Подкрепата за Ирак не означава, че ще влезете в НАТО без реформи

Г-н Улман, вие сте авторът на стратегията "Шок и страхопочитание", която бе използвана за атаката срещу Ирак...

Не точно - беше използван слоганът, но не съм сигурен, че беше използвана философията. Войната започна малко по-рано от това, което очакваха хората, защото се отвори възможност Саддам да бъде атакуван и евентуално убит в щаб квартирата си. Това форсира войната с няколко дни. Тя беше съчетание от стратегическа бомбена кампания срещу Багдад и бърз удар от Кувейт. В интерес на истината обаче "Шок и страхопочитание" никога не е бил планиран по този начин. Беше създаден, за да разгроми режима колкото е възможно по-бързо. Хората може и да кажат: "четири седмици са били достатъчно бърз срок, какво те притеснява?". Но това, което аз бих казал е, че вместо да се фокусира кампанията върху Багдад, според оригиналния вариант на "Шок и страхопочитание" трябваше да се прицелим върху иракското военно командване, върху подразделенията на иракските републикански отряди и да ги унищожим или поне да ги принудим да избягат. Това беше "Шок и страхопочитание". Трябваше да се атакува политическото командване не само в Багдад, но и в другите градове. Знаете, че в градове като Мосул и Басра това бе направено на по-късен етап от войната. Оригиналната идея беше за няколко дни да се разгроми целият военен капацитет.

Казахте, че е било използвано само името. Мислите ли, че това беше най-правилното решение - казвайки, че войната е освободителна, беше ли разумно да се използва подобно име?

Когато измислих фразата, тя не беше предвидена за обществена консумация. Ясно е, че беше катастрофа от гледна точка на PR-а. Хората виждаха "Шок и страхопочитание" и си казваха: "Аха! Бомбардировките в Багдад!". В момента, в който войната започна, "Дейли телеграф" например излезе огромно заглавие и цветна снимка на цяла страница с избухващите бомби в Багдад. И впечатлението, което се създаде бе, че бомбардираме Багдад, както през Втората световна война бяха бомбардирани Лондон или Япония. А именно - да се тероризират гражданите. Намерението никога не е било такова.

Защо тогава се случи това?

Не знам, трябва да питате администрацията. Аз не бях част от екипа, който планираше операцията, никой не ме е питал, така че не мога да отговоря. Мога само да кажа, че имаше хора, които прегърнаха това име, защото смятаха, че по този начин ще сплашат иракчаните. И не очакваха тази реакция. Макар че тя беше предсказуема

Какво е бъдещето на НАТО след тази война? Тя породи конфликт между САЩ и техните важни европейски съюзници Германия и Франция. През тези 4 седмици се чуваше въпросът дали НАТО има някакво бъдеще...

НАТО винаги е бил военен съюз, насочен срещу военните заплахи, а те вече не съществуват. Така че трябва да се трансформира в нещо различно, за да се впише в обстановката. Аз се надявам, че Алиансът е способен да продължи този процес, защото смятам, че е жизненоважен. Например в Афганистан след 11 септември 2001 г. за първи път в историята си НАТО използва член 5, според който атаката срещу един се счита за атака срещу всички. Тогава всички 19 страни - членки на Съвета на НАТО гласуваха да се позоват на този член, за да подкрепят американците в Афганистан. Това, което става е, че НАТО се опитва да се трансформира, за да се справя с други заплахи - ако успее да го направи, то че ще бъде една много жизнена организация и проблемите с Франция и Германия ще могат да бъдат решени. Но, ако НАТО не направи прехода и не може да намери роля за себе си, то бъдещето му ще бъде...Не мисля, че ще изчезне, но ще стане безполезно. И това ще бъде голяма грешка.

Би ли могъл моделът за администриране на следвоенно Косово да бъде използван в следвоенен Ирак?

Все още стоят отворени въпроси - каква ще бъде ролята на международната общност. До каква степен ще участват НАТО или ООН? Каква роля ще играят САЩ и какъв период от време? Откъде ще вземем парите за възстановяването?. Въобще как да се справяме с всички тези проблеми, които виждате. Като плячкосването например. То ще спре, когато няма вече какво да се плячкосва. Но това създава имидж за насилие, хаос.

Вижте, големият проблем е, че САЩ няма особено голям скорошен опит във възстановяването. Ние правихме това в Япония, в Европа след Втората световна война, но оттогава минаха почти 60 години.

Всички тези отворени въпроси означават ли, че САЩ не са били готови да периода след войната, не са били готови за победата?

Мисля, че както подценихме удара на федаините на Саддам, които атакуваха в Басра - това беше изненада, то трудностите на мира вече доказват, че са още по-голяма изненада за нас и нещо повече. И аз мисля, че каквото и планиране да е направено, то не е било достатъчно и има много още, което трябва да се планира.

Беше ли изненада, че Саддам не използва никакво химическо оръжие?

Не, предсказах още в началото, че той няма да използва никакви химически или биологически оръжия.

Това какво означава - че няма такива или че не ги е използвал нарочно?

Мисля, че има много малко и също мисля, че може да се окаже много трудно да се намерят големи запаси от химическо и биологическо оръжие. И ако това е така, САЩ ще имат много големи проблеми с доверието.

Впечатлението е, че всички основни сили са съгласни, че ООН трябва да има решаваща роля във възстановяването на Ирак. Какво ще се случи, ако членовете на Съвета за сигурност не се споразумеят за това? Какво ще направят САЩ?

Защо ООН трябва да има най-голямата роля? ООН няма политическите средства да го направи, няма и властта да го направи.

Но дори американският президент каза това.

Не, каза, че трябва да играе важна роля. Сега, ООН би трябвало да играе много важна роля, със сигурност ООН има голяма хуманитарна роля, но е ли или не е ООН компетентно ли е да администрира Ирак? Мисля, че това е истинският въпрос. Може да има международна мирна конференция, на която да бъде поканена и ООН. Най-доброто ще бъде да се създаде комисия, която да наблюдава Ирак, която има легитимността и авторитета да го прави. Бих предпочел комисия, която има изпълнителна власт. Но разбира се, ООН има своя роля.

Има теза, че заради политическата подкрепа, която България оказа на САЩ за Ирак, изискванията за членството ни в НАТО ще бъдат пренебрегнати или занижени. Трябва ли да направим реформите в сектора за сигурност, за да станем член на Алианса?

Да. Трябва. Заради това сте в Партньорство за мир.

Няма да бъдат пренебрегнати заради нашата помощ?

Не, разбира се, че не.

До каква степен кадрите на бившия комунистически режим, на бившата ДС, които все още са в спецслужбите, са опасност за нашето членство?

Това е работа на България. Ако българското правителство е особено щастливо да има такива хора, това наистина е избор на България. От нея зависи дали хората ѝ ще се ползват с доверие или не.

Ако не се отървем от тях, ще ни вярвате ли?

Това е ваше решение - аз не знам кои са те и не ги познавам, но аз бих вярвал на правителството, което е било способно да направи това. А ако е неспособно да го направи - това е негов проблем.

Къде са Балканите в скалата на приоритетите на САЩ?

Много ниско. Точно сега американските приоритети са Ирак, Ирак, Ирак. И след това е войната срещу тероризма, Афганистан и арабско - израелския спор. Под тях е Северна Корея, след това е разрешаването на спора с Германия, Франция и Русия, и след това е икономиката, икономиката, икономиката. САЩ все още има реален интерес към Балканите, ние все още имаме участие и ще продължаваме да имаме хора на Балканите.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?