Полша и Кипър - двете неизвестни в разширяването на ЕС

Разширяването на ЕС се доближава до решаващите срокове, но две големи неизвестни все още тегнат над това историческо начинание, което цели обединяването на Европа : Кипър и, в по-малка степен, Полша.

Днес Европейската комисия ще оцени годишните доклади за напредъка на 13-те държави-кандидати, десет от които се стремят да бъдат в "първата вълна" на разширяването : Чешката република, Естония, Унгария, Полша, Словения, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Словакия. Румъния и България са много изостанали, а Турция, която също е кандидат, още не е започнала преговори.

Парадоксално, но най-напредналата страна по брой на затворени глави /23 от 31/ - Кипър, вижда кандидатурата си застрашена от нерешимия досега проблем за разделянето на острова.

Друг парадокс - Полша, най-голямата страна-кандидат по демографски признак /38 милиона население/, без която първата вълна би загубила донякъде значението си, се бави в преговорите /18 затворени глави/.

Истинска дилема, която може да доведе до криза, засяга разделянето на Кипър от 1974 г. между турци и гърци. "Имаме една година, за да приключим", предупреждаваше неотдавна европейският депутат Ален Ламасур, според когото ЕС си е набелязал срокове, които гарантират криза през есента на 2002 г., ако дотогава няма напредък.

Точно през 2002 г. трябва да приключат преговорите с най-напредналите страни-кандидати.

Председателят на Европейската комисия Романо Проди заяви през октомври, че гръцката част на Кипър, която единствена е призната от международната общност, ще фигурира сред първите нови членове на ЕС, дори и ако не се постигне решение за подялбата на острова.

Турция обаче, която също е кандидат за членство в ЕС, не иска и да чуе за присъединяване на кипърските гърци към Съюза, докато не бъде решен въпроса с разделението на острова чрез създаването на конфедерация между две равнопоставени държави.

ООН и международната общност са по-скоро за федерация между две общности, с две зони. Анкара прие доста зле уверенията, които Проди даде в Никозия и за първи път заплаши, че чисто и просто ще анексира северната част на Кипър.

Нито гърците, нито турците в Кипър отстъпват от позициите си. Ако Съюзът реши да остави настрани Кипър при първата вълна на разширяването си, Гърция може да блокира приемането на други страни-кандидати. А съгласието на всяка страна-членка е необходимо за приемането на една нова страна-кандидат.

Европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген призова заинтересованите страни да проявят необходимата "политическа смелост", за да решат "веднъж завинаги" кипърската главоблъсканица.

Времето обаче не чака.

Друг трънлив въпрос, който все пак дава признаци на подобряване :е този за Полша. Варшава изостана с преговорите по броя на затворените глави и все още не е приела условията на 15-те по чувствителния въпрос за свободното движение на работна ръка, както направиха шест други страни-кандидати. Новият правителствен екип във Варшава обаче и Европейската комисия изразиха волята си да дадат тласък на преговорите и се заеха да покажат"гъвкавост".