Поля Станчева: В момента конфликтът в БНР е сведен до пълен абсурд

Водещ Георги Коритаров:Една от водещите теми днес в българската преса продължава да бъде ситуацията в Българското национално радио. Вчера в интервю за Mediapool.bg проф. Веселин Димитров, един от членовете на контактната група за решаване на конфликта в радиото, каза, че през тези дни нито веднъж не е чул от протестиращите искане за отстраняване на Иван Бориславов като генерален директор. А това бе проблемът, заради който избухна драмата в радиото. Как изглежда началото на протестите в Българското национално радио днес, когато вече сякаш се вижда техният край, това е първия въпрос в разговора ни с Поля Станчева, програмен директор в Българското национално радио.

Поля Станчева: Да, днес началото изглежда на пръв поглед принципно, защото всъщност беше в защита на свободното слово обявен този протест, но постепенно този протест се изроди за съжаление и беше забравено за какво той беше обявен. Значи, в началото, когато всъщност не беше по никакъв начин застрашено свободното слово, журналистите протестираха, но искаха принципни неща - те искаха промяна в закона, оставката на НСРТ. И едва тогава, когато наистина имаше потъпкване на свободното слово, бяха уволнени журналисти и променени програмните схеми, тогава изведнъж същите тези журналисти забравиха за основните си искания, направиха първите си отстъпления.

Г. Коритаров: Уплашиха ли се?

П.Станчева: Не знам дали се уплашиха, но всъщност забравиха. В движение бяха подменени проблемите, бяха подменени целите на протеста. Някой всъщност в движение подмени самите задачи, самите цели, самите проблеми, които стояха за решаване, защото вече никой, никой не говори за оставката на Иван Бориславов. Въобще беше забравен законът. И тогава се питаме какво... защо 40 дни се протестираше срещу Иван Бориславов.

Г.Коритаров: Да, това е всъщност въпросът. Той бе провокиран от това, което каза наистина вчера в интервю проф. Веселин Димитров, но ето, че и вие казвате, че е забравено искането за отстраняване на Иван Бориславов. Това ме отвежда към въпроса наистина ли са били принципни исканията на протестиращите?

П.Станчева: Аз вече започвам да не мога да разбера какъв е генезисът на този протест, защото започва да напомня, уви, печално е да се каже за протест на интелектуалци, протест на журналисти, започва да напомня за селски бунт, което... не е ясно къде водачите водят хората, които са застанали зад тях, какви са техните цели и къде ще стигнат, защото вече никой не знае къде и към какво се стреми.

Г.Коритаров:Преди няколко века в България е имало селско въстание на свинаря Ивайло, както е известно. Има ли такъв образ сега, който да може да бъде оприличен като водач на селското въстание?

П.Станчева:Пресата извая образа на Орлеанската дева в Българското национално радио. Но асоциациите тук мисля, че са неуместни. По-скоро печално е за българската журналистика, че не успя да изведе своя кауза, която да защити докрай.

Г.Коритаров: Журналистиката не успя да изведе наистина своя кауза. Това ли е обаче причината основно, поради която обществото не успя да припознае като значим и за себе си конфликта в Българското национално радио, това, че журналистиката, която не успя да изведе своя кауза, съответно не успя и да убеди обществото в сериозността на проблема?

П.Станчева:Аз си мисля, че проблемът беше в това, че самият конфликт в радиото беше вътрешен конфликт, затова и обществото не можа да припознае в него защитата на обществения интерес. Там, където се намесиха лични интереси, изведнъж размиха обществения интерес. И ако 40 дни журналистите имаха достъп до микрофоните и можеха да провокират един обществен дебат в защита на свободното слово, дебат, който съответно да даде някакви резултати, който да гарантира свободата на словото по някакъв начин с промяна в закона, то това не стана за съжаление. Обществото наистина не успя да припознае в този конфликт обществения интерес, който трябва да бъде защитен.

Г.Коритаров: Защо стана така, че не се оказа възможно един такъв проблем, какъвто бе проблемът в Българското национално радио, да насочи вниманието към реалната основа за дискусия, която трябваше да се води - закона за радио и телевизия, принципи на изграждане на Национален съвет за радио и телевизия, неговия състав. Не беше ли това базата, върху която се разиграват и се плъзгат всички журналистически проблеми в националните медии?

П.Станчева:За съжаление оказа се вече към края на този конфликт, че не това е била базата, защото всичко това вече е забравено и защото в момента вече се говори за връщане на колегите, които са уволнени, на работа срещу оставката...

Г.Коритаров: Т.е. за решаване на един проблем...

П.Станчева: За решаване на един...

Г.Коритаров: ... който възникна вторично и изкуствено.

П.Станчева:Вторично и изкуствено, който подмени основния проблем и всъщност вече проблемът, който стои в момента, и предполагам, че с това ще завърши този конфликт, е да се върнем от мястото, откъдето...

Г.Коритаров: Започна всичко.

П.Станчева:...всъщност бяха... Не, не, където бяхме преди 10 дни, т.е. нищо по-различно. Четиридесетте дни, за които преди това всъщност всички протестираха, са забравени, защото те не са дали никакъв резултат. В момента се връщаме само към възстановяване на хората, които са уволнени, и възстановяване на програмната схема на "Хоризонт". Защото, уви, всички разбраха, че в този вид "Хоризонт" не може да звучи.

Г.Коритаров:За какво ще си говорят след по-малко от час управителният съвет и протестиращите журналисти на срещата при президента, която, знаем, е насрочена, след като вече са подменени целите на протеста, за какво според вас?

П.Станчева:За мен също това е един голям въпрос, за какво наистина ще си говорят в момента президентът и управителния съвет с протестиращите журналисти - за да се върнат Лили Маринкова и Петър Волгин срещу оставките на Александър Бръзицов или управителния съвет? Ако това са въпросите, те биха могли да бъдат решени от контактната група, защото другият въпрос за това как трябва да звучи програма "Хоризонт" вече е намерил консенсусно виждане, дори, казах, дори включително управителният съвет и Бръзицов вече разбраха, че по този начин "Хоризонт" не може да звучи, че намирисва на нафталин, а нафталинът не е лавандула и, уви, не успокоява, никому не създава медиен комфорт. И програмата звучи вече и за глухите, както е звучала преди 20 години.

Г.Коритаров:Значи, оказва се, че президентът 50 дни бе в дистанция и когато проблемът на практика се реши поради капитулация и подмяна на исканията, той се явява като посредник, за да олицетвори решаването.

П.Станчева: Аз не знам защо наистина тази среща толкова много закъсня, защото може би, ако беше проведена по-рано, тогава биха могли да бъдат поставени принципни искания и от този конфликт действително да се извади някаква поука за цялата българска журналистика, за...

Г.Коритаров: И да има гражданско послание.

П.Станчева:Разбира се, някакво послание и изход. В момента просто този конфликт е сведен до пълен абсурд.

Г.Коритаров: С какъв образ излиза журналистиката, българската журналистика, от този конфликт в Българското национално радио?

П.Станчева: За съжаление аз мисля, че излиза малко унизена, защото тя наистина не успя да намери кауза, която да защити достойно и която в един миг наистина да я представи в светлината, в която би трябвало да защитава обществения интерес.

Г.Коритаров:И след такъв абсурден конфликт, съдейки по неговия финал, колко време според вас ще бъде нужно отново да излезе в обществено полезрение реалният проблем - проблемът за закона за радио и телевизия, за Националния съвет за радио и телевизия?

П.Станчева:Аз се страхувам, че този абсурден конфликт бетонира в момента закона в този вид, в който е, и НСРТ в този състав, в който е.

* Излъчено по Радио "Свободна Европа" ,28 март 2001 г.