Поклонниците на "Света Джасинда" не могат да признаят истината за оттеглянето ѝ

Политическите хвалебствия не спряха цял ден. Ще рече човек, че (новозеландската премиерка) Джасинда Ардърн е просто твърде добра, че да е част от мръсния свят на политиката, пише за в. "Дейли телеграф" журналистът Фрейзър Нелсън.

"Истинска глобална лидерка", заяви (водачът на британските лейбъристи) сър Киър Стармър.

Заслугите ѝ са "неизмерими", каза (канадският премиер) Джъстин Трюдо.

Колко удобно, че новозеландската премиерка, която се превърна в икона за световното прогресивно движение, не се оттегля от властта, защото е загубила на избори, а просто защото е емоционално изтощена. С това действие започва "Възнесението на Света Джасинда", която показва на човечеството как трябва да се оттегли един световен лидер, пише Нелсън с известна доза ирония.

Това е едната гледна точка. Ако погледнем нещата от друг ъгъл обаче, бихме могли да кажем, че популярността ѝ намаляваше и че тя най-вероятно си е дала сметка, че вероятно ще загуби на изборите тази есен. Вместо да даде възможност на избирателите да се произнесат за политиката ѝ за нулев Covid, тя реши да се оттегли. С това си действие в година на избори тя обрича своята Лейбъристка партия на сигурна загуба, тъй като новият лидер на политическата сила няма да разполага с достатъчно време, за да утвърди позициите си.

Ардърн, подобно на Барак Обама, е пример като по учебник за лидер, който е обожествяван в чужбина, но дълбоко разделя хората в собствената си страна, изтъква Нелсън.

Политиката ѝ за нулев Covid изглежда сработи за известен период от време. Освен това тя обедини Нова Зеландия след терористичната атака в Крайстчърч. Тя беше страхотен дипломат.

Обаче за новозеландците, които трябваше да живеят с нейните политики (и данъци), нещата стояха по друг начин. Тя не успя да осигури ваксини срещу Covid достатъчно бързо, което доведе до това, че съотечествениците ѝ бяха принудени да останат карантинирани дълго време, след като европейците вече ходеха на почивки със самолет. Вариантът "Делта" на коронавируса в крайна сметка пристигна в Нова Зеландия, което накара мнозина да твърдят, че политиката за нулев Covid е била ненужна. След това тя обяви драконовското по своя характер задължение за ваксинация, което накара стотици учители, служители в затворите и други да напуснат работа заради отказа си да се ваксинират.

Затварянето на границите прекъсна имигрантския поток, на който Нова Зеландия разчиташе дълго време, и доведе до хроничен недостиг на работна ръка. Освен това заради противоепидемичните политики на Ардърн около един милион новозеландци се оказаха без възможност да се върнат у дома - повечето от тях така и не ѝ простиха за това.

Може да го наречем проклятието на Covid: лидерите, които наложиха карантини, или загубиха властта, или изглеждат обречени да я загубят. Политиката за нулев Covid се провали, но това, за което не простиха на Джасинда, е авторитаризмът ѝ - особено що се отнася до задължителната ваксинация, отбелязва авторът на статията. Нова Зеландия иска сега да обърне страницата, както направи Австралия миналата година. Това е и обяснението за "Страстите на Света Джасинда".

Джасинда Ардърн бе изправена пред дилемата или да води една тежка предизборна кампания и в крайна сметка да бъде наказана от избирателите, или да се оттегли сама и цял свят да ѝ ръкопляска. За една световна икона изборът е ясен, обобщава Нелсън.