Портрет на Ахмед Корая, номиниран за палестински премиер

Председателят на палестинския парламент Ахмед Корая спечели широко признание за участието си в продължилите с месеци тайни преговори с Израел, които доведоха до прочутото здрависване на Ясер Арафат и Ицхак Рабин на поляната на Белия дом през 1993 г.

Така се роди мирният процес.

Корая е третият човек в движението на Арафат Ал Фатах и отдавна е смятан за евентуален приемник на палестинския лидер. В неделя Арафат го помоли да приеме поста министър-председател след оставката на Махмуд Абас предишния ден.

Шейсет и пет годишният Корая, който е близък до Арафат, се появи в политиката като ръководител на икономическия отдел на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Той се присъедини към Ал Фатах скоро след основаването на движението през 1965 г.

Корая, известен повече като Абу Аля, се върна в палестинските територии от изгнание в Тунис през 1994 г. заедно с Арафат и други лидери, а през 1996 г. бе избран за председател на Палестинското законодателно събрание.

Първото му решение на този пост бе да забрани на депутатите да пушат по време на сесиите на парламента, но директивата не се хареса и отпадна само след две заседания.

Корая е сговорчив и това му спечели редица приятели сред израелските депутати, като най-близки са с бившия израелски преговарящ Ури Савир.

В книгата си от 1997 г. "Процесът: Историята от Осло от А до Я" Савир описва топлите си отношения с Корая. Снимка, публикувана в книгата, е запечатала дъщерите им Мая Савир и Мона Корая на сватбата на Мая в Тел Авив през 1995 г.

През юли 1999 г. Корая прие поканата да посети Кнесета (израелския парламент) и се срещна с тогавашния му председател Авраам Бург.

Корая отдавна е дълбоко ангажиран с мирния процес с Израел. Той оглавяваше палестинската делегация на преговорите, които доведоха до мирните споразумения от Осло през 1993 г. Там се роди концепцията "земя срещу мир", според която Израел трябваше да върне под палестински контрол окупирани земи на Западния бряг и ивицата Газа в замяна на мир и сигурност.

Споразуменията представиха рамка от договорености, които трябваше да приключат със създаването на независима палестинска държава.

Корая по-специално се стремеше да увери Израел, че поемането на отговорността за бежанската криза при създаването на еврейската държава през 1948 г. няма да отприщи поток от завръщащи се палестински бежанци, който да наводни Израел.

Въпреки това преговорите стигнаха до задънена улица през лятото на 2000 г. заради несъгласия по ключови въпроси, включително бежанския проблем и статута на Ерусалим, който и двете страни искат за столица.

Настоящата вълна от насилие започна малко след това, през септември 2000 г.

Корая, баща на две дъщери и двама сина, е познато лице сред палестинците, тъй като е обиколил много селища и бежански лагери. Освен това е известен като добър слушател.

Той е преживял няколко инфаркта, първият от които бе посред преговорите с израелски лидери през септември 1995 г. Шимон Перес съпроводи с колата си линейката, която отвеждаше палестинския политик в израелска болница. По-късно емоционалният Корая благодари на Перес и заяви, че той му е спасил живота.

Здравето на Корая се стабилизира след хирургическа намеса за отпушване на коронарна артерия миналата година в Аман. Сега Корая се връща в болницата на всеки три месеца за прегледи.

Председателят на палестинския парламент се размина още веднъж на косъм от смъртта през февруари 2002 г., когато израелски войници на пропускателен пункт близо до Рамала погрешка откриха огън по бронираната му луксозна кола. Корая се прибираше у дома след среща с Арафат. Никой не бе ранен при инцидента.

По БТА