Политико: Украйна прави две крачки напред и една назад в борбата с корупцията

Дори когато руснаците нахлуват в страната ви, това не спира часовника, когато става дума за премахване на корупцията и привеждане на съдебната система в съответствие с критериите за конвергенция на ЕС.

Тъй като ЕС ще изготви доклади за напредъка на Киев през март и след това отново през октомври, напредъкът на Украйна в областта на върховенството на закона е по-бърз от очакваното, но това е случай на две стъпки напред и една (много тревожна) стъпка назад.

За украинския президент Володимир Зеленски, който е заявил, че "бъдещето на страната му е в ЕС", е жизненоважно да поддържа темпото, когато знае, че членството на Киев среща съпротивата на традиционните членове на ЕС, чиито правомощия ще бъдат размити от толкова голям нов член. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви през май, че Киев е "по всяка вероятност на десетилетия" от членство в ЕС, а западноевропейските държави изразяват постоянна загриженост за несигурността, корупцията и разходите за възстановяване на една разрушена от войната държава, пише в свой анализ "Политико".

В този контекст Украйна се движи изненадващо бързо. Назначаването на нов главен прокурор даде тласък на борбата с подкупите, като по много от известните дела най-накрая бяха произнесени присъди. Украинският парламент ликвидира също така Административния районен съд в Киев, който се славеше като най-корумпирания съд в Украйна.

От друга страна, обаче, нараства загрижеността за Конституционния съд с неговия върховен правен надзор, който може да отменя решенията на правителството. Нова реформа заплашва да позволи политическа намеса в органа, който ще филтрира кандидатите за съдии. Това би могло да постави сериозна пречка по пътя на европейските стремежи на Украйна. Както Европейската комисия, така и Венецианската комисия - консултативен орган на Съвета на Европа по конституционно право, вече алармираха за това.

Закриване на най-корумпирания съд в Украйна

Ликвидирането на Административния районен съд на Киев в Украйна се оценява като една от най-положителните стъпки в борбата с корупцията, но тя не дойде лесно.

Зеленски внесе законопроекта за ликвидиране на съда като приоритет още през април 2021 г. Украинският парламент, обаче, направи това едва на 13 декември - четири дни след като Държавният департамент на САЩ санкционира неговия председател Павло Вовк за искане на подкупи в замяна на намеса в съдебни и други обществени процеси.

Американската санкция срещу председателя на съда беше последната капка, каза Михаил Жернаков, председател на управителния съвет на фондация "Дежур", неправителствена организация, която се занимава с правни реформи.

Но отстраняването на Вовк беше и плод на силен натиск от страна на украински групи на гражданското общество, които разкриха нарушенията на съда, и на антикорупционни организации, които разследваха водещите съдии.

През 2020 г. Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) публикува т.нар. записи на Вовк - подслушвания на съдии от Административния съд и на водещи адвокати във връзка с наказателно дело срещу Вовк, които разкриват голям брой фалшиви съдебни дела, незаконни решения и натиск от страна на Вовк върху съдии и служители.

"Това, което правеше Административния районен съд в Киев толкова силен, беше неговата уникална юрисдикция, която обхващаше не само местните власти на Киев, но и всички държавни органи, намиращи се в Киев. А това означава всички държавни органи", заяви Жернаков. "Тази широка юрисдикция им даваше огромна концентрация на власт. И затова тя трябва да бъде разделена със създаването на новия административен съд".

След като записите бяха публикувани от местни разследващи журналисти, обществеността се запозна с масовото възпрепятстване на правосъдието и подкупите, които процъфтяват на най-високо ниво. Всички съдии и длъжностни лица, посочени в записите, обаче, и до днес отричат тяхната автентичност.

Самият Вовк нарече ликвидирането на съда "прибързано решение" на парламента, взето под натиска на "определени активисти и лобистки групи". Британският посланик Мелинда Симънс, напротив, го определи като "добър ден за съдебната реформа".

Ростислав Кравец, адвокат, който защитава много украински съдии, заяви, че всички обвинения срещу Вовк са изфабрикувани и обяви съдебната реформа за "подкрепена от чужди сили".

Активистите и международните партньори на Украйна наистина многократно са заявявали, че чуждестранните експерти трябва да гарантират прозрачна конкуренция при назначенията в украинската съдебна система, силно инфилтрирана от политически връзки, но Кравец се възмути от международния натиск.

"Това е погрешно. Можете ли да си представите, че ще отида в Лондон, за да им помогна да изберат съдии?", заяви Кравец. "Европа се опитва да продаде идеята, че всички съдии в Украйна са престъпници, които взимат подкупи. Това принуди много от тях да напуснат постовете си или да отсъдят в полза на незаконни решения".

Втора стъпка напред

Втората голяма стъпка напред е назначаването на Олександър Клименко за главен антикорупционен прокурор.

През 2021 г. прословутият Киевски административен окръжен съд блокира назначаването на бившия детектив от антикорупционното бюро НАБУ. Клименко стана известен с разследването на дело за подкуп срещу друг високопоставен служител в администрацията на Зеленски - Олег Татаров, заместник-ръководител на кабинета на президента. Въпреки че Татаров е обвинен в подкуп, делото му е прехвърлено от юрисдикцията на независимите антикорупционни органи към Службата за сигурност на Украйна. Малко след това делото е прекратено.

Татаров обеща да докаже публично невинността си и заяви, че делото срещу него е лична вендета от страна на Артьом Ситник, тогавашен ръководител на НАБУ.

Едва през юли тази година Клименко беше назначен за нов ръководител на Специалната антикорупционна прокуратура след почти две години протакане и огромен натиск от страна на международните партньори. "Независимата антикорупционна инфраструктура е важен компонент на демокрацията в Украйна", заяви Андрий Ермак, ръководител на канцеларията на президента, в изявление по повод назначаването на Клименко.

Откакто Клименко пое поста, няколко разследвания за подкупи бяха отблокирани, а бивши високопоставени служители се озоваха в съдилища, центрове за предварително задържане или платиха глоби.

Голямата крачка назад

В същия ден, в който Украйна закри административния съд, тя направи голяма грешка в реформата на важния Конституционен съд.

На 13 декември парламентът на Украйна гласува закон за реформиране на Конституционния съд, но наблюдателите изтъкнаха възможността за политическа намеса в начина, по който се назначават съдиите в новата система.

С новата процедура се създава консултативна група от трима държавни служители и трима независими експерти с еднакъв брой гласове при избора на съдии. Те ще избират кандидатите с обикновено мнозинство. Решението на групата също така не е окончателно, което дава възможност на кандидатите, които не са преминали успешно оценката, все пак да се кандидатират за места в Конституционния съд.

На 19 декември Венецианската комисия препоръча да се промени новият закон и да се въведе седми член в консултативната група, за да се даде на независимите експерти решаващ глас по време на подбора. Тя препоръча също така решенията на консултативната група да станат задължителни, което ще направи невъзможно кандидатите с отрицателна оценка да станат съдии в Конституционния съд.

Едва на следващия ден, обаче, Зеленски, на път от фронтовия град Бахмут за Вашингтон, подписа закона, пренебрегвайки препоръката на Венецианската комисия.

"Гласуването с обикновено мнозинство" означава, че независимите експерти ще се нуждаят от гласовете на политическите назначения от правителството, за да изберат кандидат за следващия етап. С този вид правила консултативната група няма да може да прокарва независими кандидати", казва Жернаков от фондация "Дежур".

Украинските реформатори се нуждаят от натиск от чужбина

Украинските групи на гражданското общество призоваха международните партньори да продължат да оказват натиск върху реформата на Конституционния съд. Жернаков твърди, че поради руската инвазия някои чуждестранни партньори сега се въздържат от публични критики към Киев, за да бъде това от полза за Русия или за критиците на Украйна в ЕС.

"Заради заслужената популярност на Зеленски международните партньори предпочитат да не критикуват Украйна толкова остро, както преди, тъй като не искат да подкопават по никакъв начин авторитета му по време на активни военни действия. Но трябва да има червена линия", каза Жернаков.

На 23 декември Европейската комисия най-накрая се намеси. Ана Писонеро, говорител по въпросите на разширяването, заяви, че Комисията очаква украинските власти да изпълнят изцяло препоръките на Венецианската комисия и ще наблюдава процеса.

Виталий Шабунин, ръководител на базирания в Киев Център за антикорупционни действия, заяви в изявление, че ако не бъде променена, новата процедура за избор ще предостави ефективен контрол върху Конституционния съд на президентската канцелария.

"Това е фантастичен риск. Конституционният съд е единствената институция, която в момента ограничава политическата власт в страната. И именно защото не е контролиран от правителството, той може да контролира правителството", каза Жернаков.

Важността на Конституционния съд се прояви по време на кризата през 2020 г., когато призна някои части от законодателството на Украйна за противоконституционни. Това решение отмени публичния достъп до електронното деклариране на имуществото, както и наказателната отговорност за неверни данни в електронните декларации. Тези промени на практика парализираха борбата с корупцията в Украйна, съобщи Националната агенция за превенция на корупцията. Решението на съда беше критикувано от Венецианската комисия и осъдено от международното общество.

Повече от хиляда длъжностни лица избегнаха отговорността за неверни данни в декларациите си и само усилията на властите и обществото позволиха да се неутрализира заплахата за антикорупционната инфраструктура.

Гражданското общество и международните партньори с помощта на Зеленски успяха да прочистят Конституционния съд, както и други висши съдебни органи. А бившият председател на съда избяга в чужбина.

На въпроса защо сега Зеленски е подписал толкова противоречив закон, Жернаков отговори, че макар украинското правителство да прави много за приближаването на Украйна към ЕС, в кабинета на президента все още има хора, които се противопоставят на промените. "И докато Зеленски е в Бахмут или в САЩ, те прокарват такива неща. Защото искат да запазят контрола върху ключовите законодателни институции", казва Жернаков.

Гражданското общество се готви да отвърне на удара, въпреки че сега пространството за критика е ограничено заради войната. Според Жернаков рискът е, че Русия ще използва несправедливо критики като тази за Конституционния съд, за да представи Украйна като недемократична и корумпирана страна.

"Обикновено руската пропаганда е безпочвена и може да бъде опровергана с проста проверка на фактите. Но когато вместо реформи за интеграция в ЕС властите подписват закони като този за Конституционния съд, те дават не просто оръжие, а HIMARS на руската пропаганда", каза Жернаков.

По БГНЕС