото, а други причини могат да предизвикат превишаване на официалните прогнози за инфлацията през тази и следващата година. Това е на първо място изпреварващият ръст на заплатите и пенсиите спрямо инфлацията, но също така ефектът на сивата икономика. Третият сериозен фактор са инфлационните очаквания, породени от непрекъснатите внушения и изказвания в публичното пространство за ръст на цените.

Такова мнение изрази Иван Костов, икономист и министър-председател на България през 1997 – 2001 г., в подкаста "Наяве с Mediapool". Освен коментар за историческото решение България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г., Костов представи и своя анализ за предизвикателствата пред демокрацията у нас, политическите репресии, бъдещето на демократичната общност и опитите ѝ да издигне единна кандидатура на следващите президентски избори, която да е антипод на фигурата на действащия държавен глава Румен Радев.

Нарастването на средната заплата в България през март 2025 г. спрямо март 2024 г. е 11.1%, което е значително над инфлацията от 2.9%. "Представете си колко е скокът на реалната покупателна сила на тези доходи. Същото е и с пенсиите, които са се увеличили с 10.4%. Следователно има много повече доходи в икономиката, срещу които няма реален растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП). Генерирането на инфлация в България става основно чрез повишаване на себестойността на стоките и услугите през нарасналите разходите за труд. Например бизнесът алармира, че ръстът на минималната работна заплата е шок върху себестойността", каза Костов.

Още по темата

Иван Костов: Не бих приел номинация за президент (видео)

18 юли 2025 17:00

По думите му друг сериозен фактор са инфлационните очаквания, които сами могат да генерират инфлация. В резултат домакинствата и фирмите форсират покупките си, генерира се свръхтърсене и пазарът реагира с увеличаване на цените. Това е особено видимо на пазара на недвижими имоти. "Получава се нещо като "махалото на Фуко" или като самосбъдващо се пророчество", обясни Костов.

Мощната сива икономика, която излиза изпод дюшеците, също покачва цените, особено на имотите, добави той.

Иван Костов обясни и защо България няма да пострада от това, че през януари догодина ще излезе от валутния борд. "Заради борда икономическото развитие на България беше бавно, но пък здравословно. Всичко, което е постигнато, е реално", каза той и посочи като противовес растежа в Румъния, който в момента е поставен на карта заради тежката фискална криза с дефицит над 9% от БВП.

Валутният борд не е бил такава спирачка пред правителственото харчене, както често се твърди, обясни още Иван Костов. По думите му и в еврозоната има механизми, които да ограничават прекомерните разходи – например процедурата по свръхдефицит.

Влизането на България в еврозоната ще повиши доверието в икономическите процеси, ще увеличи инвестициите, както и ще вдигне възможностите за повишение на производителността на труда – все процеси, които ще доведат до ръст на благосъстоянието на българите, каза още Костов. От думите му се разбра обаче, че еврозоната не е панацея и че след 1 януари 2026 г. нито ще завали "златен дъжд", нито ще настане "финансов апокалипсис", каквито бяха двете крайни тези в словесния двубой за еврото.

"Във вътрешното ядро на ЕС България би следвало да се чувства по-сигурна, защото няма да може да бъде вече разглеждана само като периферия", заяви още Костов.

"Защо Полша, Румъния, Унгария и Чехия не кандидатстват за влизане в еврозоната? Защото не изпълняват критериите от Маастрихт", изтъкна той. По думите му България (чийто БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност е към 65% от средноевропейското ниво) влиза в паричния съюз с по-високо ниво на икономическа конвергенция в сравнение с Литва, Латвия и Словакия. "Това прави България много стабилен, макар и малък участник в еврозоната", каза Костов.

По думите му обаче България не трябва да смята, че демокрацията ѝ е станала европейска, когато започне да се разплаща с евро. "Бдете, не мислете, че всичко е завършило. Напротив, вие живеете в страна, която е най-бедната в ЕС само защото не е изградила докрай демокрацията си", гласи неговото послание към българските граждани. 

Първата част на разговора с Иван Костов можете да прочетете ТУК.