Помагало за учители търси отговор на въпроса защо се страхуваме от нашите съседи

"Център за образователни инициативи" (ЦОИ) публикува нов сборник "Трябва ли да се страхуваме от нашите съседи", който съдържа подбрани представителни текстове, посветени на част от етническите и религиозни групи в България. ЦОИ е учреден през 2000 г. с основна цел да работи за подобряване качеството на образованието, за ефективност на образователната реформа в България и да поощрява сътрудничеството в областта на образованието и културата на местно, регионално и европейско ниво. Издаването на сборника е финансирано от програмата на посолството на кралство Холандия в България - MATRA KAP. Ръководителят на ЦОИ Цветан Цветански даде разяснения по проекта в интервю за Таня Николова:

Г- н Цветански, самото наименование на сборника е провокиращо и означава, че помагалото идва да отговори на съществуващи обществени, в частност образователни, проблеми. Какви цели си поставя помагалото?

Въпросът "трябва ли да се страхуваме от нашите съседи?" по своята същност е риторичен. В природата на риторичните въпроси е заложен или пък "подсказан" и техният отговор. Не, не трябва. Когато обаче задаваме риторични въпроси, трябва ясно да си даваме сметка, че "подсказаният" им отговор е колкото ясен, толкова и формален, и съответно нерепрезентативен по отношение на проблема, който ни кара да задаваме въпроса. "Трябва ли учениците да пушат в училище?". Отново отговорът е ясен. Защо ли тогава задаваме този въпрос? Ако трябва да перифразираме Дъглас Адамс от "Пътеводител на галактическия стопаджия", важен е не Отоворът, а Въпросът. Така че да се върнем към риторичния въпрос и вместо да даваме отговор, да поставим верният - Защо се страхуваме от нашите съседи?

Нашето знание за "другия" е стереотипно и предразсъдъчно. То е и фрагментарно. Защото фрагментът обслужва стереотипа. Ако за ромите можем да говорим за тяхното "днес" без да си даваме сметка за миналото им, то за българите-мюсюлмани знанието ни е точно обратното. Ние можем да говорим за тяхното минало, без да познаваме общността "днес", а форматирайки я чрез историята ѝ. Оттук следва и целта, която си поставя помагалото - да насочи вниманието на учениците към липсващите им фрагменти, които да провокират дискусия със стереотипите и предразсъдъците им.

В сборника "Трябва ли да се страхуваме от нашите съседи" са публикувани фрагменти от публикации на Константин Иречек и на Пиер Лиежоа (за ромите). Сборникът съдържа ключови статии или части от книги, посветени на българите-мюсюлмани (Цветана Георгиева), арменците(Евгения Мицева, Сирануш Папазян-Таниелян), евреите(Еми Барух), каракачаните(Алексей Кальонски), ромите(Илона Томова, Вера Мутафчиева, Елена Марушиакова и Веселин Попов) и турците(Антонина Желязкова) в България. В него са включени тематични разработки на примерни уроци (Екатерина Михайлова), вероятно приложими като методика и за други общности в учебен контекст. Два от текстовете (Алексей Кальонски и Михаил Груев) са написани специално за това издание.

За кои учители и учебни предмети е предназначен сборника и в кои райони ще се разпространява?

Помагалото е предназначено за преподавателите от културно-образователната област "Обществени науки и гражданско образование". Безспорно основните потребители са преподавателите по предмета "История и цивилизация", които могат да го ползват, както в задължителната и профилираната подготовка, така и да разработят СИП-ове (свободно избираеми предмети). Надяваме се да бъде полезно също така и на преподавателите по философия, както и да подпомага преподавателите от цялата културно - образователна област в постигане на образователните стандарти по гражданско образование.

Благодарение на финансовата подкрепа на проекта от посолството на Холандия в България, програмата MATRA KAP , помагалото ще получат безплатно около 900 преподаватели от цялата страна. Това е около 25-30% от всички учители по история. То ще бъде разпространено чрез съдействието на експертите по история към Инспекторатите по образование в страната. Тоест, средно 28 инспекторати ще получат около 30-35 бройки за учителите в съответната община.

Гледната ни точка спрямо употребата му в образователния процес е, бих казал, либерална. Приложението зависи от учителя, който да намери подходящата форма, съобразно аудитория, район и т.н.

Какви идеологически, исторически и др. наслоения има да преодолява българското училище, за да може темата за междуетническото съжителство и общуване да бъде пълноценна и естествена част от учебния процес?

Българското училище играе ключова роля в поставянето на темите, свързани с идентичността - национална, религиозна, етническа, локална. Години наред образът на "другия" е бил нужен, за да може училището да изгражда представата за нас като такива, каквито искаме да бъдем - добри, честни, силни, трудолюбиви... Днес обществото като цяло, а не само училището се нуждае от едно окрупняване на представата за "ние". Трябва да престанем да мислим "по навик" за другите и по същество за нас. Когато човек казва "ние", смята общността, която седи зад него, за единна, но също така си дава сметка и за различията, с които тя е пълна. Училището трябва да научи младите да мислят позитивно както за единството, така и за многообразието. А всъщност не само училището, защото децата ни отиват в него не като "tabula rasa". Борбата за техните "души" вече е спечелена от радиото и телевизията, интернета и неформалните групи в обществото, семейството.

Какви бяха критериите за подбора на текстовете и авторите, представени в сборника?

Водещата част в помагалото е методическата, която има универсално значение при поставяне на темата за независимо коя общност. Селекцията на текстовете е exempli causa и трябва да илюстрира методическата част. Естествено, при подбора на текстове за религиозна общност, например - българи-мюсюлмани, българи-католици, българи-протестанти, сме платили данък на собствените ни стереотипи, спирайки се на първата. Най-общо казано,търсен е следният модел - текстове за религиозна общност, етническа общност без национална държава, етническа общност с национална държава, локални групи, световни общности. Така и селекцията ни е следната - роми, турци, българи-мюсюлмани, каракачани, евреи, арменци.

Какви са по-широките проекции на вашия проект, който е част от по-мащабна програма, която се реализира в Румъния, Унгария?

"Център за образователни инициативи" участваше в проект с едноименно заглавие, реализиран от румънската неправителствена организация Center Education 2000 + и унгарската асоциация на преподавателите по история. Проектът беше финансиран от Програмата Confidence building Measures Programes на Съвета на Европа и Отворено общество - Будапеща. Изданието предстои да се случи. Фокусът обаче е балкански, въпреки че проблемите и целите са същите. На нас ни се струва, че у нас балканският "друг" в голяма степен вече е разтоварен от онези негативни стереотипи, които бяха актуални преди 5-10 години. Струва ни се, че по тази тема България е направила сериозна крачка. Естествено, че има какво още да се работи в тази посока, но преценихме, че в момента е по-голямо предизвикателството на национално равнище.