Според оценка на Европейската комисия

Политически обременени и задлъжнели държавни фирми застрашават фиска

Политически обременени и задлъжнели държавни фирми застрашават фиска

Българските държавни предприятия са източник на икономически и фискални рискове заради честата липса на професионален мениджмънт, непрозрачен процес на вземане на решения и дългове, които възлизат на почти 17 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това са част от изводите в доклада на Европейската комисия с оценката на напредъка в структурните реформи и преодоляването на макроикономическите дисбаланси на България за 2018 г., публикуван в началото на март.

В анализа се посочва още, че икономическите показатели на държавните предприятия са слаби в сравнение с държавите от региона и с частния сектор. Енергетиката е секторът с най-големи финансови загуби и държавните фирми в този сектор са най-задлъжнелите, пишат неговите автори.

Дълговете на двете железопътни държавни предприятия са в размер 2.6 % от брутния вътрешен продукт, а на този фон правителството смята да използва средства от отдаването на концесия за управление на летище София, за да помогне за модернизирането на губещия и силно задлъжнял държавен железопътен оператор БДЖ, обръщат внимание от Брюксел.

Според ЕК резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Общо задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50 % и упражнява контрол, през юни 2017 г. са били почти 17 % от БВП, по данни на Министерството на финансите. Почти половината от тези борчове са към частни фирми и следователно представляват условни задължения, които държавата трябва да гарантира или покрива, се посочва в доклада.

Авторите му изтъкват, че при държавните фирми са силни присъствието и ролята на политическия елемент. Това често се извършва за сметка на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище.

Според документа корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство. Като основни проблеми са посочени липсата на ясна обосновка за държавната собственост, разпокъсаната надзорна рамка, липсата на финансова насоченост и отчетност, назначенията, които често се правят без конкурси.

Предизвикателства обаче има и в много други области. "Недостатъците в системата за научноизследователски и развойни дейности и иновации ограничават нейния принос за производителността и растежа. Все още са необходими реформи в енергийния сектор, за да се гарантира надеждно, конкурентоспособно и устойчиво снабдяване с енергия за предприятията и обществото като цяло. Неоползотвореният потенциал за енергоспестяване и качеството на въздуха продължават да будят сериозна загриженост. Недостатъците в инфраструктурата се отразяват на ниската ефективност и резултатността на транспортния сектор", пише в анализа.

В него се анализират почти всички области в България, като се отчита, че не е достатъчен напредъкът в реформите в здравеопазването, образованието остава застрашено от застаряващите учители, бизнесът все така изпитва трудности с намирането на квалифицирани работници и остават слабости във финансовия сектор, съчетани с относително големия корпоративен дълг. До този момент напредъкът в подобряването на административния капацитет на органите в областта на обществените поръчки е недостатъчен, няма и конкретни постижения в електронните обществени поръчки, смятат в ЕК. Всичко това задържа икономическия растеж на страната, който през 2017  г. се е забавил спрямо предходната година.

Въпреки опростената данъчна система, административната тежест на плащането на данъци остава висока, обръщат внимание от ЕК .

Според експертите на Брюксел сенчестата икономика остава значително предизвикателство, макар като цяло да намалява. Неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС остава значително — 21 % от общите задължения по ДДС (почти 2.3 % от БВП), което е значително над средното равнище за ЕС от 12.8 %. Въпреки че няма официални измервания на обема на сенчестата икономика, проучвания, основаващи се на моделиране, сочат, че сенчестата икономика в България е два пъти по-голяма от средната за ЕС. Цитират се оценки на Асоциацията на индустриалния капитал в България, според които загубата на приходи поради сивата икономика надхвърля 2 % от БВП през 2016 г.

Още от Бизнес