Подмененият дебат показа: БСП не умее да преследва интереса си*

"Вот на недоверие на правителството на Република България за неспособността му да изпълнява задълженията си да опази обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпността". Така е формулиран мотивът на социалистите да искат вот на недоверие към правителството.

Този вот имаше своето конкретно основание - убийството на 16-годишно момиче в центъра на София, което беше застреляно от пиян полицай. Вотът беше вече внесен в деловодството, когато друг човек загина отново от ръката на пиян полицай.
Стресът, в който изпадна обществото, усещайки се атакуемо тъкво от хора, призвани да го пазят, бе достатъчно основание за търсене на политическа отговорност. Или поне за отговорност на шефа на полицията, който би следвало да отговаря на въпроса как точно си подбира и контролира полицаите.
Това беше и дебатът, който се очакваше от днешния ден и който беше насрочен за днес.

Този дебат обаче не се състоя. Депутатите говорят за всичко останало,
но не и за сигурността на гражданите.

Колкото и да е странно, опозицията дори не търси сметка от управляващите за това, че те не знаят как да контролират собствените си служители. Друг е въпросът дали тя би имала реални основания да търси на толкова високо ниво тази отговорност. Но пък от една опозиция се очаква да използва по същество всеки удобен повод да атака срещу мнозинството.

Опозицията обаче не прави това. Днес в парламента се чуха следните обвинения на опозицията срещу управляващите: че са създали синия кръг Олимп, че са дали пари за изграждането на културен дом на българите в Одеса, че са раздали няколко предприятия на свои хора, все анонимно, че фирмата "Унисон" е финансирала СДС.
На тези обвинения имаше отговори от страна на правителството.

Независимо от това, колко основателни са били въпросите и отговорите, показателно е съвсем друго - че в деня, в който се очакваше дебат за престъпността, в парламента се състоя обичайната размяна на обвинения по един или друг въпрос на партийна икономическа ощетеност. Колкото и да е странно, единствените, които говориха за самата престъпност, бяха самите атакувани членове на правителството. Иван Костов постави нарастването на престъпността в международен контекст. Петър Жотев я постави в икономически рамки. Опозицията обаче не спря да говори за хода на приватизацията или за потайни финанси на партията СДС.

Въпросът е защо тази подмяна на цели е все пак възможна. Отговорът е може би по-прост, отколкото изглежда. Просто понятието "дебат" е въпрос на политическа култура. В един парламент дебатите се диктуват наистина от политическия интерес, но те протичат по законите на обмяна на съдържателни мнения.
В днешния така наречен "дебат" станаха ясни две неща. Първо, че опозицията не умее дори на спекулативно ниво да преследва своя политически интерес. И второ, че тя не е в състояние да води дебат по същество. При две толкова значими политически липси е логичен въпросът как тя би управлявала страната, ако тази възможност все пак ѝ се удаде.

Коментарът е излъчен по радио "Свободна Европа" на 14 февруари 2001 г., 13,15 ч.
* Заглавието е на Mediapool